І. Изключителната компетентност на комисията

Комисията за КРДОПБГДСРСБНА е единственият орган, който е натоварен с изпълнението на закона и е овластен да установява и обявява принадлежност на български граждани към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия. Принадлежност се обявява с постановяване от комисията на решение по чл. 29. Решението се публикува в интернет страницата и в бюлетина на комисията.

От изключителна компетентност на комисията са и действията по разкриване, използване и съхраняване на документите на тези органи, както и предоставянето на достъп до тях на лица, които имат право по закон. Тези права се отнасят до документи само на органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 9 септември 1944 г. - 16 юли 1991 г.

Никой друг орган или лице няма право да установява и обявява принадлежност, нито да разгласява информация, установяваща принадлежност. Който стори това носи наказателната отговорност по чл.273 НК.

Научноизследователската, публицистичната и проучвателната дейност се извършва по реда на Закона за достъп до обществена информация. Тази дейност не дава право да бъде разгласявана информация, установяваща принадлежност на определено лице към бившите служби за сигурност, нито да се разгласяват личните данни на трето лице, чието име е споменато в документите им.

ІІ. Правомощията на комисията

1. Установяване и обявяване принадлежност на български граждани към органите на бившата ДС и разузнавателните служби на БНА 

До приемане на целия архив на бившите служби за сигурност се процедира по реда на чл. 16, ал. 2. По искане на комисията органите по чл. 16 предоставят писмени доклади с предвиденото в законовия текст съдържание, предоставят всички документи, отнасящи се до проверяваните лица и всички други материали, поискани от комисията. Докладите имат само помощен характер, тъй като решението по същество относно това има ли определено лице принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е предоставено единствено в компетентността на комисията. „Предоставянето" на документите следва да се смята като фактическо предаване, след което комисията завежда същите в собствения си архив и работи само по оригинали.

2. Приемане, използване и съхраняване на документите в Централизирания архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.

Архивът се създава по силата на чл.1, ал. 3 от закона. По закон документите на бившите служби за сигурност принадлежат на комисията и органите по чл. 16 съхраняват същите до предаването им на комисията. С приемането им от комисията се попълва Централизирания архив, като неговата организация и поддържане е правомощие на комисията.  

Чл. 32 предвижда възможността Комисията да не разкрива и да не оповестява публично документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице. Същите се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията.

ІІІ. Кои лица подлежат на проверка

Установяването на принадлежност е задължително за:

1. лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и в Европейския парламент, кметове и общински съветници;

В срок от 24 часа след приключване регистрацията на кандидатите избирателните комисии предоставят списъците на кандидатите за проверка от комисията, която обявява резултатите за всеки кандидат, независимо дали той е оттеглил кандидатурата си след регистрацията.

2. лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката;

3. новоназначени или новоизбрани лица на публична длъжност или за извършване на публична дейност - при кадрови промени;

4. лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, както и физически лица, еднолични търговци, членове на управителни, контролни и надзорни органи на търговски дружества, на политически партии и на неперсонифицирани правни субекти по чл. 62, ал. 12 от Закона за кредитните институции; 

5. лица, които участват в процедура за заемане на публична длъжност по чл. 3, ал. 1;

Проверката на така определените категории лица се извършва при всеки случай - при регистрация за участие в избори, при заемане на публична длъжност, при извършване на публична дейност и т.н.

ІV. Кога се установява принадлежност

Процедурата е регламентирана в чл. 27 и е законово дефинирана като предварителна проверка. Извършва се по писмено искане на:

1. политически партии, коалиции и организации по отношение на техните членове;

2. органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт по отношение на лица, за които предстои избор или назначаване на публична длъжност;

3. професионални, синдикални, обществени, религиозни, научни и други граждански организации и сдружения по отношение на техните членове;

4. органи на законодателната и изпълнителната власт по отношение на лица, за които е направено предложение за награждаване по чл. 11, ал. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България;

5. орган по проучване по отношение на лице, за което се извършва проучване за надеждност съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

Искането се подписва от лицето, представляващо органа или организацията.

Предварителна проверка е недопустима, ако проверяването лице не е дало писменото си съгласие за нея, което съгласие се прилага към искането.

В практиката често се иска проверка по този ред за лица, които не са членове на партията или организацията, което също е недопустимо.

Резултатът  от предварителната проверка се предоставя на заявителя, а при установена принадлежност - и на проверяваното лице.

V. Кога се установява проверка по искане на граждани

Процедурата е регламентирана в чл. 31, ал. 1, т. 2 и предвижда възможността всеки да поиска да бъде установена принадлежност за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително. Резултатът от проверката не се обявява в публичното пространство, а се предоставя единствено на заявителя.

VІ. Кои данни не се публикуват

1. Не подлежат на публикуване данни за починало лице.

2. Не подлежат на публикуване данни за лице, което е изразило писмено готовност да дава или е давало информация до навършване на 18-годишна възраст.

3. Лице, което е било обект на предварителна проверка по реда на чл. 27, може да избегне публикуването на данните за неговата принадлежност към ДС, ако в тридневен срок от писменото му уведомяване на резултата от проверката оттегли кандидатурата си за заемане на публична длъжност или извършване на публична дейност. Тази възможност е неприложима за лице, регистрирано в избирателните комисии за участие в избори и принадлежността му се обявява независимо от оттеглянето на кандидатурата му. 

VІІ. Кои лица не подлежат на проверка

Лицата, родени след 16 юли 1973 год., не подлежат на проверка.

VІІІ. Какви са правата на гражданите

Всеки има право:

1. на достъп до информацията, събирана за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително;

и

2. на достъп до документите на органите по чл.1 за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Достъпът включва непосредствено запознаване с документите, издаване на копия от документи, разкриване самоличността на лицата, давали информация по делото.

Правото се упражнава с подаване на писмено заявление. Искането за разкриване самоличността на трети лица следва да е изрично и също в писмена форма.

Комисията осигурява искания достъп, като предоставя на заявителя намерените документи за непосредствено запознаване с тях в читалнята си.

Когато съдържанието на документите може съществено да наруши права и законни интереси на трети лица, чиито имена са споменати в тях, и няма изрично писмено съгласие от третите лица или от техните наследници, се предоставят копия, които не включват данните, отнасящи се до третите лица. В този случай заявителят подписва декларация за неразгласяване на обстоятелствата, които са му станали известни.

На практика това означава, че заявителят винаги има право на непосредствено запознаване с документите в оригинал, но при получаване на копия, при липса на съгласие от третите лица, данните, отнасящи се до тях, ще бъдат заличени в копията.

Б. Всяко лице, за което с решение на комисията е обявена принадлежност,  има право да се запознае с документите, съдържащи се в неговото лично и работно дело.

В. Негово право е и да обжалва решението на комисията по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Подаването на жалба обаче не спира публикуването на постановеното решение в интернет страницата в бюлетина на комисията.

ІХ. Какви са задълженията на гражданите и институциите

1. Физическите, юридическите лица и институциите нямат право да публикуват или разгласяват по друг начин документи или части от тях, които установяват принадлежност към органите по чл. 1. Нарушението на това задължение е инкриминирано и извършителят носи наказателна отговорност по чл. 273 НК. Няма обаче законова забрана физическо лице да огласява собствената си принадлежност.

2. Физическите, юридическите лица и институциите, които притежават оригинални документи на органите по чл. 1 са длъжни да ги предоставят на комисията. Това може да стане лично, по пощата или по друг начин в едномесечен срок след избиране членовете на комисията. Неизпълнението на това задължение се санкционира по наказателен ред съгласно чл. 313 б, ал. 2 НК.

3. Длъжностните лица и гражданите, които бъдат поканени, са длъжни в 7-дневен срок от получаване на поканата да се явят пред Комисията и да предоставят поисканите от тях сведения и документи.

4. След влизане в сила на закона, използването на справочния апарат и архивните документи на органите по чл. 1 се извършва само след предварително разрешение на председателя на комисията.

5. Ръководителите на службите за сигурност са длъжни да свалят от отчет служителите под прикритие и сътрудниците, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност и да уведомят комисията за това. Неизпълнението на това задължение също се санкционира според чл. 284 б НК.

Х. По какво се установява принадлежност

Принадлежността се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове на бившите служби за държавна сигурност. Законовата дефиниция на „документ" е „всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни". Тези разпоредби имат специален характер по отношение процесуалните закони, регламентиращи материята на писмените доказателства.

Документите, които служат като основание за установяване на принадлежност, са определени в чл. 25:

1. за щатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения;

2. за нещатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения;

3. за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.

Дори само имената на едно лице и псевдонимите му да са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, то се разкрива от комисията, като същата е длъжна да отбележи в решението си, че липсват други данни по чл. 25, т. 3.

Това законово разрешение изключва споровете относно това дали следва да се оповестява принадлежност на лице, за което липсва саморъчно написана и подписана декларация за сътрудничество, саморъчно написани агентурни сведения и пр.

Дори да е налице само регистрация на лицето, то ще бъде обявено при условията на чл. 29, ал. 3. Налице ли е дори само един документ по чл. 25, т. 3, независимо създаден ли е от проверяваното лице, комисията е длъжна да обяви неговата принадлежност.

Този подход на законодателя е приет поради унищожаването от бившите служби на огромен брой архивни дела, при което са запазени само част от документите или само регистрационните документи на лицето. Друг подход би обслужил целите на лицата, наредили унищожаването.