1990 година. На 5 януари с решение на Министерския съвет се закрива Шесто управление на Държавна сигурност. Междувременно въпросът за архивите на бившата ДС вече е поставен на Кръглата маса. На 23 август Седмото велико народно събрание създава 7-членна комисия с председател депутата от БСП Георги Тамбуев, чиято задача е да огласи сътрудните на ДС в парламента.
 
1991 година. Дейността на комисията „Тамбуев” е прекратена след като на 23 април в серия от  публикации на в. „Факс” са обявени 33 имена на депутати,  сътрудничили на Шесто управление на ДС. Списъкът не е официален документ, но предизвиква скандал и блокира процеса за отваряне архивите на бившата ДС.
 
1992 година.Образувано е дело  за унищожаване архивите на ДС. О.з.генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева са обвинени за унищожаването на 144 235 досиета на бившата ДС. На 13 декември същата година министър-председателят в оставка Филип Димитров издава заповед КВ 215, според която всеки депутат може срещу 100 лв. да получи документ от МВР с информация дали е сътрудничил на бившата ДС (с изключение на Първо и Шесто управление).
 
1993 година. 36-ото Народно събрание, по предложение на депутата от СДС Любомир Павлов, приема Решение №14, което гласи, че „не са държавна тайна сведенията за  методите, средствата, както и агентурната информация на ДС за периода до 13 октомври 1991 година.” Решението не е изпълнено до този момент.
 
1997 година. 38-ото Народно събрание приема първия Закон за достъп до документите на бившата ДС и РУ на ГЩ. Комисията, създадена на основата на този закон и председателствана от тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев, огласява в Народното събрание имената на 23-ма политици и държавни служители, работили за бившата ДС. 14 от тях са депутати от тогавашния парламент. Законът няма лустрационен характер. С решение на Конституционния съд №10 обаче е отнета възможността да бъдат обявявани имената на лицата с принадлежност към ДС, за които са запазени само регистрационни документи - т. е. категорията на така наречените „картотекирани”.
 
2001 година. 38 народно събрание изменя и допълва Закона за достъп до документите на бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. В обхвата му се включват и документите на бившия разузнавателен отдел на Гранични войски. На мястото на комисията „Бонев” са създадени 2 комисии: 7 – членна постоянно действаща с председател Методи Андреев и втора, която не е постоянно действаща, с председател Георги Ананиев. Тя се свиква по искане на председателя на първата комисия и установява окончателно принадлежността на дадено лице към бившата ДС или РУ на ГЩ. На 30 май същата година Конституционният съд , сезиран от 54-ма депутати, се произнася, че законът не е противоконституционен, с изключение на един текст, който съответно  е отменен. Комисията „Андреев” излиза общо с 10 доклада, в които обявява принадлежност. По този закон са проверени молбите на 23 хиляди граждани, 44 хиляди кандидати за кметове и общински съветници и 1504 лица, кандидати за високи постове в държавата. Според този закон архивите остават във владението на специалните служби.
 
2002 година. На 24 април 39-ото Народно събрание приема Закона за защита на  класифицираната информация, с който се отменя Законът за достъп до архивите на ДС и се прекратява дейността на комисията. КС отхвърля на 29 септември искането на 57 народни представители за обявяване на противоконституционен Закона за защита на класифицираната информация. Същия месец Върховният касационен съд осъжда ген. Атанас Семерджиев на 4 години и 6 месеца и ген. Нанка Серкеджиева на 2 години затвор за унищожаване на архива.
 
2006 година. 40-ото Народно събрание приема нов Закон за достъп до архивите на бившата ДС и РУ на ГЩ, според който документите на бившите тайни служби  минават във владение на 9-членна комисия с председател Евтим Костадинов.  Тя е избрана на 5 април 2007 г.
 
2007 година. Мисията ДА ВДИГНЕМ ЗАВЕСАТА
След шумната обществена дискусия и след продължително експертно проучване на 19 декември 2006 г. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе приет от 40-ото Народно събрание.
Седемнадесет години след промените България стигна до съгласие: документите на бившите тайни служби да бъдат събирани, запазени, съхранени за историята и гражданството да получи достъп до тях. 
Законът няма лустрационен характер. Смисълът на неговото приложение е морален. Историята е най-добрият учител за бъдещето. Но само тогава, когато обществото научава истината - и красивата, и грозната. Когато тайните са разбулени, когато се следват поуките от миналото.
Време беше да се отърсим и от последните мрачни зависимости между хората, подвластни на спойката, създадена им от бившата Държавна сигурност. Зависимости, изградили им манталитета на по-привилегировани, на по-различни и на по-информирани. На хора, които през всичките години на прехода се опитват по един или друг начин да бъдат кукловоди в държавата.
Истината често боли. Нека всеки от нас да направи сам своята преценка - от гледна точка на личните си пристрастия, разбирания и познания за онова време.
Не очаквайте от Комисията, на която е вменено да изпълнява закона, да бъде трибунал или критик. Нашата роля е да вдигнем завесата. И тогава публиката сама да избере ще ръкопляска или ще освирква актьорите, режисирани от някогашните тайни служби. Както при всяко представление, и в това има добри и лоши изпълнители. Да оставим всеки сам да направи своя избор. Вярваме, че обществото ще бъде най-точният съдник, защото то има право да знае всичко за себе си. 

2012 година. 41-то Народно събрание избира нов състав на Комисията – Мандат втори отново с председател Евтим Костадинов.

Равносметка с поглед напред – През първия мандат Комисията следваше стриктно закона и до голяма изпълни своите основни задачи–да установява и обявява зависимостите от бившите тайни служби на публичните лица, да осигури достъп на хората до централизиран архив, в който да ги съхрани. Вторият мандат  на Комисията е призван да доведе нещата докрай.С още по-прецизна и широко мащабна работа ще продължи да информира обществото какви са хората, които са били начело на държавата  в годините на прехода и са оформили неговото съзнание.  Да подпомогне за достигането до най-точния отговор на въпроса кой, как, дали и с каква цел задкулисно е дърпал конците на властта, защото само така можем да разберем защо в България преходът се случи именно по този начин.