Д-р Орхан Исмаилов: Бяхме длъжни да издадем най-важните документи на ДС

в. "Капитал"

Интервю на Хр. Христов

Историята трябва да се знае, за да не се повтаря, казва зам.-председателят на комисията по досиетата
 

Д-р Орхан Исмаилов е зам.-председател на комисията по досиетата и ръководител на екипа, съставил документалния сборник "Държавна сигурност – структура и основни документи", представен неотдавна. Разговорът с него е за нещата от "кухнята" по една от по-малко познатите дейности на комисията – изследователската, мнението му за функционирането на ДС като система и за оценката на закона за досиетата.

Г-н Исмаилов, вие ръководихте екипа по издаването на документалния сборник "Държавна сигурност – структура и основни документи". Как възникна идеята за него?
Идеята за сборника се породи, след като в комисията по досиетата натрупахме тригодишен опит и започнахме активно да работим и върху научно-изследователската дейност. В един момент в комисията и по мое лично убеждение съзря момента да публикуваме онези устройствени документи, които най-точно характеризират структурата и дейността на Държавна сигурност.

Желанието ни беше да направим публични архивните материали, гръбнакът на който се е базирала ДС като една машина, действала в периода 1944-1990 г. Така възникна тази тема и смятам, че сборникът може да бъде основата на един научен проект за изграждането на единен информационен модел за документите на ДС. За да се осъществи той обаче беше необходимо да се изследват архивите на ДС и от тях да се подберат най-важните документи, които засягат три основни аспекта от Държавна сигурност – нейната структура, работата й с агентурния апарат и вътрешната система на оперативен отчет.

На премиерата на сборника не случайно казах, че ние го отъждествяваме като буквара за Държавна сигурност. Без него е невъзможно да се придобие вярна и обективна представа за ДС. С неговото издаване ние смятаме, че сме провокирали интереса на изследователите и че по този начин ги подпомагаме със селекция от устройствени документи, до които не всеки от тях е имал достъп или е знаел в кой фонд от архивите да бъдат търсени и открити.

Съставянето на подобни сборници е нещо много трудно. Бихте ли разказали за хората, които нямат представа от архиви, в какво се състои подобна дейност?
Първо, беше много важно да сформираме малък екип от професионалисти, които вече са работили с архивите на ДС, познават ги и имат опит и представа за тях. По предварително одобрената в комисията тема те започнаха едно много мащабно изследване на по-важните архивни фондове за издирването на документи, свързани със структурата на ДС, с агентурния й апарат и с оперативния й отчет. Подобно проучване действително е мащабно, защото обхваща целия период на съществуване на ДС – 1944-1990 г. Като участник в този процес вие знаете, че бяха прегледани над 20 000 архивни единици, за да се стигне до отсяването на малко над 200 документи.

Вторият етап беше в селекцията на тези 200 материали и определянето на най-важните, които да бъдат включени в хартиеното издание на сборника. Те са 46 на брой, а общия им обем е около 500 страници.

Третият етап е технически и включва както работата по документалния сборник, така и пълната версия в DVD формат. При DVD-то, което подготвяме, технологията позволява всеки един от публикуваните над 200 документи да се ползва както в контекста на общото съдържание, така и напълно самостоятелно в два формата – pdf и jpeg. Това ще бъде голямо удобство за читателите.

Като ръководител на екипа и изданието през цялото време бях в контакт с колегите и си съдействахме за всичко необходимо. Стремежът ни беше да създадем такъв продукт, който да е полезен на различни групи в обществото. Както на изследователите, така и на хората, които се интересуват от близкото минало.

Не на последно място сборникът може да се използва и с образователна цел, тъй като дава по един лесен и достъпен начин и напълно обективно представа за Държавна сигурност в целия период на съществуването й. А това е много важно за по-младите поколения, които нямат представа от тоталитарната епоха и ДС като механизъм за контрол над обществото от страна на БКП.

Ние даваме възможност на хората, които изследват тези проблеми да придобият по-ясна представа и да имат по-добър поглед върху системата на Държавна сигурност. Както казват в научните среди, за да разбираме правилно, трябва много ясно да дефинираме основните понятия, а ние ги виждаме много ясно в този документален сборник.

На вас лично кои от публикуваните документи ви направиха най-силно впечатление?
Трудно е да се определят два или три материала, за които да кажем, че са най-важните. На мен лично много неща ми направиха впечатление. Ако вземем например темата за оперативния отчет в документите много точно личи по какъв начин системата на ДС се е усъвършенствала с цел да осигури все по-пълната всеобхватност на контролирането на обществото.

Документите за агентурния апарат разкриват как ДС се е стремяла да държи изкъсо агентурата си, как е имало вътрешни противоборства във висшия ръководен апарат на ДС относно правомощия върху най-важните агентурни дела и разработки.

Не по-малко са интересни и документите за структурата на ДС, която 9 септември 1944 г. заварва като отдел в дирекцията на полицията, за да се развие през всичките следващи десетилетия и да се превърне през 80-те години в онази смазана машина с ясно обособени управления и самостоятелни отдели, създавани и развивани на базата на опита, заимстван от КГБ.

Смятам че най-правилно е човек да се запознае с всички материали от сборника, защото в цялост те дават една много подробна представа за ДС и нейната еволюция през годините на комунизма в България.

Вие споменахте идеята за създаването на единен информационен модел за документите на ДС. Как виждате нейната реализация?
Знаете, че аз се интересувам от тези проблеми и пред мен винаги е стоял въпроса за необходимостта от създаването на един информационен модел на документите на Държавна сигурност и тяхното ползване. Има необходимост от процес, чрез който да се систематизират и представят елементите на ДС, структурата й, функции й, връзки между тях, видовете документи и цялостната им класификация. Целта е този модел да намери приложение в дейността на комисията и той да обслужва не само нея, но и изследователите и гражданите, които се обръщат към нея. Чрез този модел познанието за ДС ще бъде по-пълно.

Издаването на документални сборници е част от изследователската дейност на комисията по досиетата, а комисията в повечето случаи е възприемана от обществото като орган, който обявява сътрудниците на ДС. Ще се промени ли това възприятие?
Действително комисията е повече популярна в обществото като държавната структура, която е натоварена от закона с разкриването и обявяването на сътрудниците на бившата Държавна сигурност. Комисията обаче извършва и още няколко не по-малко важни дейности. Едната от тях е тази, за която говорим – изследователската, в която ние вече натрупахме опит. Издали сме вече три документални сборника, а до края на година очакваме към тях да бъде прибавен още един. Тези сборници дават широко поле за запознаване на изследователите, журналистите, хората, които се интересуват от тази тема с документите на ДС. Ние също се учим от тях. През 2011 г. тази дейност ще продължи.

Следващата важна задача, по която комисията работи без прекъсване през изминалите три години и която засега е невидима за обществото, е изграждането на централизиран архив. Тук работата е огромна. На практика комисията хвърли много усилия по изграждането на модерна архивно-хранилищна база в предоставените ни от Министерския съвет помещения и терен в Банкя.

Целта на всички тези усилия е да се изгради база, която да се превърне в основата на централизирания архив на документите на Държавна сигурност. Паралелно с това комисията приема от различните държавни институции в София и в страната, архиви ДС, които ще се обединят и систематизират в новия централизиран архив. Това е бавен и труден процес, който обаче вече е във финален етап.

Имате ли усещането, че дейността на комисията някак си се неглижира в медиите? Рядко може да се попадне на последователно и задълбочено отразяване и анализиране на резултатите от дейността й?
За това как медиите отразяват дейността на комисията може би не съм аз човекът, който трябва да коментира този въпрос. Но като гражданин и като част от комисията мога да кажа, че чувствата са смесени. Комисията изпълнява своите задължения по закон и съгласно неговите цели, а те са да разкриваме принадлежност към бившата Държавна сигурност в политическия, обществен и икономически елит на страната.

Вие знаете, че преди три години комисията стартира работа си при едно преобладаващо недоверие към нея, но общественото отношение към нея се промени бързо и ние сме спечелили доверие в голяма част от гражданите. Неглижирането, за което говорите, вероятно идва от факта, че комисията не казва приятни неща за редица публични фигури. Но в същото време ние вдигаме завесата, която толкова години беше спусната над обществото. Аз, а и моите колеги в комисията споделяме принципа, че историята трябва да се знае, за да не се повтаря. Отделен е въпросът как медиите подхождат към цялостната дейност на комисия, това е въпрос на тяхна лична преценка.

Какви са отзивите, които получихте за сборника?
Истината е, че отзивите за него продължават и сега. Обадиха ме се редица висши държавни служители, които поискаха сборника и ние сме им го изпратили. Интерес има и от представители на МВР, на различни специални служби. Изпратили сме сборника и в Националната библиотека "Кирил и Методий". Интересът е напълно обясним, защото за първи път на едно място са събрани най-важните документи за ДС.

Пропуснах да отбележа, че за първи път в сборника се публикуват не само ключови материали на самата ДС, но и основните устройствени материали за ДС, утвърждавани от Политбюро на ЦК на БКП. По този начин ние показахме тясната взаимовръзка между висшето партийно ръководство на комунистическата партия и Държавна сигурност. Това е важно, защото е погрешно ДС да се разглежда като някакво самостоятелно звено, без да се покаже, че тя е репресивната система, която е изпълнявала задачите, поставяни от Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП и е превърната в един политически инструмент.

След приемането на закона за досиетата през 2006 г. не е имало сериозни възражения от политическите партии за неговото прилагане. Вие бяхте избран в комисията по предложение на ДПС, бихте ли казали как в движението се възприема закона и каква е оценката за него?
Ако се върнем малко назад във времето към 2006 г., ще видим, че тогава ДПС беше основният двигател за приемането на закона за досиетата. Знаете какви разговори имаше между лидерите на тройната коалиция и кой се обяви категорично за отваряне на досиетата. След това зам.-председателят на ДПС Касим Дал беше един от вносителите на законопроекта и като зам.-председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, комисията, която беше водеща по приемането на закона, изигра много сериозна роля по приемането на законопроекта.

На мен лично никой не ми е споделял каква оценка се дава на закона. Знаете, че комисията е независим държавен орган. Това, което виждаме от повечето политически партии е мълчание, а понякога и мълчанието е знак за съгласие. Така или иначе през 2006 г. ДПС намери сили в себе си и като част от управляващата тогава коалиция даде възможност и направи необходимото да се приеме такъв закон.

Бих желал да подчертая, че по този начин ДПС премахна зависимостта между тъмното минало на тоталитарния режим и настоящето. Вие си спомняте много добре, че законът за досиетата е продукт на едно съгласие, което преди това 15 години беше предхождано от политически противопоставяния и злоупотреби. Мисля, че по този начин през 2006 г. беше премахната зависимостта от миналото.

Още материали по темата в раздел "Медиите за нас"