общественоТО МНЕНИЕ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА

национално представително изследване, проведено по метода на полустандартизираното интервю в периода 06-12 октомври 2017 г.

реализирани са 1000 интервюта сред пълнолетното население на страната.

Коментар на „Екзакта Рисърч Груп”

Паспорт на изследването

Изследването е проведено от „Екзакта Рисърч Груп”, в периода 6 – 12 октомври 2017 г. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи, в 125 гнезда, в 92 населени места в цялата страна.

Интерес на българите към дейността на Комисията по досиетата

Всеки четвърти българин, участвал в настоящото национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп” твърди, че се интересува от работата на Комисията по досиетата. При това, данните показват, че отговорите на респондентите не са политически обагрени. Сред имащите интерес най-често попадат мъже, хора на възраст над 50 години, високообразовани респонденти и жители на столицата. Изкушената аудитория по темата еднозначно може да бъде определена като елитна, а във възрастов план става дума за хора, които имат непосредствени впечатления от времето на ДС.

Ако сравним данните от настоящото изследване, с тези от изследванията от началото на съществуването на Комисията, става ясно, че все повече хора знаят за нейната дейност. Ако неинформираните за Комисията са били 24% през 2009 г., днес те са едва 9%.

В този смисъл Комисията по досиетата е свършила огромна и важна работа – тя е разпознаваема за хората със своя предмет на дейност.

Сред хората, които все още нямат представа с какво се занимава Комисията, преобладават жители на страната с маргинален статус – бедни, без образование и роми.

67% от всички интервюирани посочват, че не се интересуват от работата на Комисията по досиетата. Това в никакъв случай не бива да бъде тълкувано като някакъв слаб резултат от работата й, доколкото интересът е доказано обвързан генерационно и до голяма степен е образователно и интелектуално предпоставен. Освен това, през изминалите години, рационалната и спокойна работа на Комисията по досиетата допринесе твърде много за спадане на градуса на обществено напрежение по темата, който съществуваше от началото на демократичните промени у нас.

Постоянната Интернет аудитория на новините, свързани с работата на Комисията по досиета е в рамките на 2% до 3% от населението. Интернет страницата на Комисията comdos.bg е посещавана от 2.2%. Сред тях най-често има мъже, хора на възраст 40-59 години, високообразовани и заможни респонденти, както и жители на столицата.

Малко по-често българите влизат в сайта dese.bg. 2.8% от интервюираните заявяват, че са го посещавали. Сред тях преобладават отново мъжете, хората на възраст между 40 и 59 години, столичаните, заможните и високообразованите респонденти. Тези данни свидетелстват, че около 3% от жителите на страната изпитват траен интерес и нужда да се информират сами от Интернет порталите за работата на Комисията и за събитията, свързани с нейната дейност.

Хората, които заявяват интереса си към работата на Комисията по досиетата, значително по-често от останалите посещават Интернет страниците, които отразяват работата на този орган. 8% от интересуващите се от работата на Комисията посещават нейния сайт, а 10% – този на dese.bg.

Трябва ли да има постоянно действащ независим държавен орган като досегашната Комисия по досиетата?

Отговорът на българската общественост е едно категорично „Да”. 49% от интервюираните са убедени в ползата от подобен държавен независим орган, а 23% не са поддръжници на това да има Комисия по досиетата.

Избирателите на повечето партии застават категорично зад съществуването на подобна Комисия. Единствено сред левите избиратели, симпатизиращи на БСП има раздвоение на преценките. 41% от социалистите се обявяват за съществуване на Комисията, а 36% са против.

Най-често против съществуването на независима държавна комисия се обявяват хора на възраст над 59 години, както и жители на малките градове.

Три четвърти от хората, които се интересуват от работата на Комисията по досиетата са на мнение, че тя трябва да продължи да съществува и да работи именно в сегашния си вид.

За и против гласността и прозрачността на дейността на Комисията

61% от пълнолетните жители на страната са убедени, че лицата, които заемат изборни длъжности или са на ръководни постове в държавните институции у нас трябва да бъдат проверявани за принадлежност към структурите на ДС или към разузнавателните служби на БНА. Едва 16% са на мнение, че подобни проверки са ненужни.

Хората на възраст над 60 години и избирателите на БСП по-често от останалите са на мнение, че проверки не са нужни. Това има рационално обяснение както във възрастта на тези респонденти, така и в допускането за тяхна хипотетична съпричастност към службите.

56% от участвалите в изследването пълнолетни българи се обявяват категорично за публично огласяване на резултатите от извършваните проверки за принадлежност към ДС. Този дял на желаещите проверките да получат гласност остава без съществени промени през последните 5 години.

В същото време, в настоящото изследване регистрираме ръст от 7% (спрямо февруари, 2012 г.) на българите, според които проверките не трябва да се огласяват публично. Днес делът на подобномислещите възлиза на 23%. Против публичността на проверките са 36% от избирателите на БСП.

Половината българи не мислят, че отварянето на досиетата представлява заплаха за националната ни сигурност.

Хората, които се интересуват от работата на Комисията по досиетата в по-голяма степен от останалите са убедени, че отварянето на досиетата не крие рискове за националната сигурност на страната.

След два мандата дейност на Комисията по досиетата, 22% от участвалите в настоящото изследване българи продължават да бъдат убедени, че отварянето на досиетата застрашава националната сигурност на страната ни. Ретроспективният ни анализ показва, че има ръст и в дела на българите, които не желаят отваряне на досиетата. За последните шест години техният дял е нараснал с 5%. (сравнението е спрямо месец март, 2011 г.)

Избирателите на БСП (35% от тях) и тези на ОП (30% от тях) са сред най-убедените в опасностите за националната сигурност, до които води отварянето на досиетата. Убедени в съществуването на риск за националната ни сигурност има по-често и сред възрастните хора над 59 години, както и сред високообразованите и заможните респонденти.

Обществените преценки за Закона за досиетата

За последните шест години наблюдаваме промени в нагласите на българите спрямо възможността да има ревизия на законодателството за досиетата. От една страна, за последните шест години с 5% нарастват желаещите да има промени в Закона за досиетата, а от друга – изразително намалява делът на хората, които не желаят промени и ги определят като ненужни (с 15.4%).

Едва 13% от българите са на мнение, че законът е добър и трябва да остане непроменен в сегашния си вид.

В момента в подкрепа на промените в законодателството за досиетата се обявяват 24% от българите, а против са 18%.

Очевидно публичните дебати по състоятелността на сегашния закон и главно тези в частта за неговите ограничения, намират широк отзвук в съзнанието на хората.

Данните показват, че в обществото назряват очаквания за ревизия на законодателството на базата на което работи Комисията по досиетата. Предвид това, особено важна задача на настоящото изследване бе да установи конкретно какви промени в Закона за досиетата очакват хората.

Най-масовото очакване за промяна в Закона за досиетата е свързано с общественото желание за разширяване на обхвата на проверяваните лица от Комисията по досиетата. Това е препоръка на 25% от българите и е особено разпространена сред избирателите на Обединените патриоти. Очевидно в общественото съзнание съществува дефицит на доверие по въпроса, дали всички сътрудници на бившата ДС в крайна сметка ще бъдат някога публично огласени и осветлени.

Едва 6% от интервюираните българи са на мнение, че обхватът на проверяваните лица от Комисията следва да бъде ограничен и че законът трябва да се промени в тази посока. Всеки десети социалист иска със закон да се ограничи дейността на Комисията по досиетата.

Изследователска и издателска дейност на Комисията по досиетата

14% от българите са наясно, че Комисията по досиета провежда изследователска и издателска дейност през последните 10 години. Това се знае най-често от мъже, от хора на възраст между 50 и 59 години, от високообразовани респонденти, както и от жители на столицата. Очевидно това е профилът на най-изкушената аудитория по темата за досиетата. Информирани за изследователската и издателската дейност на Комисията са най-често избирателите на десните партии и на патриотичните формации.

Делът от 14% знаещи, че Комисията провежда изследвания и прави публикации не е никак нисък, като се има предвид, че на 24% възлиза делът на интересуващите се най-общо от работата на Комисията. Знаещите за изследователската и издателската дейност са хора с дълбоки интереси към архива на Комисията и те следят с интерес тематичните публикации.

Настоящото изследване регистрира пряка връзка и зависимост между принципния интерес на българите към работата на Комисията по досиетата и информираността на хората за изследователската и издателската й дейност. 34% от онези, които се интересуват от дейността на Комисията посочват, че им е известно, че през последните десет години тя осъществява изследователска и издателска дейност. Сред хората, които не проявяват интерес към дейността на Комисията, делът на знаещите, че тя извършва изследователска и издателска дейност е едва 9%.

86% от участвалите в изследването посочват, че нямат представа, че Комисията извършва издателска и изследователска дейност. Този дял е висок, но той не може автоматично да служи за оценка на работата на Комисията, доколкото интересът към проблематиката е генерационно, личностно и ценностно обусловен.

Особен интерес за по-нататъшната работа на Комисията представляват препоръките на онези 14% от българите, които познават изследователската и издателската й дейност.

Две са основните препоръки на хората, които са наясно с изследователската и издателската дейност на Комисията.

Първата от тях се отнася до желанието за повече прозрачност и публичност на дейността на Комисията. 16% от респондентите, които знаят, че Комисията реализира изследвания и публикации искат по-голямо присъствие на продуктите на Комисията в медиите, вкл. в социалните мрежи.

15% от информираните за повечето дейности на Комисията очакват от нея тя да разширява дейността си, като прави проверки на повече лица и публикува повече издания, така, че в крайна сметка накрая да излезе всичко наяве и да останат трайни следи за това в изследванията и в публикациите.

Сред препоръките намира място и тази да не се изнасят данни за лица, свързани с ДС избирателно, в зависимост от това какво е в моментна изгода на управляващите. Интересуващите се от детайли от работата на Комисията искат в изследванията и в публикациите да се прави ясно разграничение между разузнавачи и доносници. В същото време няма единно мнение по това, как трябва да се упражнява контрол върху работата на Комисията. Част от информираните лица се обявяват за строг контрол, а други – за пълна независимост като гаранция за обективност. Много малък дял от хората препоръчват да се обърне по-голямо внимание на професионализма в Комисията. Данните от цялото изследване ясно показват, че онова, което не подлежи на съмнение са именно професионалните качества и уменията на работещите в Комисията.

Настоящото изследване показва, че един опит за това документите на бившите тайни служби да се използват при създаването на учебните планове по Нова история в средните и във висшите училища засега не се приема еднозначно от хората и би породил обществен конфликт. 26% от българите се обявяват в полза на такъв подход, но 38% категорично не го одобряват.

За ползване на архива в образователния процес се обявяват най-често младите хора на възраст до 29 години, както и избирателите на ПП ГЕРБ.

Категорично против са хората на възраст над 59 години, заможните респонденти, жителите на малките градове, както и избирателите на БСП и на Обединените патриоти.

Публичният образ на Комисията по досиетата

Темата за общественото доверие, с което се ползва Комисията по досиетата, вълнува преди всичко хората на възраст над 50 години. И силно одобряващите дейността на Комисията, и критикуващите я, са главно хора от възрастовите групи над 50 години.

Българите, които не могат да преценят дали Комисията е успяла да се утвърди като авторитетна институция са предимно млади хора (на възраст над 18 и под 40 години).

Комисията по досиетата се е утвърдила като институция, която заслужава общественото доверие според 27% от участвалите в настоящото национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”. Това твърдят главно хора на възраст между 50 и 59 години, високообразовани и заможни респонденти, жители на столицата, както и избиратели на ПП ГЕРБ (40% от тях).

32% от българите са на мнение, че Комисията не е успяла да се утвърди като институция, заслужаваща общественото доверие. Привърженици на тезата са предимно хора на възраст над 50 години, бедни, жители на градовете извън столицата, както и избиратели на БСП.

От този профил на критично настроените към работата на Комисията се вижда, че има два типа хора, които трудно могат да бъдат приобщени към работата й. Едните са политически настроени срещу самото съществуване на подобна Комисия, а вторите са бедни, маргинални и склонни да отричат всичко по условие. В същото време, обаче, ние виждаме ниша за работа на Комисията за повишаване на доверието и авторитета й. Става дума за полагане на усилия по изнасяне на заседания или публични събития на Комисията извън столицата. Това би поласкало жителите на градовете извън столицата и би ги направило съпричастни с работата на Комисията.

Що се отнася до експертността на Комисията по досиетата и до професионализма на хората, които работят в нея, скептиците са значително по-малък дял от позитивно настроените българи.

Според 26% от българите в Комисията работят добри експерти и професионалисти, а според 16% това не е така.

Зад тезата за високия професионализъм в Комисията застават предимно мъже, хора на възраст над 50 години, високообразовани и заможни респонденти, жители на столицата и на градовете в страната.

Критични към професионализма на работещите в Комисията са най-често жителите на малките градове и избирателите на БСП.

Високият процент нямащи мнение по въпроса за професионализма на работещите в Комисията (58%) определено трябва да се интерпретира като липса на информация за това кои са хората в Комисията и какъв е професионалния им профил.

Когато става дума за Комисията по досиетата, при това независимо дали хората са информирани и познават членовете й и дейността им, съществува едно общо и изначално идеологическо предубеждение свеждащо се до допускането, че няма как върху този орган да не се упражнява политически натиск от силните на деня. В този смисъл, не буди изненада делът на посочващите, че Комисията не е успяла да се наложи като независим орган – 37%. Така мислят по-често хора на възраст над 59 години, както и избиратели на БСП и на Обединените патриоти. Подобна оценка логично е силно политически обагрена.

Комисията е независим колективен орган, неподвластен на политически натиск според 19%. Това мнение се споделя предимно от хора на възраст между 50 и 59 години с образование над средното, от жителите на столицата и от хора със стандарт над средния.

Помолени да обобщят оценките си за работата на Комисията по досиетата чрез въпроса: „С работата си Комисията по досиетата успява ли да повиши обществения интерес по темата или не успява?”, хората дават доста разнородни отговори.

Общественото мнение в страната по въпроса е разделено на три съизмерими дяла.

33% от интервюираните заявяват, че Комисията е работила така, че е повишила интереса на хората към темата. Вторичният анализ показва, че цели 40% от висшистите са на мнение, че Комисията работи така, че повишава обществения интерес по темата за досиетата. Близо половината от столичаните също споделят подобна оценка. На това мнение са и заможните българи, както и хората на възраст между 50 и 59 години.

32% смятат (предимно хора на възраст над 60 години, жители на малките градове и избиратели на БСП), че Комисията не успява да повиши общественото внимание към предмета си на дейност, а други 35% не заемат позиция, твърдейки, че не познават достатъчно работата на този орган.

Най-важно е, според нас, да се отчете промяната в разпознаваемостта на работата на Комисията. През 2012 година 51% от българите не са имали мнение по въпроса дали Комисията успява да повиши обществения интерес по темата за досиетата. Пет години по-късно – през октомври 2017 г. делът на българите, които нямат мнение по въпроса е вече 35%. Спадът с 16% на хората без позиция определено може да се тълкува като комплимент към дейността на Комисията и нейните усилия за популяризиране на работата й.

Помолени да дадат оценка за работата на Комисията през последните десет години от съществуването й, хората дават по-често добри оценки, отколкото слаби (25%:12%). Най-често добри оценки дават високообразованите и заможните българи, както и жителите на столицата.

Най-често слаби оценки се дават от симпатизантите на БСП – всеки четвърти от тях дава слаба оценка за работата на Комисията.

Цели 40% от участвалите в изследването не се наемат да оценяват работата на Комисията с аргумента, че нямат достатъчно впечатления от нея.

Препоръки към Комисията:

1. Да се работи за повишаване на интереса по темата сред младите хора на възраст до 40 години;
2. Да се работи за разширяване на информираността сред жените;
3. Да се работи в градовете извън столицата и основно в малките градове на страната;
4. Да се работи по стратегия на присъствие на Комисията в социалните мрежи;
5. Да се разшири достъпът до продуктите от изследователските и издателските усилия на Комисията (вкл. и в Интернет);
6. Да се положат популяризаторски усилия за налагане сред по-широка аудитория на Интернет страницата на Комисията по досиетата.

ЕДНОМЕРНИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЯ НА ДАННИТЕ