Според анализаторите пътят към масовизация на интереса към работата на комисията оттук нататък минава през запазване на територия в историята и предизвикване интерес към архива на комисията.

 

 

Втора поредна година Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия търси оценка за дейността си, изследвайки нагласите на общественото мнение. При сравнителен анализ с предходната година не се наблюдава съществена разлика в резултатите. Коментарът на социолозите е, че когато една институция върши добре и главно спокойно работата си, това води до един спокоен и прагматичен избор на гледна точка от страна на гражданите. Усещането, че нещата най-после се случват води и до намаляване с 6 пункта за една година на недоверието към работата на комисията.

 

Прави впечатление, че малко над една трета са гражданите, които имат резерви към начина, по който работи комисията, проявяват по-скоро резерви към медийните интерпретации на нейните решения, отколкото към дейността й. Образно казано става дума за механизмите на огласяне на информацията и за последствията от решенията на комисията, което трудно може да се възприеме като нейна вина или отговорност. Все още, медиите, в търсене на сензации, нерядко подгряват своите аудитории с некоректно представяне на фактите, преследвани от стремежа за предизвикване на скандали в сблъсъка между огласените имена и работата на комисията.

 

В сравнение с времето от преди година, в края на февруари 2009 г. социолозите регистрират намаляване на дела на хората, които не следят работата на Комисията по досиетата и които не четат нейните решения (71% на 56%). В същото време леко нараства и процентът на интересуващите се от информацията на комисията (от 17% на 20%). Интересуващите се са равномерно представени сред различни социални групи и обществени прослойки, като сред политически изкушените българи те са най-много сред привържениците на опозиционните партии - ДСБ, Атака и ГЕРБ.

Прави впечатление, че за последната година нараства делът на хората, които не знаят за съществуването и дейността на комисията (от 12 % през пролетта на 2008 г. на 24% в края на февруари 2009 г.) Хората, които нямат представа от работата на комисията по досиетата са предимно млади, необразовани и бедни.

 

Липсата на скандали около работата на комисията не привлича тяхното внимание.

За маргиналните обществени прослойки комисията не решава жизнено важни проблеми и няма как да се пребори да е приоритет на тяхното внимание. Не представлява и част от тяхната ценностна ориентация, която е силно деформирана от приоритетите по оцеляването.

 

Това показва, че най-общо протича процес, при който се задълбочава пропастта между интересуващи се от работата и решенията на комисията и хората, които дори не крият, че не знаят за съществуването й. Като се държи сметка за спокойното протичане на работата на комисията и безконфликтното представяне на нейните решения става ясно, че комисията успява да задълбочи интереса към проблематиката там, където го има, но в същото време не привлича вниманието на незаинтересованите.

 

Изследването регистрира трайни и категорични нагласи по отношение на въпроса трябва ли да бъде огласена информацията за агентурното минало на всички публични лица у нас. Това е въпрос, който изисква трайно решение според половината от българите. Особено категорични в тази си позиция са столичаните и привържениците на опозиционните формации.

 

Графика 1

 

Настоящето изследване регистрира благоприятна тенденция що се отнася до ръста в дела на българите, които са убедени, че лицата, които са били активни сътрудници на службите нямат място във властта.

 

Така мислят в момента 61% от сънародниците ни, като техният дял е с 3% повече от хората на подобно мнение преди година. Позицията е разпространена главно сред населението, което по своя демографски профил може да се отнесе към елитните обществени прослойки – високообразовани хора, жители на столицата, трудово активни поколения на възраст 30-60 години.

 

Графика 2 

 

 

Сред симпатизантите на БСП и на ДПС все още тезата за лишаване на сътрудниците на службите от властови позиции не успява да се наложи. 43% от избирателите на БСП в края на февруари 2009 г. се обявяват за това, лицата, свързани със службите, да не заемат отговорни постове във властта, 32% от привържениците на ДПС са за ограничаване достъпа до властта на бившите сътрудници на службите.

 

Според общественото мнение, от създаването на комисията до момента има две ярко изразени групи от хора, които са реално заинтересовани от това комисията по досиетата да не работи добре. Става дума за определени среди във властта, както и за бивши агенти на службите, които според хората не желаят да излязат на светло.

Една пета от българите са на мнение, че на работата на комисията пречат конкретни интереси на част от управляващите политици.

 

Според 6% бившите агенти възпрепятстват дейността на Комисията по досиетата  в най-голяма степен. Подозрителността към властта остава непроменена в сравнение с периода от преди една година. 

 

Темата за досиетата на журналистите от частните медии поражда рефлекси в общественото мнение в посока на търсене на справедливост и равенство между проверяваните. 37% от взелите участие в проучването са категорични, че журналистите от частните медии трябва да бъдат проверявани от 1989 г. до днес, а не само от момента на влизането на Закона за досиетата в сила. 27% са противници на подобна възможност, като сред тях преобладават възрастни хора и привърженици на партиите от управляващата коалиция.

 

Графика 3

 

Настоящото изследване регистрира положително промяна в преценката на българите за връзката между отварянето на досиетата и националната сигурност на страната. С цели 5 пункта намаляват предубедените към дейността на комисията, според които начина, по който тя работи, застрашава националната сигурност на страната. Това е наистина пряк резултат от стила на работа на комисията до момента, както и от степента на сработеност между нейните членове.

 

Тезата, че решенията на комисията застрашават националната сигурност продължава да се отстоява главно от привържениците на управляващата коалиция.

 

 

Графика 4 

 

 

Според 42% от участвалите в изследването на НЦИОМ, Комисията по досиетата е длъжна да положи много усилия за изграждане на архив на документите на бившите тайни служби, който да остане в националната ни история като важен документален принос.

Делът на подобно мислещите е много по-висок от средния сред представителите на елитните обществени прослойки - трудово активните хора, заможните, жителите на градовете. Това означава, че съществуват условия за популяризация на идеята и за възможността тя да се превърне в работеща. Нещо повече, подкрепата на интелигенцията за подобна идея означава, че е налице съзнание за пренасяне на историческата памет към новите поколения и за „изнасяне на здрава фактологична основа” на темата за досиетата като част от най-новата ни история, която следва да не остане непозната и главно спорна като интерпретация за младите поколения българи.

 

Графика 5

 

Оказва се, че е трудно младите поколения да бъдат пряко въвлечени в темата и да проявяват интерес в момент, когато все още се работи по огласяне на сътрудниците на службите. Интересът в новите поколения българи ще дойде тепърва, когато нещата ще могат да им бъдат представени спокойно, интерпретациите няма да водят до обществено напрежение и конфронтации, а архивът ще отрежда на темата важно място в новата история. По такъв начин новите генерации ще създадат съпричастност към една или друга тема, както и ще могат да изградят необременените си лични позиции.

 

 

 

 

В настоящото изследване регистрираме като цяло позитивни обществени нагласи към закона, който регламентира дейността на Комисията по досиетата. Мнението, че не са нужни промени в този закон е значително по-масово разпространено от това, че промени са наложителни.

 

Нежеланието за промени в закона е по-присъщо на хората, които проявяват интерес към него - мъжете, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на големите градове. Сред голямата част от елита няма настроения срещу закона, а скептичните нагласи сe отнасят по-скоро до пречките за прилагането му.

 

Няма нито една обществена прослойка, сред която исканията за промяна на закона да доминират над желанието за неговото запазване в непроменен вид. Дори хората, които нямат доверие на комисията не смятат за нужно да се правят промени в закона в посока да се ограничи отварянето на досиетата.

Половината от българите са на мнение, че начинът, по който сега комисията огласява досиетата не застрашава по никакъв начин националната сигурност. Мъжете, хората в активна трудова възраст, образованите респонденти, две трети от столичаните, както и заможните българи са убедени, че огласените данни не застрашават националната ни сигурност.

 

Една пета от всички интервюирани твърдят, че отварянето на досиетата по буквите на закона застрашава националната ни сигурност, като така мислят преди всичко симпатизантите на БСП.

 

44% се обявяват за разкриване на агентурното минало на всички публични фигури у нас, а 25 % са против. Доста висок остава делът на хората, които нямат мнение по въпроса - 31%. Без мнение, а вероятно и не особено информирани по темата остават предимно представителите на маргиналните обществени прослойки - необразованите, жителите на малките населени места, бедните и представителите на малцинствата.

 

Твърдо против огласяването на информация за всички публични личности са главно хора на възраст над 50 години и образованите респонденти. Сред симпатизантите на БСП натежава мнението, че не трябва да се огласява информация за принадлежност към службите на ДС на заемащите публични длъжности.

Доста по-еднозначно и категорично е общественото мнение в отговор на въпроса: "Трябва ли лица, които са с агентурно минало да участват във властта?" 58% се обявяват против достъпа на бивши агенти до властта, а 13% не възразяват лица с агентурно минало да заемат възлови управленски постове.

 

13% са българите, които биха се обърнали към комисията, за да проверят има ли материали за тях лично или за техни близки. Три четвърти от интервюираните нямат намерение да контактуват с комисията по какъвто и да е повод. Очевидно въпрос на личен избор остава това, дали да се запознаеш с материали за теб, ако има такива. Половината от хората твърдят, че не биха желали да се запознаят с материалите за себе си, дори в случай, че има такива. Поставени в хипотетична ситуация на избор, жените по-често от мъжете отказват да се запознават с евентуални материали за тях от архива на ДС.

 

Особено категорично отхвърлят подобна възможност (да се запознават с материали за себе си) хората на възраст над 50 години. От само себе си се налага изводът, че вероятно част от тях подозират за какво става дума и не искат да се връщат назад във времето. От позициите на житейския си опит и мъдрост, някои хора предпочитат да не се обръщат назад, включително и за да не се разочароват от свои близки и познати.

 

17% от българите посочват, че се интересуват от това как работи Комисията по досиета. НЦИОМ регистрира по-висок от средния интерес сред мъжете, сред хората на възраст над 50 години, сред живеещите в столицата, но и в селата. Избирателите на ДСБ и на Атака също декларират по-висок от средния интерес към дейността на комисията. Различни са аргументите, които обуславят интереса на цитираните групи и обществени прослойки. От една страна, мъжете винаги са били по-изкушени от политиката и актуалните събития в сравнение със жените. От друга страна, съществуват определени таргет-групи, за които темата е част от биографията, от социалната среда, от местната клюка и от жизнената философия.

 

Ако търсим резултат от усилията на комисията да ангажира общественото внимание, то засега го откриваме главно сред младите хора, доколкото една немалка част от възрастните традиционно се интересуват от темата (18% от хората на възраст 50-59 години и 17% от респондентите на възраст над 60 години). В резултат от работата на комисията днес два пъти повече са младите хора, които са започнали да проявяват интерес в сравнение с тези, които са загубили интереса си към темата за последната година. Загубата на интерес към работата на комисията сред хората на средна възраст може да се интерпретира и в контекста на факта, че вече са изнесени данни за повечето от висшите постове в държавата.