резултати от национално представително проучване
проведено по метода на полустандартизираното интервю
в периода 28 февруари – 5 март 2008г
реализирани 1000 интервюта, в 125 гнезда, в 86 населени места в цялата страна
  
Общественото мнение за дейността на Комисията по досиетата
 
1. 17% от българите посочват, че се интересуват от това как работи Комисията по досиета. НЦИОМ регистрира по-висок от средния интерес сред мъжете, сред хората на възраст над 50 години, сред живеещите в столицата, но и в селата. Избирателите на ДСБ и на Атака също декларират по-висок от средния интерес към дейността на Комисията.
Различни са аргументите, които обуславят интереса на цитираните групи и обществени прослойки. От една страна, мъжете винаги са били по-изкушени от политиката и актуалните събития в сравнение със жените. От друга страна, съществуват определени таргет-групи, за които темата е част от биографията, от социалната среда, от местната клюка и от жизнената философия.
Целенасочено търсят информация за работата на Комисията едва 4% от българите. Повечето твърдят, че случайно пападат на информация по темата.
Регистрираме зависимост между интереса към работата на Комисията и начина, по който се търси информация за нейната дейност.
Всеки пети от проявяващите интерес към работата на Комисията твърди, че полага целенасочени усилия за намирането на информация за досиетата. Три четвърти от интересуващите се от Комисията обаче твърдят, че случайно попадат на информация свързана с дейността й.
Дори сред живо интересуващите обаче регистрираме по-скоро пасивно потребителско мислене, отколкото стремеж към активно търсене на информация. Вероятно до момента са създадени някакви обществени стереотипи и представи, според които информацията за досиетата трябва да получавана – както от комисията, така и от медиите. Хората не очакват те да бъдат активната страна в комуникацията с Комисията. Това е ситуация, която може да бъде запазена, но може да бъде и променена от Комисията в зависимост от нейната комуникационна стратегия.
 
Основен източник на информация за работата на Комисията са електронните медии - телевизиите и радиостанциите. Приятелите и личните контакти не са сред приоритетните източници на информация, тъй като в случая очевидно се търсят гаранции за нейната достоверност. В настоящия момент слабо се ползва Интернет като информационен източник за данните на Комисията, въпреки, че високообразованите са най-активните Интернет-потребители. Тази ситуация бързо може да се промени, ако Комисията има собствен сайт и той бъде широко оповестен. Освен всичко друго, така Комисията ще може да избегне интерепретации и тълкувания и да се ограничи в рамките на допустимата, според закона форма на представяне на информацията.
 
2. Ако търсим резултат от усилията на Комисията да ангажира общественото внимание, то засега го откриваме главно сред младите хора, доколкото една немалка част от възрастните традиционно се интересуват от темата (18% от хората на възраст 50-59г. и 17% от респондентите на възраст над 60 години). В резултат от работата на Комисията днес два пъти повече са младите хора, които са започнали да проявяват интерес в сравнение с тези, които са загубили интереса си към темата за последната година.
Загубата на интерес към работата на Комисият сред хората на средна възраст може да се интерпретира и в контекста на факта, че вече са изнесени данни за повечето от висшите постове в държавата.
 
Резултатите от настоящото проучване на НЦИОМ показват, че комуникационна стратегия на Комисията може да има успех при около една трета от българите, на които темата не е чужда. Две трети от населението трайно не проявяват интерес и едва ли могат да бъдат спечелени като аудитория оттук нататък.
 
3. Недоверието към работата на Комисията взема връх над доверието (41%:12%). При това не става дума за недоверие на политическа основа, а по-скоро за скептични нагласи, от които са пропити електоратите на основните политически партии. Най-често недоверие декларират представители на елитните обществени прослойки - жителите на столицата и високообразованите респонденти. Разбира се, мотивите за недоверие, които се крият зад подобен отговор могат да бъдат твърде различни. От една страна, може да става дума за резерви относно достоверността на самата информация и пълнотата на архива. От друга страна хората се съмняват, че ще бъдат извадени на светло всички сътрудници на бившата ДС, нещо което се подхранва, от политици, от анализатори, от проверени и подлежащи на проверка лица.
Силно впечатление прави, че бедните хора не вярват на Комисията, което навежда на мисълта, че и на този орган се гледа като на инструмент на управляващите, който работи в интерес на властта.
Половината българи не знаят има ли някой, който да пречи на дейността на Комисията по досиетата. Сред останалите, които имат мнение по въпроса, надделяват представите, че има лица и институции, които пречат. Най-често се посочва, че пречат хора с досиета, както и управляващите.
 
4. В настоящото изследване регистрираме като цяло позитивни обществени нагласи към закона, който регламентира дейността на Комисията. Мнението, че не са нужни промени в този закон е значително по-масово разпространено от това, че промени са наложителни.
Нежеланието за промени в закона е по-присъщо на хората, които проявяват интерес към него – мъжете, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на големите градове. Сред голямата част от елита няма настроения срещу закона, а скептичните нагласи сe отнасят по-скоро до пречките за прилагането му.
Няма нито една обществена прослойка, сред която исканията за промяна на закона да доминират над желанието за неговото запазване в непроменен вид. Дори хората, които нямат доверие на Комисията не смятат за нужно да се правят промени в закона в посока да се ограничи отварянето на досиетата.
 
5. Половината от българите са на мнение, че начинът, по който сега Комисията огласява досиетата не застрашава по никакъв начин националната сигурност. Мъжете, хората в активна трудова възраст, образованите респонденти, две трети от столичаните, както и заможните българи са убедени, че огласените данни не застрашават националната ни сигурност.
Една пета от всички интервюирани твърдят, че отварянето на досиетата по буквите на закона застрашава националната ни сигурност, като така мислят преди всичко симпатизантите на БСП.
 
6. 44% се обявяват за разкриване на агентурното минало на всички публични фигури у нас, а 25 % са против. Доста висок остава делът на хората, които нямат мнение по въпроса – 31%. Без мнение, а вероятно и не особено информирани по темата остават предимно представителите на маргиналните обществени прослойки – необразованите, жителите на малките населени места, бедните и представителите на малцинствата.
 
Твърдо против огласяването на информация за всички публични личности са главно хора на възраст над 50 години и образованите респонденти. Сред симпатизантите на БСП натежава мнението, че не трябва да се огласява информация за принадлежност към службите на ДС на заемащите публични длъжности.
 
Доста по-еднозначно и категорично е общественото мнение в отговор на въпроса: „Трябва ли лица, които са с агентурно минало да участват във властта?”. 58% се обявяват против достъпа на бивши агенти до властта, а 13% не възразяват лица с агентурно минало да заемат възлови управленски постове.
 
7. 13% са българите, които биха се обърнали към Комисията, за да проверят има ли материали за тях лично или за техни близки. Три четвърти от интервюираните нямат намерение да контактуват с Комисията по какъвто и да е повод.
 
Очевидно въпрос на личен избор остава това, дали да се запознаеш с материали за теб, ако има такива. Половината от хората твърдят, че не биха желали да се запознаят с материалите за себе си, дори в случай, че има такива. Поставени в хипотетична ситуация на избор, жените по-често от мъжете отказват да се запознават с евентуални материали за тях от архива на ДС.
Особено категорично отхвърлят подобна възможност (да се запознават с материали за себе си) хората на възраст над 50 години. От само себе си се налага изводът, че вероятно част от тях подозират за какво става дума и не искат да се връщат назад във времето. От позициите на житейския си опит и мъдрост, някои хора предпочитат да не се обръщат назад, включително и за да не се разочароват от свои близки и познати.


 
 
Интересувате ли се от дейността на комисията по досиетата (Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия)?
По-скоро да
17.2%
По-скоро не
71.0%
Не съм чувал/не знам за съществуването на тази Комисия
11.8%
общо
100.0%
 
 
 
 
Кое от изброеното по-долу се отнася до вас?
Целенасочено търся информация за дейността на комисията по досиетата
3.9%
 
Случайно попадам на информация за дейността на комисията по досиетата
35.8%
 
Не се интересувам от дейността на Комисията
60.3%
 
общо
100.0%
 
 
 
 
 
Откъде черпите информация за работата на комисията по досиетата?
от телевизията
63.6%
 
дейността на Комисията не ме интересува
34.2%
 
от печатни медии (вестници, списания)
26.9%
 
от радиото
19.7%
 
от близки и приятели
12.6%
 
от други източници в Интернет
2.7%
 
от страницата на комисията в Интернет
1.3%
 
не съм попадал на никаква информация за Комисията
1.5%
 
 


 
Кое от следните твърдения се отнася до Вас?
преди една година се интересувах от темата за досиетата, но сега не се интересувам
11.1%
преди една година не се интересувах от темата за досиетата, но сега се интересувам
8.2%
темата за досиетата никога не ме е интересувала (нито преди, нито сега)
65.5%
темата за досиетата винаги ме е интересувала (и преди, и сега)
15.2%
общо
100.0%
 
 
С работата си Комисията по досиетата успява ли да повиши обществения интерес по темата или не?
да
15.5%
не
31.0%
не мога да преценя
22.8%
не познавам работата на Комисията
30.7%
общо
100.0%
 
 

Имате ли доверие в работата на Комисията?
да
11.7%
не
41.2%
не мога да преценя
47.1%
общо
100.0%

 
 
Вие лично бихте ли се обърнали към Комисията, за да проверите дали има някакви материали за Вас или Ваши близки?
да и вече съм го направил
0.7%
да, но още не съм го направил
11.8%
не
74.6%
не мога да преценя
12.9%
общо
100.0%
 
 
  
 
Бихте ли искали да се запознаете с материалите за Вас, в случай, че разберете, че има такива?
 
да и вече го направих
0.4%
да, подал съм молба и очаквам отговор
0.5%
да бих искал, но още не съм го направил
18.9%
не
48.9%
не мога да преценя
12.8%
въпросът не се отнася до мен (роден съм след 16 юли 1973 г.)
18.5%
общо
100.0%
 
 
Смятате ли, че информацията за агентурното минало (принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА) на всички публични лица трябва да бъде огласена?
да
44.0%
не
24.9%
не мога да преценя
31.1%
общо
100.0%
 
 
Смятате ли, че лица, които са с агентурно минало (свързани с бившата ДС и разузнавателните служби на БНА) трябва да участват във властта?
да
13.1%
не
58.0%
не мога да преценя
28.9%
общо
100.0%
 
 
Смятате ли, че има лица и институции, които възпрепятстват дейността на комисията по досиетата?
 
да (без да посочи име)
12.7%
да хора, свързани с бившата ДС (с досие)
8.9%
да, Правителството (управляващите, от висшия ешелон на властта)
7.3%
да, МВР
2.6%
да, БСП (Коалиция за България, защото главно нейните хора са засегнати)
2.2%
да, Парламента
1.7%
да, ДПС
0.8%
да, икономическите групировки
0.6%
да, СДС (ОДС)
0.5%
да, Съда (съдебната система)
0.3%
да, опозицията
0.2%
да, Румен Петков (Министъра на вътрешните работи; лично)
0.2%
да, Прокуратурата
0.1%
да, Министър-председателя Сергей Станишев
0.1%
да, Президентството
0.1%
 
не
13.5%
 
не мога да преценя
52.5%
 
въпросът не ме интересува
0.4%
Сумата от процентите надвишава 100%, тъй като интервюираните са давали повече от един отговор.
 
Необходима ли е според Вас промяна в закона, за да се ограничи отварянето на досиетата?
по-скоро да
16.4%
по-скоро не
39.5%
не мога да преценя
44.1%
общо
100.0%
 
Смятате ли, че отварянето на досиетата застрашава по някакъв начин националната сигурност?
да
21.3%
не
48.7%
не мога да преценя
30.1%
общо
100.0%