Документите, поместени в изданието разкриват важни моменти от развитието на музикалното изкуство в България по време на комунистическия режим и ролята на Държавна сигурност за осъществяване на партийната политика по отношение на това изкуство. Главна цел на тази политика е превръщането на музикално – сценичното изкуство, което е един от водещите жанрове на музикалната култура във „войнстващо изкуство по посока на идеологическа борба и мощен инструмент за идеологическо общуване с другите народи “.

  Опитите за политизиране и идеологизиране на музикалното изкуство в България по време на комунизма се превръщат в сериозна пречка за неговото развитие вътре в страната. Български оперни певци, инструменталисти, диригенти и режисьори, които не намират подходящи условия за развитие в комунистическа България, без значение на техния произход и партийна принадлежност, търсят възможност за изява на сцените на западноевропейските театри. Голяма част от тях получават международно признание и допринасят за утвърждаване на българското музикално изкуство по света.

   В сборника „Държавна сигурност и българското музкално изкуство“ са включени 120 фотокопия на оригинални документи, съхранявани в Централизирания архив на Комисията по досиетата.

   Архивните материали са подредени хронологично и са структурирани в два тематични раздела:

  -  Дейността на ДС в развитието на музикално-сценичното изкуство в България. Опера и балет
   - ДС и Съюза на музикалните дейци
   - Софийска държавна филхармония
   - Естрадна и танцова музика

Eлектронни издания:

CD може да изтеглите: ТУК