Държавна сигурност и  "вражеските"

                                         радиостанции

      В годините след края на Втората световна война радиото е своеобразен социален феномен, който не се влияе от границите на политическата карта и е в състояние да запълни изкуствения информационен вакуум в страните от Източения блок. Комунистическите власти добре съзнават голямото влияние, което радиото оказва над обикновените хора. Ето защо още в зората на „народната демокрация“ у нас слушането на вражески радиостанции е характеризирано като „морално престъпление“, заслужаващо строго обществено порицание.

В документалните масиви на Комисията основно фигурират няколко радиостанции, които са били обект на оперативен интерес. Последното е обусловено и от факта, че в тези, както са наречени в документите - „пропагандни централи“, работят или сътрудничат личности, квалифицирани като „изменници на родината“ и „вражески емигранти“.

За „звукоизолацията“ на родния ефир вътрешното министерство предлага на българското партийно ръководство прилагането на т. нар. „диференциран подход“ на селективно и пълно радиозаглушаване. Посредством свои агенти в радиостанциите службите за сигурност постоянно следят и се опитват да дискредитират българите, работещи там. Последните са манипулирани и сплашвани от ДС най-често посредством оказването на психологически натиск върху тях.

Общият брой на публикуваните в книжното тяло на сборника документи е 115, а в неговия разширен електронен вариант - 228. Подборът е направен от над 150 архивни единици от служебния архив на Министерството на вътрешните работи и от архива на Националната разузнавателна служба (ПГУ-ДС).

Електронни издания:

CD  може да изтеглите ТУК

DVD може да изтеглите ТУК