В архивите на комунистическите тайни служби, свързани с международния тероризъм, са събрани данни за повече от 200 000 души

БНТ – По света и у нас

В архивите на комунистическите тайни служби, свързани с международния тероризъм, са събрани данни за повече от 200 000 души. Това стана ясно днес на дискусия, посветена на темата. Едни от най-интересните досиета са свързани с терориста Карлос Чакала, който в онези времена е бил няколко пъти в България. „По света и у нас” успя да открие човек, който лично се срещал с него, макар и да не е подозирал за това.
Фондът „Система за обединен отчет за данни” е създаден през ’77 година в соцлагера, у нас реално заработва през ’81 година. Това е структура, която обединява усилията на вътрешните министерства на всички социалистически страни, без Румъния, в събирането на информация за международния тероризъм.
Веселин Вучков: До началото на 1990 година в общата информационна база данни по линия на СООД са въведени сведения за около 200 хиляди лица, като в информационния масив на системата се съхранява информация за над 35 хиляди оперативно интересни чужди граждани.
Ние пък открихме бивш служител на МВР, когото съдбата случайно среща с Карлос Чакала. Преди 26 години Ванко Анастасов работи в 4-то районно управление. Получават съобщение, че чужденец, отседнал в Японския хотел, е подал сигнал за открадната златна верижка от сейфа пред сауната. На място е трябвало да отиде човек, който говори руски език. Така Ванко Анастасов се озовава лице в лице с най-издирвания терорист на ’70-те и ’80-те години.
Ванко Анастасов: Държеше се доста агресивно, малко нахално дори. Каза, ама защо вие на 15-тата минута идвате, аз съм се обадил, би трябвало на 5-тата минута да има човек тук.
Двамата отиват до хотелската стая, без Ванко да подозира кой всъщност е събеседника му. Знае се, че тогава в хотела е имало специално оборудвани стаи, в които са настанявани оперативно-интересните чужденци. За хотела е имало и отговорници от службите.
Ванко Анастасов: В стаята той извади чантичката си да ми даде паспорта, спомням си, че паспортът – Йеменска народнодемократична република. На спалнята в хотелската стая имаше един позлатен пистолет. Аз тъкмо щях да го питам – дайте разрешително, какви са тези оръжия тук, но всъщност дойдоха управителят и оперативният работник другия и така приключи.
Ванко Анастасов е помолен да напусне и едва 8 години по-късно той разбира, че всъщност е разговарял с Карлос Чакала. Още тогава обаче му прави впечатление, че службите проявяват голям интерес към срещата им.
Ванко Анастасов: Беше ми наредено, така за първи път ми се случи, буквално всяка секунда да опиша от целия разговор, от цялото ми посещение тук. Аз мисля, че всички негови посещения са били контролирани, но може би тук за България е търсил някакъв по-специален контакт.
Няма съмнение, много интересни факти крият архивите от фонда за международния тероризъм. Те вече са в Комисията по досиетата и са ново предизвикателство за журналисти и изследователи.