„Нито една сфера от живота на страната не е останала без наблюдение от репресивните служби в годините между 1944 и 1989 година“- Евтим Костадинов, председател на комисията.

Интервю с Евтим Костадинов, председател на комисията

БНР/ радио Пловдив

   Документално издание „ ДС и бялата емиграция в България /1944-1991/ дава възможност темата за бялата емиграция да бъде разгледана и през призмата на документите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия.

Обосновката на работата по тази линия винаги се намира във „вражеските настроения“ на представителите на белоемигрантското малцинство, които са потенциален обект на чуждите разузнавателни централи. В началото на 50-те години „контингентът“ по белоемигрантска линия вече е установен. Направена е проверка на всички лица, които са били в окупационния корпус в Югославия или на Източния фронт. Голяма част от тях са арестувани и след проведено следствие биват изпратени в ТВО. До 1956 г. работата по линията се извършва от цяло отделение, а след това до 1962 г. по нея работи един оперативен работник. От тази година насетне линията е закрита. През 1973 г. в Центъра отново работят 3 души, а в окръзите не се извършва дейност.

Това е част от нашата поредица, която стартира в началото на първия мандат на Комисията. Целта е да изнесем основни документи от работата на тоталитарните служби, които не са излизали на бял свят до този момент. Бялата емиграция, е една от тези теми. До 1944 година белогардецийте, които у нас са били над 12 000, са били наблюдавани и използвани. След 1844 година това продължава. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата.

Цялото интервю може да чуете тук