Стопанските абсурди на българския комунизъм

 В книгата са систематизирани голям обем от факти: секретни донесения на Държавна сигурност, доклади на Комитета за държавен и народен контрол, спомени и закъснели откровения на лица от висшата комунистическа номенклатура, официални документи от регионални архиви и данни от изследвания на други автори. Общият брой на цитираните документи надхвърля хиляда. Единият адресат на книгата е голямата българска посткомунистическа общност и нейните политически представители, които все още изпитват гореща носталгия по комунизма. Другият адресат е българската демократична общност, на която авторът дава едно от най-силните оръжия срещу Голямата Лъжа за Комунизма. Тази книга е предназначена и за учителите по история, за учените икономисти и историци, за преподавателите в университетите. Защото все още има места, където на българските ученици и студенти се поднася невярна представа за близкото минало. Обективните изследователи на това минало ще си дадат сметка за това, в каква степен тоталитарният режим е разрушил морала и трудолюбието на хората, ще намерят дълбоките корени на корупцията, на кражбите и на разхищенията, на ширещата се омраза и недоверие към демокрацията, които стъпват върху култивираната дълги години от БКП класова омраза в съзнанието на хората, превърнала се в хронична епидемия на българското общество.

Посочените в книгата документи показват, че под ръководството на БКП Народна република България за 45 години претърпява три финансови фалита и завещава след себе си една стара и амортизирана икономическа база, замърсена природа, стотици крупни структуроопределящи индустриални предприятия, които са напълно фалирали, вътрешен дълг на държавния бюджет и на стопанските организации за около 26,5 млрд. лв., формиран в течение на много години главно по линията на ежегодни скрити бюджетни дефицити, прикривани чрез изземване на спестените пари на населението в ДСК и чрез кредитиране от банките на стопанските организации със заеми, за които предварително е било ясно, че никога няма да бъдат върнати. Незавършеното строителство към 1989 г. е за над 14 млрд. лв. (голяма част от което се оказва непотребно), селското стопанство е реално фалирало, външният дълг е в размер на около 11 млрд. щ.д. (който се изплаща в продължение на 25 г. до 2015 г.). По данни на ЦК на БКП над 70% от българското население живее под прага на бедността в края на 80-те години. Документите показват недвусмислено, че режимът на БКП е развращавал работниците и служителите, като им е позволявал да крадат и да лъжат, че работят, защото е лъгал, че им плаща, както и да подправят фалшиви отчети за да взимат незаслужени премиални възнаграждения. На национално ниво масово са фалшифицирани икономическите показатели, което по думите на най-високопоставени лица в държавата прави икономическата информация негодна за качествен финансов анализ и реално планиране и създава проблем на страната в международния статистически обмен. Книгата показва, че на високите си нива комунистическият режим е знаел в детайли истината за икономическата катастрофа и я е криел десетилетия от хората!

Литерните дела – интимната изповед на ДС за икономиката

В годините на комунистическото управление Държавна сигурност и МВР имат изключително важна роля за налагането на централизиран модел на националното стопанство от съветски тип и за пълния контрол върху него. С тяхна помощ БКП извършва конфискация, национализация, изселване и въдворяване в концлагери на бившите собственици, ликвидира частната собственост, кооперира земята, насилственo вкарва селяните в ТКЗС и репресира непокорните. ДС следи и разработва вражеските контрареволюционни елементи по месторабота и е в основата на съдебните процеси, заведени срещу „вредители“ и „саботьори“ в икономиката.

ДС и МВР се превръщат и в инструмент за регулиране на стопанския живот. За целта те използват секретни сътрудници, които получават задачи и изготвят информации и справки за негативни прояви и слабости, извършват анализи и подготвят доклади за състоянието на производствените обекти. Много от секретните сътрудници са водещи експерти и специалисти или работят на ключови длъжности в предприятия, стопански обединения и министерства. С тяхна помощ ДС води литерни дела[1] на по-важните за страната икономически структури, които съдържат:

– Ръководни документи – предложение за образуване на делото, указания, справки и материали за основните агентурно-оперативни мероприятия.

– Данни за личния състав на обекта, характерни негови слабости, пропускателен режим и охрана, опазване на държавната тайна и др.

– Оперативни материали – списъци на лицата, за които има компрометиращи данни (това са предимно вражески контрареволюционни елементи и техните наследници, които за ДС са потенциални провокатори и извършители на саботажи и вредителства), списък на секретните сътрудници с псевдоними, копия от техните сведения.

– Информационни материали – справки, докладни записки, отчети, анализи, обзори, специални и други съобщения и документи за стопанския обект[2].

Литерни дела се разработват още от първите години след 9 септември 1944 г., но най-целенасочено по тях се работи от началото на 60-те години до рухването на комунизма в НРБ.

Една от причините за разработване на литерните дела в икономиката е, че след 1944 г. се появяват сериозни затруднения в управлението и производството на много предприятия, те силно задлъжняват към БНБ и изпадат в пълна зависимост от държавните дотации. Наред с това се увеличава корупцията на всички нива, съставят се нереални планове и се представят фалшифицирани отчети за извършената работа. Прахосничеството на суровини и материали в производството е смайващо, загубите от рекламации и брак и обемът на незавършеното строителство нарастват с всяка година. За периода 1946–1952 г. поради нереално планиране 606 производствени обекта в страната остават незавършени[3]. В голяма част от индустриалните предприятия се влагат суровини, труд и енергия за продукция, която се реализира на по-ниска цена от тази на ресурсите, използвани за нейното производство. Дефицитът на стоки от първа необходимост за населението, в съчетание с нискокачествени и залежали стоки в търговската мрежа, е основна характеристика на вътрешния пазар. Износът на голяма част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба.  

Първоначално под наблюдение и контрол на ДС и МВР е поставена тази част от икономиката, която е с най-голямо значение за страната и в която проблемите от гледна точка на сигурността, икономическата ефективност, корупцията и лошото управление са най-изявени. До края на 80-те години почти всички предприятия и ведомства са обхванати в мрежата на службите за сигурност.

В мрежата на ДС попадат БНБ, БДЖ, БГА „Балкан“, всички стопански обединения, обектите за добив на полезни изкопаеми и строителни материали и за тяхната преработка, заводи, жп депа и участъци, предприятията в сектор „Енергетика“ – топло- и водноелектрически централи и др. ЦКС и кооперативните съюзи на градско и окръжно ниво също са под наблюдение, както и селското стопанство – от Постоянната комисия по селско стопанство при СИВ, през аграрно-промишлените комплекси до ТКЗС-тата в най-малките села. Не са забравени ЦУМ и Халите или важни обекти като БТА, БНТ, НДК, радиопредавателните станции в София и страната и др.

Външнотърговските централи се наблюдават внимателно от тайните служби, които активно се намесват в работата им при преговори, сключване на сделки, закупуване на лицензи и патенти и др., с цел предотвратяване на корупцията и сключването на неизгодни контракти, които обаче се увеличават с всяка година. Работата на задграничните фирми на НРБ и поведението на българските работници и специалисти зад граница също са под наблюдението на ДС, а информацията в повечето от случаите е за ниско качество на работа, неизпълнение на договорите, корупция, кражби, фалити и лоша реклама за страната.

Литерни дела се откриват и на туристически обекти, хотели и курортни комплекси, на капиталистически представителства и транспортни фирми, на направления, които активно се използват за бягство през държавната граница, както и на лагери за бегълци в чужбина и др. Те се създават и по определена линия – американска, гръцка, турска и др., по линия на чуждестранни студенти, специализанти, моряци, противодържавни елементи и за провежданите в НРБ международни съвещания, конгреси, симпозиуми, изложения и др., в които участват и представители на капиталистически страни.

Правителствените трасета, обкръжението на партийни и правителствени резиденции и на сградите на МВР също имат литерни дела. Всички хора в техните обкръжения, които имат селски и беден произход, са определени като хора с „прогресивни разбирания“ и „с правилно отношение към народната власт“, а хората с буржоазен произход са класифицирани като „ненадеждни“. В тези дела има и списъци на лица от обкръжението, предимно членове на БКП или активисти на ОФ, на които МВР може да разчита „за бързо изучаване на обстановката и на интересуващите ни лица“.

Литерните дела по месторабота и местоживеене на контрареволюционните и вражеските елементи и техните наследници се разработват старателно във всеки град на страната, по групи от села, както и по райони в големите градове и е осигурен контрол върху тях. Освен литерни дела по групи, като „бивши хора“, „царски офицери“, „бивши фашистки организации“, „бивша земеделска опозиция“, „анархисти“ и др., в каталога на Комисията по досиетата присъстват литерни дела „Контрареволюционни елементи и други вражески елементи“ за жилищни комплекси в София – „Младост“, „Люлин“, „Надежда“, „Разсадника“, „Красна поляна“ и др., за разпределението им в микрорайоните в тях или в отделни ОФ секции на различните квартали, в които живее все още „недоубитата буржоазия“.

За разлика от политическите досиета на вражеските контрареволюционни елементи, в литерните дела по линия на икономиката отсъства нападателният и агресивен език, както и планове за компрометиране, разобличаване, интерниране и съд над враговете. Почти всички информации, справки, отчети и анализи на секретните сътрудници представят реалната ситуация откровено и със загриженост за производствените резултати и финансовото състояние на съответното предприятие или сектор в икономиката. ДС се отнася внимателно към тези материали и често ги подлага на проверка, защото те се изпращат до всички отговорни нива в държавата – от градските и окръжните комитети на БКП, през стопанските обединения и министерствата, до Политбюро на ЦК на БКП.

Според каталога в Комисията по досиетата броят на литерните дела достига 7076. Повечето от тях след 1989 г. са унищожени или попадат в частни ръце, но наличните дела, някои от които се състоят от по няколко тома, със стотици документи, дават възможност да се добие реална представа за по-важните характеристики и събития в различните сектори и предприятия, както и за икономическото състояние на страната.

В книгата за първи път се публикува систематизирана информация от литерните дела за трудовата и технологичната дисциплина на социалистическия работник, амортизираните производствени фондове и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации и фалшификациите на стопанските резултати. Читателят ще остане изненадан от броя на трудовите злополуки, авариите и пожарите, масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството, които предопределят ниско качество на продукцията, брак и залежали стоки и беден вътрешен пазар. Представени са данни и документи за губещия износ и ограбването на задграничните дружества, за работата в условия на реален фалит на фабрики и заводи, на АПК и ТКЗС, както и за дейността на научно-техническото разузнаване, което чрез кражби на научно-технически информации, изделия, машини и технологии от капиталистическите страни се превръща в „двигател на прогреса“ в сферата на електрониката, фармацията, битовата химия, военното производство и др.

Информацията от литерните дела, отчетите на БНБ, които дълги години бяха недостъпни, разсекретените анализи и доклади на ръководителите на ДС и МВР и признанията на комунистическите вождове след 1989 г. безкомпромисно разбиват митовете на комунистическата пропаганда за цветущото състояние на икономиката в НРБ и показват истинското лице на разрухата, която БКП остави след себе си. В настоящата книга документите застават срещу лъжата, която много години опитва да се представи като истина!

Книгата се препоръчва и за соцносталгици, но задължително с чувство за хумор, защото много от документалните факти са толкова шокиращи и непосилни за възприемане от здравия разум, че единственият начин за това е смехът!