Екзарх Стефан под „грижите” на Държавна сигурност

    В края на 2015 г. излезе от печат книгата на Дилян Николчев „Екзарх Стефан под „грижите” на Държавна сигурност”. Темата за живота и делото на този значим за българската история висш духовник се свързва с навършването на 135 години от рождението на екзарх Стефан през 2013 г., а през настоящата 2015 г. се отбелязват 70 години от избора му за Екзарх Български. Близо две години авторът работи по темата в читалнята на Комисията по досиетата. В книгата са използвани различни български и чуждестранни архивни фондове, но основна част на изворовата база на това изследване са архивните документи имащи пряко отношение към БПЦ в годините след 9 септември 1944 г. и на първо място полицейското досие на екзарха съхранявани в Централизирания архив на Комисията.

   В увода си към книгата авторът казва: „След приемането на „Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”(обн.ДВ, бр. 102, 19 декември 2006г.) пред изследователите се откри широка възможност да проникнат още по-дълбоко в тайните на недалечното комунистическо минало, преди всичко в тези „страници” от историята, които осветляват дейността на бившите специализирани репресивни органи – тази на ДС. Интересът е многопосочен: както по отношение на методите на агентурни разработки, така и по отношение на събития, социални слоеве и лица, всички станали по една или друга причина обект на „внимание”, разработване, контрол и репресии от страна на бившите специални (политически) тайни служби след 9 септември 1944 г. В частност, днес интерес представляват тези доскоро строго секретни архиви, които съдържат ценна информация по отношение на БПЦ като цяло или за отделни нейни представители, превърнали се в жертва на комунистическите действия през определен период от живота си. Една от тези личности безспорно е Софийския митрополит и Българският екзарх Стефан, на когото – преди всичко в контекста на личното му досие в архивите на ДС – се обръща внимание в настоящото издание”.

    По нататък авторът споделя, че обемът на полицейското досие на екзарх Стефан е в обем на 2308 листа, съдържащо седем архивни единици, което предполага нуждата от внимателен прочит и задължителна предпоставка на всички детайли и факти.

   По този повод в предговора си към книгата д.ф.н. Момчил Методиев пише: „Проблемът се състои в това, че всеки, докоснал се до тези документи, е изкушен да се впусне в лесни обобщения или дори сензационни заключения, подсказани в тях. Тези архиви съдържат голям обем лична информация и слухове, свободно (и понякога безотговорно) подавани от агентите на Държавна сигурност. Получените по този начин данни лесно могат да бъдат посочени като исторически факти, ако не бъдат подложени на необходимия критичен анализ и проверка. Животът на екзарх Стефан изобилства с такива примери –публичното му влияние и позиция, а и международните му контакти го превръщат в обект на съзнателно търсените от офицерите на ДС конспиративни теории.”