Форми на съпротива (1944 - 1985)

  Проектът „Форми на съпротива (1944 - 1985)“ на изкуствоведа Красимир Илиев, включва изложба със съпътстваща програма от документални филми и дискусия, и каталог – книга.  Изборът на термина „съпротива“ (а не „репресия“) създава представа за активната роля на художниците, които не просто реагират на репресиите и конюнктурите на времето, а се съпротивяват по различни начини – бягство извън страната, отказ от участие на контролираната от идеологическата власт художествена сцена, защита на отхвърлени от цензурата произведения и не на последно място - в образите, които създават. В този проект за пръв път се показват факсимилета от досиетата на репресираните български художници. Изследването се базира на документи, съхранявани в  Комисията по досиетата, Централния държавен архив, и  натрупани публикации по темата.  Авторът работи няколко месеца в читалнята на Комисията, търсейки документи в архивните фондове, от досиетата на бележити български творци, попаднали по ударите на Държавна сигурност. Изложбата  и каталога към нея са преди всичко документални. По думите на автора:” - Историята не само на това първо десетилетие /по-точно, 12 години - между 1944-та и 1956 година/, но и историята на цялото ни изкуство през този период не може да бъде разказана достатъчно достоверно, ако човек не прочете досиетата. Иначе те наистина се появяват за първи път. Досега единствено досието на Бешков е публикувано към "Черната тетрадка", която се появи миналата година благодарение на усилията на Савка Чолакова. Ще минат доста години докато натрупаме достатъчно знания за това какво се е случвало в онези години” .

Нито мирът, нито войната , нито благоденствието,

нито строителството, нито силата,нито славословието

имат някаква цена, щом са удавени в страха.

Илия Бежков, декември 1950 г.

/Бежков,И. Черната тетрадка.С. 2015,с.70/

Този проект  е опит да се разкаже за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци.  Още в първите дни след – септември 1944 г. част от най-популярните художници са арестувани. Повечето от останалите ентусиазирано или от меркантилни съображения се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт.

Между 1947 и 1956 година идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм става толкова безмилостна, че постепенно принуждава част от истински талантливите художници да изоставят творчеството. Следва време на мъчително, за повечето от тях невъзможно възстановяване. Фактите свидетелстват – има личности, които остават верни на себе си, които отказват да се приобщават. Както са различни житейските съдби, така различни са и формите на съпротива: неучастието в художествения живот на Борис Денев и по-късно на Иван Георгиев – Рембранда; бягството на Христо Явашев, след него на Любомир Далчев. Най-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е Генко Генков. Бунтуването срещу пластичните норми е също форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Димитър Казаков, последвани от Ангел Станев, Зиятин Нуриев. Други като Иван Георгиев - Рембранда и Евгения Воденичарова задълго остават в групата на непознатите художници. Вероятно има и други бунтари, чието творчество предстои да бъде открито и изследвано.

Изложбата и каталога към нея очертават контурите на репресиите и проблясванията на съпротивата, до времето, когато перестройката в Съветския съюз ще постави начало на окончателното разпадане на Системата. Някои от българските художници плахо тръгват към нова посока на подражание.

Повече от автора

Дискусия по темата