Как стана възможно разследването за кражбата на Паисиевата история

Как стана възможно разследването за кражбата на Паисиевата история 

Христо Христов  

Разкриването на истината за кражбата на Паисиевата история стана факт с решаващата намеса на комисията по досиетата | Фотограф: Христо Христов

Малцина са онези, които са запознати с процедурните собености при проучването на архивите на бившата Държавна сигурност.

Пиша този текст с убеждението, че е необходимо да се разкажат подробностите за пътя на разкриването на важната за обществото истина за случая с кражбата на „История славянобългарска”, като пример за това какви факти се съдържат в архивите на ДС.

По този начин широката аудитория може да добие по-ясна представа за значението им, за смисъла от закона за досиетата, дейността на комисията и технологията на изследователската работа при проучване на това архивно наследство.

Когато има действащ закон

Две са основните предпоставки в България да се извършват задълбочени проучвания и разследвания. Първата е свързана със съществуването на действащо законодателство, в което е регламентирано правото на достъп до архивните документи за изследователски или научни цели. Законът за досиета беше приет в края на 2006 г. с гласовете както на управляващата тогава тройна коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, така също и с гласовете на опозицията.

Отбелязвам това, защото на собствен гръб съм изпитал огромните трудности за достъп до архивите на ДС в един период преди 2006 г., когато законодателството в тази област беше отменено в началото на управлението на Симеон Сакскобургготски. Тогава при разследването на убийството на писателя Георги Марков ми се наложи да водя съдебни дела срещу министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров. Спечелих и двете дела, но трябваше да изчакам цялата съдебна процедура до окончателните решения на Върховния административен съд. И в двата случая съдебната сага продължи три години.

Днес, когато има закон, е достатъчно само да подадеш заявление в комисията, която предоставя исканите архивни материали.

Работещ независим държавен орган

Втората предпоставка е съществуването на независим държавен орган, в чието притежание са документите на ДС. Когато през лятото на 2006 г. се подготвяше законът за досиета една от най-важните идеи, предложена от инициативата „Чисти гласове”, в която участвах, беше всички архиви на Държавна сигурност да бъдат предадени от различните специални служби и други институции на бъдещата комисия, която да създаде Централизиран архив.

Тази идея беше приета от Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и впоследствие гласувана от Народното събрание. Днес тя е основен стълб в закона.

Разкриването на документите за кражбата на оригинала на Паисиевата история стана възможно и благодарение на друга дейност на комисията по досиетата, а именно обявяването на сътрудници в различни области и институции.

Следата в досиетата на митрополитите – агенти на ДС

В случая оповестяването на сътрудниците на ДС в Светия синод на Българската православна църква от комисията през януари 2012 г. „отвори вратата” към непознати до този момент архивни масиви. Защо се получи така? Защото от две от досиетата на митрополитите, обявени в принадлежност към ДС много ясно се вижда, че те са били вербувани за внедряване в манастира „Зограф” в Света гора. Става въпрос за Неврокопския митрополит Натанаил и Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

Бях изненадан, когато в новините по Би Ти Ви в един от репортажите след огласяването на агентите в Светия Синод се появи информацията, че двамата митрополити са замесени в кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от „Зограф”. Нещо повече, в репортажа беше включен бившият служител на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия Бончо Асенов, работил по линия на духовенството, който обясняваше как били изпратени агенти да извършат операцията. Същият този Асенов преди години твърдеше в редица статии в пресата, че ДС няма нищо общо с убийството на Георги Марков, теза която беше опровергана от документалните свидетелства в архива на ДС.

Нито в досието на митрополит Кирил, нито в досието на митрополит Натанаил обаче се съдържа и намек за Паисиевата история, още по-малко за кражбата. Кирил е вербуван и обучен във фото дело, за да извършва снимки при посещенията си в „Зограф”, а Натанаил е готвен да бъде внедрен в братството на манастира в Света гора и впоследствие да бъде избран за игумен с помощта на ДС. И с двата си агента ДС претърпява провал. Освен че тяхната агентурна дейност е пряко насочена към „Зограф” в досието на митрополит Кирил ясно е посочено от отдел 14 за културно-историческо разузнаване на Първо главно управление на ДС, че той е вербуван за нуждите на разработка „ЦИТАДЕЛА” – кодовото име на манастира „Зограф”, спрямо който "обект" разузнаването води "активни мероприятия за проникване и придобиване на материали". Това беше ключовият знак, който ме провокира да си задам въпроса дали биха могли да съществуват някакви архиви? Помислих си, че в един такъв масив сигурно ще има други материали от двамата митрополити, чиито досиета са сериозно прочистени.

Ключова страница от досието на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил - секретен сътрудник Ковачев, която провокира журналиста Христо Христов да започне издирване на разработката ЦИТАДЕЛА | Снимка: desebg.com.

На псевдонима „ЦИТАДЕЛА” първи беше попаднал журналистът от БНТ Горан Благоев. В книга си „Истории за плач и за надежда”, издадена през 2011 г. той отбелязва, че Зографският манастир вероятно е бил обект на тази разработка без наличните данни да позволяват да се каже нещо повече. Разработката се споменава в досието на богослова Иван Желев – агент „Ангелов” (обявен през лятото на 2011 г. при проверката на ВАК), който също е използван от разузнаването за придобиване на агентурни сведения за Зографския манастир. Горан Благоев огласи някои от тези факти в доклад по време на конференция, организирана от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, състоял се през ноември 2011 г.

Шанс и усилия да търсиш архиви по един псевдоним

Да подадеш заявление за достъп до определено архивно дело само по неговия псевдоним и да очакваш да получиш документи е твърде малко вероятно. Въпреки това през юли тази година внесох в комисията необходимото заявление за издирване на разработката „ЦИТАДЕЛА” без да тая особени надежди, че нещо въобще може да бъде открито. Всъщност, за разлика от „ЦИТАДЕЛА”, при съдебния ми спор с Националната разузнавателна служба за досието на Франческо Гулино – „Пикадили” аз знаех конкретния му номер.

И първата логична реакция, която получих от служител на комисията, отговарящ за осигуряването на заявени архивни материали беше, че само с тази оскъдна информация трудно ще излязат някакви документи.

Тогава взех решение да приложа схемата, по която направих разкритията за убийството на Георги Марков, а именно да изискам документи, свързани с работата на конкретния отдел от разузнаването и в тях да проверя дали няма допълнителна информация за „ЦИТАДЕЛА”. В случая става въпрос за отдел 14 за културно-историческо разузнаване. При тях нямаше проблем, защото описите с архивните единици са общодостъпни в читалнята на комисията.

Първата находка

След по-малко от седмица същата служителка от комисията, която се беше заела с търсенето на документи от „ЦИТАДЕЛА” ми съобщи, че в архива са открити два неархивирани тома от литерно дело със същия псевдоним и ми ги предостави на следващия ден. Впоследствие разбрах, че по заявка на гражданин те са били предадени на комисията от НРС още през 2009 г. Какво точно е чел този гражданин и с каква цел не знам. По-същественото е, че документите разкриваха целенасочената работа на ПГУ по обекта за агентурно проникване „ЦИТАДЕЛА” – манастира „Зограф” от 1972 г. до края на комунизма.

В тези томове открих и плановете за провеждане на секретната операция „МАРАТОН” – за подмяната на оригинала на Паисиевата история и още два ценни документа от манастира „Зограф”. В последния план за операцията се посочваха и имената на оперативните работници, натоварени с операцията – дипломатите под прикритие в българското посолство в Атина и генералното консулство в Солун Венцислав Агайн и Иван Генев.

След справка в интернет установих, че те са споменати в статия на журналистката Зоя Димитрова, посветена на случая в един от първите броеве на в. „Галерия” през 2009 г. Учудващото беше, че след публикацията нямаше никакъв отзвук в други медии. Никой след това не беше цитирал нейната публикация.

Намесата на комисията по досиетата

Това допълнително ме мотивира да поискам щателно издирване на останалите томове от „ЦИТАДЕЛА”, тъй като номерацията на двата тома, които вече бях получил, показваше че би следвало да има няколко други преди това. Обърнах се към председателя на комисията по досиетата с въпрос дали комисията разполага с информация за съдбата на останалите томове по „ЦИТАДЕЛА” и ако материалите липсват, дали съществува протокол за тяхното унищожение.

Впоследствие от разговор с председателя Евтим Костадинов разбрах, че той е разпоредил пълна проверка за наличността на разработката и в процеса на търсене останалите томове са открити в архива на НРС. Оттам те са предадени на комисията, след което ми бяха предоставени за ползване. В резултат на ефективната дейност на комисията аз получих в кратък срок пълната документация за една изключително важна за българското общество истина не само за кражбата на оригинала на Паисиевата история, а и за механизмите на формиране на партийно-държавната политика за опазване и съхранение на паметниците на културата зад граница по времето на БКП, в частност и политиката на изземване на ценностите на „Зограф”.

От комисията ме информираха и за предадения през 2009 г. опис от НРС на значително количество материали на разузнаването, в който са вписани и документите за „ЦИТАДЕЛА”. Там обаче те са посочени като документи от Турция, вместо от Гърция, което още веднъж ме наведе на мисълта, че това по-скоро е някакъв опит за прикриване на истинското им съдържание, отколкото случайна грешка.

Разбира се, в своите търсения ползвах и значителни по обем допълнителни данни от редица други архиви – както този на Държавна сигурност, така и на Централния държавен архив и от архива на Министерството на външните работи, а така също и от някои съдебни архиви.

Използвам случая публично да изкажа удовлетворение и благодарност на комисията за вложения професионализъм в издирването на материалите, на всички служители от администрацията, свързани с откриването и предоставянето на документите. Признателен съм и на председателя Евтим Костадинов за бързите отговори и за съдействието.

Техните действия и усилия допринесоха в значителна степен за разкриването на истината за операция „МАРАТОН” – кражбата на оригинала на „История славянобългарска”. По този начин се стигна до вероятно първото голямо документално откритие, направено именно в читалнята на комисията.

   В книгата  на Христо Христов за първи път е повдигната завесата за създаването на КИР и неговата дейност, в която попада и културно-историческото разузнаване по гръцка линия. Там в Гърция, в Света гора, се оказва най-значителния за българската история културно-исторически паметник извън пределите на страната – българския манастир  „Св. Георги Зограф”.