Медиите за нас
Екатерина Бончева: Още се лутаме добър или лош е комунизмът
в. Трета възраст - Ема ИВАНОВА
- Как разговаряме за комунизма в България днес, 26 г. след 10 ноември - началото на края му?
- Въпреки че са приети различни документи и декларации, както и Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен (2000 г.), разговорът не е доста по-различен от начина, по който говорихме в началото на прехода откъслечно, от различни неправителствени организации. В България няма една ясна и точна позиция, която да бъде приета като принцип за отношението ни към комунизма, както се прави в другите държави - да стане ясно, че това е другата страна на тоталитаризма и оценката да е като за националсоциализма. А не да се свежда до актове на парламента, от които не произтича нищо.
- Каква е разликата между начина, по който говорим за тези 45 г. в България и в останалите страни от Източна Европа?
- Разликата е много голяма. Комисията ни е в контакт със структури, подобни на нашата. Там има такава оценка, за която говорих. В тези страни, най-вече в Германия, имат подкрепата на държавата и ясното съзнание какво е комунизъм, а не се лутат дали той е добър или лош. Не говорят за комунизма, а за последствията от него. Не описват процеса, а влизат в дълбочина. Разговарят какви места да бъдат запазени като памет за комунизма, как да се отнасят към тях. На младото поколение се дава възможност да се запознае с тази част от историята.
В Румъния от няколко години има учебник, който изучава този период - малките участват с рисунки в конкурс на тема как си представят комунизма, а по-големите пишат есета. Там разговорът за комунизма започва в семействата, продължава в училище и става популярен в обществото. Но в голяма част оценката е дадена, сега започва анализът. Докато ние още се лутаме добър или лош е комунизмът.
- Какво е обяснението ви?
- Няма ясна политическа воля и силен граждански натиск. Обществото не е достатъчно зряло и това поражда фалшива носталгия. От друга страна, у нас нямаше лустрация в началото на 90-те години. Колкото и да е спорен този процес - а той е спорен, това означава пречистване на обществото. Лустрацията според мен не означава репресия, а недопускане на високи позиции - в управлението и като формиращи общественото мнение, на такива хора. Тук идва въпросът доколко документите в архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) съдържат цялата истина. Никой не я знае, но факт е, че бившите социалистически държави изостанаха политически и икономически от останалия с вят и една от причините е политиката на БКП и нейните „очи и уши", както Вълко Червенков определя ДС.
- С години полека-лека излязоха имената на агенти в почти всички области - включително МВР, журналисти, учени и т. н. Какво промени това-за засегнатите и дали обществото има друго отношение към тях?
- Една от целите на нашия закон, при условие, че нямаше лустрация, е да дадем възможност на гражданите да направят информиран избор за кого гласуват. Партиите не показаха ясна политическа воля и не стъпиха на ясни принципи - работещите на комунистически позиции едно време да не работят на нови. Тогава гласът на хората става най-големият филтър.
Другата цел е да спре злоупотребата с досиетата - изнудването, черната търговия с тях. Сега всичко е публично и виждате, че в последните кампании няма подобни неща.
- Дали хората са чувствителни към тази информация?
- Отчасти. По някакъв начин, без да става първа тема в обществото, някак с годините се притъпи чувствителността към този проблем, който е бил голям в целия социалистически лагер. Дали бившите сътрудници, агенти и щатни на ДС се срамуват? В голямата си част това 3 са особена порода хора - те отричат или се гордеятстози факт. Единици са тези, които предварително са излезли и са казали: „Да, бях и съжалявам." У нас няма дори един такъв случай за разлика от другите държави.
По-осъдително обаче е не тогавашното поведение на тези хора - миналото си е минало. Важно е настоящето. Вижте Университета по библиотекознание и информационни технологии! Цялото му ръководство е от сътрудници на ДС и тези хора възпитават млади хора. Как мислите, че ги възпитават?
Решения
>> Решение № 2-2436 от 05.12.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2435 от 02.12.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2434 от 25.11.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2432 от 18.11.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2431 от 11.11.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Ямбол
>> Решение № 2-2430 от 04.11.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Шумен
>> Решение № 2-2428 от 29.10.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Хасково