Евтим Костадинов: Истината трябва да види бял свят

 в-к „ Българска армия” 

  Минути преди откриването на изложбата „Десталинизацията - дилемата на едно противоречиво десетилетие" репортери на „БА" потърсиха поотделно, но с еднакви въпроси мнението на Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, известна като комисията по досиетата, и на председателя на Държавна агенция "Архиви" Иван Комитски.

- Приключила ли е десталинизацията у нас? В обществено-политически, в социален и всякакъв смисъл, извън разкриването на архивите и документите, свидетелстващи за онова време?

Иван Комитски: Това е процес и ако формалната десталинизация се осъществи на 10 ноември 1989 г., започнала със смъртта на Сталин през 1953 г., то десталинизацията в мисленето и в поведението има още рецидиви и продължава в поколението, което е живяло през този период и на което това се е отразило. В мисленето имаме още път да извървим, за да се почувстваме свободни хора, изповядващи ценностите на гражданското общество.

Евтим Костадинов: Много хубав въпрос! На фона на документацията, с която боравя всеки ден, считам, че още има какво да се желае в тази посока и още да се работи. Критерият трябва да е завишен от моята гледна точка и смятам, че ще бъде в интерес на обществото. Трябва да се осъзнае, че това е необходимост.

- Не е ли било достатъчно времето от 1953 до 1989 г. този процес, ако не е завършил, то поне да е започнал?

Ив. К.: Тогава процесът започва, но времето очевидно не е било достатъчно. Гражданското общество не присъства във взимането на решения, доминиращо и в момента. Хората като че все още са прекалено политизирани в лошия смисъл на тази дума, защото всичко е и политика. Но грубата политизация, яростното противопоставяне са рецидиви на едно остаряло и вредно мислене.

Евт. К.: Практиката, пък и необходимостта показват, че на пръв поглед годините са много, но желаният резултат не е постигнат. Затова препоръчвам работата в тази посока да продължи.

- Дали в някаква степен, макар да сме преодолели този процес, след като председателите и на Държавна агенция „Архиви", и на Комисията по досиетата, които откриват изложбата сега, са бивши кадри на Министерството на вътрешните работи?

Ив. К.: От тази гледна точка можем да считаме, че сме се десталинизирали (смее се).

Евт. К.: Това е общият знаменател, но има много съществена разлика - единият е кадър от т. нар. милиция или полиция в последствие, а другият - от системата на Държавна сигурност. Вярно е, че има опити да се омаловажи тази разделителна черта, но тя е съществена в приоритетите и последствията. Радвам се на факта, че независимо кой откъде е и какво е бил, има хора, които търсят и стигат до истината, за да възтържествува справедливостта. Колкото горчива и тежка да е - един ден истината трябва да види бял свят. Надявам се, че и с тази изложба допринасяме за отварянето на архивите за достъп до историческата истина, за да тържествува справедливостта.