Е. Костадинов: Ще останат съмнения, ако закрият комисията преди да отвори всички архиви на ДС

Дарик радио

Ако се прекрати предсрочно дейността на комисията по досиетата - преди тя да е изпълнила функциите си по закон, в обществото винаги ще остане съмнение за прикрита информация. Това заяви в интервю за Дарик председателят на комисията Евтим Костадинов. Според него БСП няма да спечели от подобен ход, след като в 40-тото НС партията е била част от постигнатото съгласие за отварянето на досиетата. Евтим Костадинов не е искал срещи по темата с лидерите на левицата и на ДПС. Той призна, че за поредна година в бюджета са заложени по-малко средства за работата на комисията по досиетата, където вече е направено и 10-процентно съкращение на служителите.

Цялото интервю с Евтим Костадинов може да чуете на тук. 

Колко години изминаха откакто оглавихте комисията по досиетата?

Вече година и половина изминаха от втория мандат. Първият мандат беше пет години. Така че общо са шест години и половина.

40-тото НС май успя да постигне консенсус по закона. С днешна дата каква е равносметката на фона тъкмо на намеците и коментарите, които в последната седмица зачестиха, как е възможно и не се изключва вариант за закриване на комисията.

С няколко думи ще припомня, че през декември 2006 година влезе в сила настоящият закон, а комисията бе избрана на 5 април 2007 година. Основните задачи, които произтичат от този закон, са да събере архивните документи на всички служби на Държавна сигурност, на разузнавателното управление, от армията, от девет ведомства и да създаде централизиран специализиран архив от тези архивни документи. Втората основна задача на комисията е да установява и обявява принадлежност към Държавна сигурност, тоест да информира обществото кой е бил в Държавна сигурност. Искам да подчертая, че става дума за задължителна проверка за лица, които заемат публични длъжности и извършват публична дейност. Те са подробно изписани от законодателя в 40-тото НС в текстовете на член трети от закона и комисията стриктно спазва този ред по установяване и обявяване на принадлежност към ДС.

Близо 200 000 лица сте проверили вече.

Точно така. Това са задължителните проверки за участници, регистрирани в избори за Европейски парламент, за национален парламент, за местни избори, също така за заемащи публични длъжности от министър-председател до началници на сектори както в кабината, така и в министерствата, така и във всички ведомства по-долу. Към настоящия момент комисията е извършва проверката по един текст от закона, по който дълго се очакваше информация - за кредитните милионери. Вече излязхоме с над 20 решения за банки, със седем-осем решения сме излезли по проверката за кредитните милионери. Умишлено ли - не мога да намеря точната дума - се опитва да се насади в публичното пространство едва ли не "ето, виждате ли, нищо не стана с обявяването на първите имена от кредитния списък, предоставен от 1997 година и съставен по закон". Нашата работа е да информираме обществото. Вярно, че тази информация по един или друг начин засяга определен кръг лица, но това е просто информативно. От тази информация не следва нищо друго, освен тя да се появи.

Вие не можете да накарате кредитните милионери да върнат...

Да, или пък да накараме някой да въздейства или да действат по друг начин институциите.

Виждате ли съвпадение всъщност от зачестилите през последните седмици коментари около съдбата на комисията тъкмо с това, че стигнахте до тази точка?

Имах възможността пряко да участвам и участвах в създаването на този закон. Знаете, че бях народен представител в 40-тото НС и то във вътрешната комисия, където най-активно се обсъждаше този закон, съставен от проекта на три други закона. В крайна сметка по стечение на обстоятелствата съм член и председател на комисията и в първия мандат, и във втория мандат. Като председател имам пряко наблюдение, интервенцията спрямо закона и дейността на комисията, да се неглижира нейната дейност, не е преставало през тези години още от създаването й имаше определени моменти по един или друг начин да се възпрепятства комисията да стартира с бързо темпо, каквото беше и очакването на обществото да излиза информацията колкото се може по-бързо. Знаете гласовете, които се чуваха "Кога тази комисия ще ги изкара изведнъж всичките?". Неяснотата по закона, непознаването на закона какво цели и по какъв начин става това обявяване и така нататък се използваше от определен кръг среди или лица, които се опитваха, дори спомням си още през мандата на Гиньо Ганев да обявяват закона за противоконституционен, а от там и да...

Прекратят действието му и работата на комисията.

Да. Миналата година също имаше опити. Но сега активното говорене за съкращаване на комисията или преустановяване на нейната дейност е прийом още от преди 1989 година - знаете, че ако едно нещо ще създаде голям проблем, ако бъде отстранено, другият вариант е примерно чрез благодарене в публичното пространство, че тази работа е свършена отлично, че тя е към своя край, едва ли не да се раздадат някои пожелания и награди и по този начин да се благодари за голямата свършена работа на комисията и да се прекрати тази дейност. В началото на тази година започна да битува това намерение...

И в последните месеци много активно.

В последните месеци активно се шумя по този въпрос. Ще използвам предоставената ми дума, за да споделя опита на нашите партньори. Ние сме последните, приели този закон и последната комисия в бившите соцстрани, която е създадена да разкрива тези документи. Водещи са нашите колеги от Германия, които още през 1989-1990 година създадоха тази комисия, като успоредно със създаването на комисията създадоха лустрационни текстове и те действат до 2019 година. Тяхната комисията тази година чества 25-годишнина. А ние, след като казах кои са основните задачи на закона, не сме стигнали до тяхното изпълнение изцяло. В изпълнение на 65-70 на сто от тях. Може би - казвам го, без да прехвърлям отговорности, упреци и вина към някои други ведомства - можеше да сми и в по-голям процент на изпълнение, ако бяхме получавали активно тези архивни документи, които по закон трябва да получим.

Казвате, че германците, освен лустрация, която тук не видя бял свят, въпреки опитите за добро или лошо да се случи, те работят и продължават да работят, а ние бързаме да затворим.

Дори давам пример - те създадоха звено в тази комисия, което възпроизвежда нарязаните архивни документи. Създадоха такава практика. Тази комисия за 25 години е свършила може би една трета от работата, която трябва да свършат.

Тук се плаща сигурна съм за унищожаване, но за възстановяване едва ли някой би инвестирал.

Да, надяваме се, че в тези години това намерение може да го има, но практика и дейност няма в това направление.

Да кажем все пак докъде се стигна и кои са тези институции, които отказват да предоставят и да изпълнят задължението си по закон. Този проблем не от вчера, казвал сте за него и преди. Разузнаването май беше там, както и служба "Военна информация".

Да, още през 2009 година започнахме активно, след като вече бяхме убедени и получихме акта за собственост на сграда, в която да бъде разположен архивът в Банкя, но стана така, че се наложи много сериозен ремонт и преустройство на сградата, обаче в крайна сметка това го направихме. Но създадохме много добра организация по приемането на архивните документи от МВР още от министър Михаил Миков, след това с Цветан Цветанов и със служебния министър на вътрешните работи, и с настоящото ръководство на МВР. Ние сме изчистили на сто процента тези архивни материали, които влияят на нашата работа по установяване и обявяване на принадлежност. Също така с НСО, ДАНС и така нататък. Останаха тези служби, които по значимост, не че аз съм лицето, което трябва да определя този критерий, но НРС, служба "Военна информация", Министерство на правосъдието. Някой, който не познава в детайли тази информация, която трябва да приемем от Министерство на правосъдието, ще каже "Какво пък толкова има в Министерство на правосъдието?". Но в отдел "Затвори", където има архивни дела, документи и агентирни преписки, това са от 1944 година до 1989 година, когато по политически причини много хора са били въдворявани в тези места.

Вие нямате лостове да задължите тези институции, дори да заведете дело, че не ви дават тази информация.

Факт е това. Обсъждали сме в комисията и сме търсили най-рационалния начин да изпълним закона. От 2009 година водим кореспонденция, която на приливи и отливи е с готовност и възможности.

Очевидно не искат да ви ги дадат.

Дават, но дават нещо, което не решава докрай проблема, тоест да приключим както е по закон с окончателен приемо-предавателен протокол и да знаем, че комисията няма отношение към това ведомство. Неслучайно в нашите документи, когато ние извършваме проверката и отговорът към определените лица и че към момента на проверката няма документи за установяване и обявяване на принадлежност. Това е в резултат на факт, който дава възможност, че с това, което разполагаме като документация към момента на проверката, ние го удостоверяваме. Но в получавайки впоследствие възможност от други институции да окомплектоваме цялата архивна база, това дава основание да извършваме допълнителни контролни проверки.

Може да се върви в две посоки - довършвате работата си и преминавате един вид към архива или продължавате в очакване на тези институции да си довършите работата, чакат и тези данни или законодателят ви натоварва с допълнителен кръг лица, които да проверявате. Разшири ли се много обсегът? Защото мнозина казват "то се стигна вече на много ниско ниво, вече цялата държава да проверим".

Считам, че не се стигна до много ниско ниво. Нивото на проверката още от първия вариант на закона е до началник сектор в което и да е ведомство. Друг е въпросът, че се разшили обхватът и считам, че законодателят подходи обективно по този въпрос. В първия вариант например представителите на медиите бяха проверени до момента на влизане на закона в сила. Законът влезе в сила през 2006 година и назначените след 2006 година към момента на проверката - вече сме 2013 година - не подлежат на проверка по смисъла на този закон тогава. След промяната на закона този времеви обхват се разшири.

Което допълнително ви осигурява работа.

Допълнително ни осигурява работа, но считам, че това е обективно отношение и спрямо тези, които са проверявани, и спрямо обществото, което очаква тази информация. И много по-важен според мен обхват на проверка - вмени се на комисията да извърши проверка на приватизаторите и приватизираните фирми - кои са приватизаторите в прехода и кои са приватизираните фирми държавни и общински. Мисля, че тази информация и кои са тези лица е важно да се знае в публичното пространство.

По това тепърва ще се работи?

Тепърва ще се работи, да.

Как приехте този призив на премиера, който един вид коментирайки казуса, казва "Оставам с впечатление, че комисията отвори каквото можа. Ако не е, да побърза и да си свърши работата".

Тълкувам го в две направления. Първо, това впечатление, че комисията си е свършила работата е добро, тъй като в този период от време сме свършили една работа, която по обем е голяма и значима. Споделяйки трудностите преди малко, това означава, че комисията и през първия, и през втория мандат работи активно и спазвайки закона. Другото - "да си довърши работата", също го приемам като апел и ние точно това искаме. Не желаем повече от това да си свършим работата, да приемем архивните документи и да изпълним текстовете на член трети и вече каквото реши законодателят.

После какво? Може да се промени характерът на комисията към "Архиви"...

Към "Архиви" или към Института за национална памет, каквото реши законодателят.

А кой ще проверява всеки път кандидат-депутатите?

Това трябва да го реши законодателят, да се намери такава формула. Ако се сметне, че това е необходимо да се прави в бъдеще, трябва да се вмени. Ако се сметне да не се прави, остава задълбочено изследване на тези архивни документи. Но този апел го приема комисията с чувство за отговорност от министър-председателя, но се надявам, че са го чули и другите ведомства - НРС, "Военна информация", Министерство на правосъдието - тези, които имат отношение към предаването на архивите. Мисля, че този призив е двустранен, не само към комисията. Каквото и да правим без тяхната воля да предадат архивите, не можем да изпълним задачата и да бъдем упрекнати или да носим цялата отговорност.

Виждате ли нещо общо между коментарите в посока "дайте да закрием тази комисия" и това, че тези три ведомства или някое от тях все още отказва да предоставя архивите? Има ли някой, който се бои от това, което все още не е излязло и не е осветено и тъкмо заради това е готов да повлияе така, че тази комисия да я няма?

Начинът, по който се подхожда, по който се опитват да не се предоставят документи или да се търсят начини за забавяне за предаването на документите, като се надяват едва ли не, че законът ще бъде отменен или комисията ще бъде с преустановена дейност, води до една от версиите да се мисли в тази посока - едва ли не, че има нещо "дайте сега с последни сили да не ги предоставим тези документи в тази комисия и да не излязат в публичното пространство като информация". Винаги в публичното пространство, ако това се случи, ще остане да битува, че нещо пак не е свършено. Знаете, че основната цел беше да се спре този политически рекет с размахването на папки, картончета преди избори особено. Малко или много утихнаха тези страсти. Но в крайна сметка ако това се случи, в публичното пространство ще стои въпросът "Там нещо отново се прикри" и пак ще се мисли по какъв начин да се отвори, кога да се отвори.

Тоест ако по-рано...

...се прекрати дейността на комисията. Така че считам, че така или иначе към края на дейността на комисията тези документи по един или друг начин дали обществото ще има волята сега да ги отвори, или много по-късно... Според мен колкото по-рано толкова по-добре.

Добре, че го казвате това, за да не остане впечатление, че вардите единствено хляба си и назначените в комисията кадри.

Не, дори за кадрите на комисията се спекулираше от други организации едва ли не че комисията е с голям щат. Комисията в момента е с щат от 93 души, от които има няколко незаети бройки и в крайна сметка с този щат дори успяхме да изпълним искането от Министерския съвет за 10-процентното съкращение, както и с орязването на бюджета. Намираме се за така да се каже пристрастни към всички икономически и други несгоди на цялата нация, но в крайна сметка не може да искаш нещо да се свърши по обем с хора пряко техните сили и възможности.

Колко ще съкратите от служителите си?

Около 10 процента. Даже ние вече сме пуснали в Държавен вестник обявлението, че от 103 бройки намаляваме на 93 бройки щатът на комисията.

Вярно ли, че за последните четири години парите в хазната ви са намалели тройно като бюджет?

Статистиката не съм смятал точна, но тази година е с 12 процента. Аз и пред вътрешната комисия, и с членовете на комисията правих една равносметка, че ще се опитаме независимо от този съкратен бюджет, няма да създаваме проблеми, а ще опитаме да изпълним задачите си по закон и пред обществото.

Кой охранява документите на комисията в комисията? Вярно ли е, че НСО ги е пазило досега и че нямало да ги пази вече?

С промяната на закона, която влезе в слила през май, мисля, вече не ни охранява НСО, а МВР, мисля, че жандармерията. Те са отделна структура, която не е подчинена на ръководството на комисията и смятам, че това е удачна форма. Това осигурява повече контртл върху съхраняването и опазването на документацията, а също така и контрол върху администрацията и върху членовете на комисията. Знаете, че в архива има документи със съдържание, което представлява интерес винаги. Неслучайно и нашите служители от администрацията, и членовете на комисията се назначават след подбор и получават достъп до класифицирана информация. В публичното пространство се спекулира, но в администрацията работят изключително млади хора с проявен интерес, завършили са архивистика и история. И смятам, че отношението към тях особено за труда, който положиха в първите години на формиране на комисията, на изграждане на материалната база, беше непривлекателен и отношението към проявената отговорност и труд от тях не заслужават такива нападки и на фона на заплатите, а те не са по-различни от тези от другите администрации и ведомства.

Възможно е да се случи така, че тъкмо БСП - в момента те са мандатоносители, която активно участва в постигането на съгласие по този закон и отварянето на досиетата, сега пък да хлопне преждевременно вратата към тази историческа истина?

В България винаги всичко е възможно.

Ще бъде ли грешка това от страна на левицата, ако го допусне, провокира?

Мисля, че не е в интерес и полза на БСП, която се стреми да се покаже като една нова лява политическа сила, със съвременно мислене, приела пазарната икономика. В крайна сметка този закон с активното участие и волята на народните представители от 40-тото НС и политическата воля на самата партия и сега, когато вече е към края изпълнението на този закон и да не се довърши, това няма да донесе големи успехи или да съхрани този състав на партията или да отдели голяма част на партията за това, че са обявени толкова имена. И в крайна сметка това е публична и явна информация кой е бил на работа в тези служби или пък кой е сътрудничил. Това е информация, която по един или друг начин дори не вреди в настоящия момент на самите лица.

Бяхте казал, че година и половина-две ви трябват, ако получите нужната информация. Горе-долу това е периодът, в който да обработите и да изпълните задачите си.

Това е преценка на един току-що зададен въпрос, без да съм имал възможността точно да пресмятам. Но държа на тези думи, като имам предвид темпото, с което работим до настоящия момент, както и това, което можем да свършим, ако получим тези архивни документи. И все пак искаме да предадем надлежно подреден архив, както направихме съвременна база за неговото съхранение. Искаме да го предадем подреден, съхранен, със съответните описи и който и да дойде, да има възможност не да се лута в този архив, а в движение да го използва.

Някой досега успявал ли е да ви осъди заради това, че сте му обявили името. подозирам, че има недоволни.

Тук нещата трябва да ги разделим на две. Съдебните дела се завеждат от обявените лица. Имаме дела, които са в полза на лицата, но не затова, че те не са агенти, а затова, че са проверени по смисъла на времевия обхват. Както ви казах примерно даден журналист е назначен на работа през 2008 година, а законът е влязъл в сила през 2006 година и нарушението е това и решението се отменя за това, че той не е подлежал на проверка, защото е проверен извън този обхват. А не за това, че той не е агент. Той по всички линии си е агент и неговата установена принадлежност си остава. Мисля, че този пример дава отговор.

Търсили ли са ви с добро или със заплахи за това да не кажете нечие име или да не огласите дадена информация?

Опити са правени. Не само към мен, но мисля, че и към цялата комисия. Спомням си дори когато предстоеше проверката и установяването и огласяването на принадлежност на Светия Синод, там имаше много опити едва ли не да се забави проверката, едва ли не да не се излиза с решение, че не бил подходящ моментът и така нататък. В крайна сметка аз винаги към отстоявал позицията, че което е готово за проверка за установяване за заседание на комисията, да се минава и да излиза в публичното пространство на деня, в часа след подписването на протоколите и това е наложената практика през тези шест години и половина.

Според Вас работата на комисията дотук качи или свали цената на документи под масата на черно?

Според мен свали цената, защото с тези документи има и такава практика, и такива публикации имаше и сме влизали в контакти с медиите, има и текст от закона, че не може документи, които не са предоставени по надлежния ред, тоест от комисията, да се публикуват. А който ги притежава...

Дали не са поскъпнали неосветените, това имам предвид.

Това е вече друга, но тя е по-латентна тази информация. И тази дейност да излезе едва ли не особено наяве в публичното пространство...

Предвиждате ли разговори с лидерите на управляващите сега две партии в НС?

Лично аз и членовете на комисията сме отворени и готови за отговори на всякакви, поставени към нас въпроси, или пък ако се иска мнение и предложения или пък отчет за дейността, за да се направи анализ. Ние го правим. Дори през настоящата седмица първото гледане на заседание на комисията е на отчетния доклад. Комисията се отчита на всеки шест месеца.

Въпросът е дали сте направили стъпки за конкретна среща, за да се изясни съдбата?

Лично не съм постъпвал да търся опити да контакти. В крайна сметка ние сме изпълнители и каквото реши управляващото мнозинство и законодателят, това ще стане.