Екатерина Бончева: Някой иска да скрие ДС агентите приватизатори

24 часа

Г-жо Бончева, законът от 2006 г., с който бе създадена комисията по досиетата, бе приет от същото мнозинство като днешното - БСП и ДПС. Защо сега оттам идват гласове тя да се закрие или да се преформатира?

Атаките за закриване на комисията идват от БСП, макар че няма официално становище на партията. Има само изказвания на отделни депутати. Темата за разкриването на досиетата и прочитът на тази страница никога не са били кауза на БСП. През 2006 г. тя прие закона заради външен и вътрешен граждански натиск и заради подкрепата от Евро-парламента. А за акцията сега има няколко причини - едната, че започнахме да изваждаме информация за най-чувствителната част на прехода - икономическата. Обявихме принадлежност към ДС на банкери, кредитни милионери. На второ място, от документите, които показахме, се видя размерът на ДС и колко много хора са пострадали от нея. А тази истина също боли. И на трето място - две от важните служби - Националната разузнавателна служба и „Военна информация" с изключително бавни темпове предават документите. Т.е. някой се опитва да скрие хора на високи позиции. Имам съвсем неофициална информация, че тъй като предстои по закон да излезем с документи за приватизацията на общинските и държавните предприятия, хора, свързани с ДС, и приватизатори се организират срещу комисията и търсят политическа подкрепа. Това е една от причините да се говори за закриване или за преформатиране на комисията.

Кога ще видим имената на приватизаторите, работили за ДС?

Не мога да кажа кога, но предстои, а кой приватизира и какво стана с предприятията, е чувствителна тема за хората.

Как ще отговорите на шефа на вътрешната комисия Атанас Мерджанов, че законът и комисията се използват за политически цели?

Това практически е невъзможно. Ние сме 9-има членове, номинирани от различни партии. Кой от нас би могъл да направи сговор с останалите 8. Второ, който познава работата на комисията, вижда, че ние всяка седмица излизаме с решение и спазваме последователността, дадена от закона. На всеки 6 месеца се отчитаме пред парламента и до този момент няма забележки към нас. По този начин отговарям на още една безсмислица - че сме били безконтролни.

Така отговаряте на политиците, но хората не разбират как човек има бележка, че не е работил за ДС, а при нова проверка се оказва, че има досие.

Когато издаваме документ, пишем... на базата на документите до този момент.

А кога ще получите всичките документи?

Не питайте мен. Питайте двете служби - НРС и „Военна информация". И когато премиерът Орешарски казва да побързаме с работата - да го каже на тях, не на нас.

По закон имате право на административна санкция при отказ от предаване на документите. С двете служби имаме кореспонденция, която може да бъде издадена в томове. Те не отказват документите, а ги пускат на час по лъжичка. Има и друго - ние самите тях не можем да ги проверим.

Понеже споменаваме премиера, как тълкувате думите му „Оставам с впечатление, че комисията отвори каквото можа. Ако не е, да побърза и да си свърши работата"?

Аз лично каня г-н Орешарски, когото познавам от времето на СДС, да дойде, ще му покажем какво сме направили и какво още имаме да правим. Не мисля, че той се изказа за комисията със зла умисъл, а просто не е достътъчно информиран. В Германия например мандатът на сегашния комисариат е до 2019 г. с тенденция да се продължи. Защото тези структури са част от една огромна информационна банка. И тук е големият проблем - ние периодично даваме много информация, но тя трябва да се изговаря, да се разпространява и това е работа на историците, на журналистите. Но хората -казват -пускате само списъци. При нас всичко е отворено. Погледнете какво става в читалнята в тези дни. Откакто тръгнаха слуховете, че закриват комисията, идват по 25-30 човека, защотоса изплашени, че пак ще им се отнеме правото да прочетат съдбите на семействата си.

Колко хора сте проверили от 2007 г.?

Проверени са 165 000 българи, от тях за принадлежност към ДС сме обявили над 600. Събрали сме над 14 км архив. Той обаче още не е готов за предаване, защото трябва да се подреди по съвременните правила и защото не сме получили всички документи.

 Колко е разликата между хората с установена принадлежност към ДС и обявените? И в тази бройка дали са само умрелите, на които досиетата не се разкриват?

От 5 април 2007 г. досега е установена принадлежност на 8600 души, т.е. разликата е 1000. Сред тях са защитените по чл. 30 - починалите лица. В началото на 2011 г. в интервю за „24 часа" пак си говорихме, че законът крие починали агенти, а при тях са силовите босове. Законът обаче не се разшири в тази посока. Да, чл. 30 не е отпаднал, но без досиетата на умрелите публични лица, сред които са силовите босове, не може да се направи цялостна характеристика на прехода, пък и на движението на паричните потоци след 1989 г. Забрана има и по чл. 32 -не се обявяват документи, които са заплаха за лицето или за националната сигурност. За прилагането на този член, получаваме мотивирани предложения от службите. И когато са добре аргументирани, ги уважаваме.

Това означава, че има скрити агенти - вероятно са от високите нива в ДС? Колко са?

Не мога да кажа, но почти на всяко заседание гледаме писма по чл. 32. Мотив е, ако човекът в момента е действащ. Личното ми мнение е, че тези хора трябваше да са минали в пенсия. Това е още едно доказателство, че все още в чужбина се изпращат старите кадри на ДС. Има и хора, които сме обявили, и които са заминали сега на работа в консулствата. Хора от ДС казват, че с обявяването на досиетата има заплаха за техния живот, но защо тогава ги пращат?

Откакто се е заговорило за досиета, тече спор има ли разлика между щатните и нещатните сътрудници, които общо наричат доносници. Аз не правя разлика, но много са на друго мнение. Някои дори ги героизират.

Аз също не правя разлика. Всъщност има много интересни разработки, но в жестоката сенчеста страна на ДС те се губят. Няма да забравя една разработка на секретен сътрудник, свързана със ситуацията в Косово преди 1989 г. Информацията беше с логични аргументи и изводи, полезни и днес, и беше изпратена до определеното управление. Отгоре резолюцията беше - да се проучат настроенията във връзка с не знам кой си конгрес на БКП, а не беше обърнато внимание на анализа. Да, всички са служили на един режим. Но някои хора, т.нар бивши, особено в първите години са били подлагани на жестоки изпитания и са приемали сътрудничество, за да съхранят живота си или семействата си. Как да ги обвиниш тях - не всеки може да е железен.

Питам се обаче защо нито един от 20-ината организации, които са за закриването на комисията, не идва да чете архивите. От толкова години се говори за ДС и част от хората, които сега я героизират, бяха издигнати на ключови позиции, защо не написаха в CV-то си: Аз съм бил сътрудник на ДС. Защо го криха, като е такова геройство?

Има ли натиск върху комисията от политици, кредитни милионери, богати хора?

Върху мен - не. Натискът е чрез делата, които се водят срещу нас. За радост, ги печелим.

Има ли нови дела?

Атанас Тилев води две дела срещу нас, че сме обявили неговата принадлежност към военното разузнаване като агент Зингер.

Да, псевдонимът му бе новина. От години се говори, че бившият шеф на НРС Бриго Аспарухов унищожил досието му на агент Румянцев. А този псевдоним не излезе.

Ние сме обявили Тилев само като агент Зингер. В документите, където пише, че е унищожено досието на Румянцев, няма препратки към Тилев.