Екатерина Бончева: Моника прилапа наследника на „Свободна Европа”, затвориха ни устите заради Първанов

/faktor.bg/

Екатерина Бончева е дългогодишен журналист от радио „Свободна Европа”. В момента е част от ръководния екип на Комисията за разсекретяване на досиета на бившата Държавна сигурност. Последният проект, който подготвя с колегите си, е сборникът „Държавна сигурност и „вражеските” радиостанции”. Той ще бъде представен официално през септември. Пред Faktor.bg Бончева коментира ролята на западните радиостанции в годините на комунизма и състоянието на българската журналистика в сложния политически контекст.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-жо Бончева, в кои вражески станции са били внедрени най-много агенти на ДС?

- Не мога да кажа със сигурност, но навсякъде ги е имало. Въпреки това не трябва да се остава с впечатлението, че агентите са ръководили тези медии. Например в „Свободна Европа”, където съм работила, имаше такива хора и екипът бяхме неприятно изненадани след като научихме имената им. Но това не повлия на общия свободен дух.

- Кои са били автентичните бунтари в тези радиостанции по онова време?

- Мога да изведа едно име – това е Румяна Узунова. Познавам я много добре. Тя беше един човек, отдаден на каузата. Нейните телефонни интервюта бяха удар върху системата. Не мога да кажа какво са й коствали. Тя е имала за събеседници не само известни имена като Блага Димитрова и Желю Желев, но е разговаряла и с много обикновени хора. Имаше връзка с етническите турци и по време на Възродителния процес беше много активна, както и когато дойде в България по време на протеста на „Екогласност” през есента на 1989 г. . За мен ако има журналист с кауза – това е Румяна Узунова

- Имало ли е български граждани, които са били изпращани в лагери, заради слушане на новини и коментари от вражеските радиостанции?

- При радио „Горяни” е имало хора, които са били отвличани. Но при другите радиа нещата са малко по-различни – не знам за случаи за изпращане в лагери, само заради слушане на такива радиостанции. В Държавна сигурност е имало специални отдели, които е трябвало да записват тези станции и да ги анализират. Въпреки това слушането е било определяно като „вражеска дейност” и е имало последствия.

- Какви са били начините, чрез които се е пречело хората по-масово да стигат до тази западна информация?

- Имало е отвличане на хора – при вече споменатото радио „Горяни”. Друга „тактика” е било лица, които са били внедрени, да се връщат и да осъществяват пропаганда. Един такъв пример е Павел Главусанов от „Свободна Европа”. Идеята е била тези радиа да се компрометират в обществото. Въпреки това те са били много слушани, макар и в много лоши условия, защото са заглушавани.

- Оказаха ли се вражеските радиа фактор за падането на режима на Тодор Живков?

- Макар да имам мои наблюдения и анализи, говоря за началните години, че са създавали фалшиви илюзии, през тези 40 години, те са били един от факторите – подривали са авторитета на системата. Казвали са истини за финансовото състояние, за колапса, в който са се намирали държавите от социалистическата система. Изнасяли са данни за репресиите на режима. И колкото и да са били заглушавани, информацията от тях е стигала до съзнанието на хората. Ролята им не е еднозначна. Това е била гласността по време на комунизма.

- Какво беше за вас „Свободна Европа”?

- Покани ме Румяна Узунова. Това беше период в живота, в който се чувствах много свободна. Там всеки си беше сам радио, нямаше цензура, одобряване на събеседник, налагане на мнение. Даже със свободата можеше да се злоупотреби, но никой не го правеше. Въпреки че се появиха някой имена и зависимости, но общият дух остана свободен. За съжаление американците 1994-та намалиха бюджета, а малко по-късно решиха, че България е свободна и такова радио не е необходимо. Това беше грешка, защото виждате каква е ситуацията сега и колко са малко медиите, където може да кажеш, каквото искаш. Няколко човека продължихме след това и създадохме радио „Нова Европа”, което загина скоропостижно. Имената на преките виновници са Георги Стойчев – председател на „Отворено общество” и Петко Георгиев. Срещу определена сума, направиха така, че честотите минаха в ръцете на Моника Станишева, а след това от нейните ръце – в притежание на Гергов. Според мен имаше и някакъв политически мотив – случи се преди първия мандат на Георги Първанов. Бяхме критични не само към него и може би това беше причина да искат да ни затворят устата. Ако Управителният съвет не беше подменен с хора, близки до Моника Станишева, процедурата щеше да е много по-трудна. Това беше срам за българската журналистика. Но за мен остава радостта, че все още ни припознават като хора от „Свободна Европа”

- Възможно ли е отново да се създаде подобно пространство в радиоефира?

- Сега на територията на София има над 33 радиостанции и само 3 говорни, което показва развитието на нещата. В България всичко е възможно и всичко е невъзможно. Доколкото знам, радиочестотният спектър е разпределен. Въпросът е дали някои от хората, които са го монополизирали, са готови да възобновят такъв тип радио. Силно се съмнявам, но кой знае.

- Какво липсва на журналистиката в България?

- Ще отговоря в лично качество, не като член на комисията. За жалост немалка част от журналистиката е стигнала дъното. Не виждам къде по-надолу може да се стигне. Аз лично не вярвам в етични кодекси. Това за мен са празни думи. Ако човек не носи моралът и честта в себе си, никакъв документ не може да го задължи. Разбира се има и колеги, които имат достойно поведение и заради него им се налага да отиват от медия в медия. Докато не се знае собствеността на медиите и докато не се знам докъде тази собственост е обвързана с политическа конюнктура, няма да има свободна журналистика. Също така пазарът е много свит. Лошото е и че младите хора, които идват след нас, се учат от лошия пример. Решението смяна на манталитета, което е най-трудното – доказаха го последните 25 години.

- Какво мислите за оставката на кабинета – според вас гражданското общество ли изигра най-голяма роля?

- Нещата са комплексни. Нито е само заради политическите скандали и финансови обвързаности или само заради гражданските протести, които продължиха над 400 дни. Но новият момент бяха протестите. Самият факт, че правителството не падна в началото, нищо не означава. Те показаха, че така повече не може.