Евтим Костадинов: Опитаха се да убият темпото на работата ни по оповестяване на бившите кадри на ДС

/www.marginalia.bg/

Разговор с Председателя на Комисията по досиета Евтим Костадинов. Въпросите зададе Юлиана Методиева.

- Г-н Костадинов, нека да се опитаме да измерим пагубната роля на кабинета „Орешарски“ по отношение на разкриване на досиетата. Какво се случи през годината 2013/2014 за работата на ръководената от Вас Комисия за разкриване на принадлежност към бившите тайни служби? Попречи ли се на обществените очаквания да узнаем миналото си?

- Аз ще се върна още след съставянето на 42-ото народно събрание и съставянето на кабинета „Орешарски“. Знаете, че първо се направи предложение от няколко народни представители за промяна в закона. Припомням искането за отмяната на отменения вече параграф 12 и отново да бъде въведено като правило да не се обявяват началниците на сектори и началниците на отдели и т.н. високостоящи длъжности в службите на НРС и „Военна информация“. Това беше подготвено още в предизборната кампания от БСП и впоследствие няколко народни представители внесоха предложение за тази промяна. То създаде и нагласата в ръководителите на тези служби да преустановят създадената практика за предоставянето по закон (Закон за достъп и разкриване на документите – б.а.) и предаването на архивните документи независимо от настоятелното искане от наша страна с изпратените напомнителни писма, с извадените графици с възможност да бъдат изпълнени изискванията на закона! Явно това подхранваше надеждата, че законът ще бъде променен и някои от архивите единици, които по един или по друг начин не са предадени в архива на Комисията по досиета, няма да бъдат предадени в зависимост от приетия текст от закона.

Също така, когато почти беше очертан разпадът на 42-ото народно събрание, други народни представители от същата политическа сила се опитаха отново да внесат по предложение на служба „Военна информация“ промяна на закона, с която се искаше да се отмени или да се въведе един нов текст още в чл. 1 от закона – т.е. да не се обявяват имената на чуждите граждани. Това никога не е било в приоритетите на закона! Той е закон за установяване принадлежност на български граждани, но с това предложение на нов текст се правеше опит да се даде възможност отново по избор на тези служби да не се предоставят всички архивни документи, както е по сега действащия закон.

С тези нагласи от страна на ръководителите на службите се даде възможност да се убие темпото, с което се предаваха архивните документи! В очакване на тази промяна и към настоящия момент забавя окончателното предаване на архивните документи в голямата им част. Поради забавянето от „Военно разузнаване“ на исканите архиви, съдейки по описите, съобразно закона и регистрационния дневник, не ни се покриват над 33 000 архивни единици! Много по-малка е тази цифра – да не кажа десетки или стотици архивни единици от страна на НРС, но и двете служби заедно към настоящия момент продължават да не изпълняват разпореждането на чл. 3, ал. 1, мисля, че точка 16 беше, според която трябваше да предадат списъците на началниците от сектор отдел нагоре, които са заемали ръководни постове от 1989 г. Мотивите им са, че едва ли не ще се разкрие щатът на действащи и т.н. служители или пък на служители, които вече са и в пенсия. И явно очакваха тази промяна на закона, за да им даде и законовото право да не го изпълнят!

За да не говоря само в негативен порядък, искам да кажа: имаме много добро организирано изпълнение на закона от страна на Министерството на правосъдието, където, след като се поставиха въпросите пред ексминистъра, вече се създаде съответната програма „Протокол“ и със зам.-министър Илия Ангелов се придвижиха нещата и това, което беше планирано до края на месец юли 2014 г., се изпълни.

В момента се правеха изключително опити от наша страна с Държавна агенция „Архиви“ да се изпълни изискването за предоставянето на архивите, както е по закон, от военния архив във Велико Търново. Това е стопанисвано от ДА „Архиви“. Както е предвидено в Закона за досиетата, след като се свърши работата по закон Комисията, тези архиви да минат като собственост в ДА „Архиви“. Искам обаче да отбележа едно погрешно разбиране. Базирайки се на този текст от закона, се получава едно забавяне или, бих казал – от страна на ДА „Архиви“ не се създава необходимата организация по предаването на тези архиви да влязат в архива на Комисията, защото едва ли не утре-вдругиден тези архиви по закон ще отидат в това владение! Законодателят е преценил, че този архив трябва да бъде създаден, окомплектован със съответните изисквания за архивистиката и съответните описи. И след срещата при президента през април 2014 г. се поставиха задачите за дигитализирането му, което е една много трудоемка, но не неизпълнима задача. Тя може да бъде реализирана когато всичко вече е прието окончателно, подкрепено с описите и да започне дигитализацията.

За обществения климат, който създаде през годината на това управление довело до убиване не темпото на работата на Комисията по досиета, мога да припомня и още нещо. В едно от първите изказвания по темата министър-председателят Орешарски изрази учудване, че тази комисия едва ли не вече си е свършила работата! Нашите отчетни доклади са публични пред Народното събрание, никога не сме забавяли тяхното представяне на 6 месеца за нашата дейност. Вървим съобразно законовите изисквания – каква е логиката на въпроса на премиера Пламен Орешарски? Да внуши на обществото, че Комисията по досиетата е вече едно минало?!

- Пламен Орешарски беше функция на БСП. Неговите действия са в съзвучие с възгледите на тази партия по отношение на репресивните тайни служби от времето на комунизма. Помним изявленията на Сергей Станишев, днес вече бивш председател на БСП: „Кой се интересува днес от досиета“!

- Явно можем по този начин да ги тълкуваме нещата. Едва ли не, ако не може Комисията по досиета да бъде закрита преждевременно със закона, поне може да бъде отстранена по един много деликатен начин, като се отчете, че тя си е свършила вече работата, че нейната дейност е едва ли не почти вече не е необходима!

Нещо повече: както вече казах, отправяха се внушения, че в крайна сметка Комисията дори нарушава националната сигурност с досвършването на задачите, които и изпълнението на целите по закона! По този начин всъщност  се целеше да бъде удовлетворено желанието на съответните служби – „Военно разузнаване“ и НРС [1], да не се предадат останалата част от архивните единици, за които вече говорих.

- Бяхме свидетели на поредно откриване на фабриката за изнудване от страна на лидера на България без цензура Николай Бареков, който заговори за досието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и за неговата принадлежност от близо 30 години към ДС. Каква е истината, господин Костадинов? Откъде се изваждат тези документи и  легитимни ли са?

- Първо, архивните документи, представени в публичното пространство, не са архивни документи на бившата ДС! Те са архивни документи от настоящите служби, създадени след 1990 г. в началото на прехода. И смятам, че тяхното излизане в публичното пространство не е по указаните в законите на държавата ред. Смятам също, че това е станало не без помощта на служители от съответните институции или пък не без помощта на служители, които са имали възможността да боравят със средствата и методите, наследени от тяхното пребиваване в бившите службите в ДС или в Разузнавателното управление на БНА.

Тези методи са познати от началото на прехода: когато наближават избори започват отново да се вадят досиета. При Николай Бареков обаче границата, мярката беше много сериозно прекрачена. Смея да отворя една скоба: ето тук вече е поставена на карта националната сигурност. Тези нови служби демонстрират готовност да работят по новому, но вътре явно не са преустановени средствата и методите, наследени от практиката от миналото. Там преобладава още духът на служители от ДС.

Знаем много добре кои имат приоритет да влязат в тези служби! Влизат бивши служители от службите за сигурност. Само по себе си това ограничава възможността за други хора да се кандидатират и да влязат вътре, защото с приоритет се назначават тези служители!

Вече говорих за методите на ведомствата от НРС, от „Военна информация“. Пак ще кажа: духът на бившата ДС личи и в начина, по който се мъчат да се заобиколи изпълнението на закона за предоставянето на архивните документи. Внушава се и през медиите, че едва ли не НРС ще се разбие с отваряне на архивите на ДС. Хайде да го погледнем и от тази страна: как да се вземат мерки да не се изнася информация от новите служби? Защо се оставят тези мерки на заден план? Търговията с информация винаги е съществувала. Като знаем това, защо не се съсредоточим да вземаме мерки за превантивната дейност за ограничаването на теча на информацията?

- Може ли да го обясните малко по-подробно? Как би се осъществявала тази превенция?

- Превенцията е изключително важна. По време на служебното правителство на Марин Райков изисквахме удостоверения за принадлежност към бившата ДС. Превенцията включва системно информиране на обществото по законоустановения ред за публичните личности и техните зависимости към тайните служби от бившия тоталитарен режим. Необходимо ни е и технологично време да подредим този архив. По време на подреждането отново излизат документи и на основание чл. 28 например, наскоро  излязохме с едно решение за една публична личност, едва сега пристигнаха документите му.

- Коя е тази личност? Колко важни са нейните позиции в съвременното общество?

- Кирияк Цонев.

- Добре, но през годините бяха оповестени принадлежност към ДС на редица подобни влиятелни фигури като декана на Историческия факултет на СУ Пламен Митев, като председателя на настоятелството на НБУ проф. Богдан Богданов. Никакъв катарзис не се случи. Тези и други личности продължават да заемат позициите си, менторстват пред национални медии, подготвят студенти за всички сфери на духовния и икономически живот. Защо не успяваме с осъждането на миналото и участниците в неговите тайни репресивни служби, г-н Костадинов?

- Коментар може да се направи от гледна точка на това, по какъв начин се използва тази информация, която законът задължава Комисията да предоставя в публичното пространство. Виждате, че по един или по друг начин се неглижират решенията на Комисията, правят се опити да се спъне работата в предоставянето на максимална информация.

Давам пример – независимо от това, че през 2010-та Комисията излезе с решение за посланиците с агентурно минало и доста шум се вдигна, през 2013 г. с идването на кабинета на Орешарски особено във външно министерство се предприеха кадрови назначения, които бяха чисто реваншистки! Назначен бе Георги Димитров в ранг на изпълнителен секретар. Бяха му предоставени и съответните правомощия да се назначават други бивши агенти оповестени съгласно закона!

Президентът Росен Плевнелиев даде красноречиво да се разбере, че няма да подписва укази за предоставяне за назначения за посланици с принадлежност, установена към бившите служби на ДС и Разузнавателното управление на БНА. Намериха се обаче съответни вратички и се назначиха на длъжности, за които не се изисква назначението да става с указ на президента.

Не се съобразиха със съответните мнения и на другите, на приемащите страни – все едно дали е Казахстан, или Русия. Липсата на лустрационен закон по една или друга причина явно дава възможност да не се съобразяват с установените факти за тази принадлежност. В крайна сметка правото за вземане на решение е предоставено на съответния министър и ръководител и няма никакъв задължителен характер.

Искам да отворя една скоба – спомнете си за предизвиканата отмяна в Закона за СЕМ, където имаше лустрационен текст, според който не могат да бъдат назначавани хора, които имат установена принадлежност. В крайна сметка този текст беше отменен с мотива, че е противоконституционен. В Закона за досиетата има текст, който също ясно казва, че не могат да бъдат назначавани за членове на Комисията, ако имат принадлежност. Този текст не противоречи на конституцията, въпреки че това е едно ограничение за кандидатстване за член на Комисията.

Също мисля, че има един парадокс, който не знам някой дали го е приел – не може да бъде назначен за работа или пък трябва да бъде отстранен ръководител, на когото не е предоставен или му е отнет допускът. Това също е един лустрационен текст!

- Говори се, че следващият кабинет, ако бъде на ГЕРБ, ще изисква задължително служебни бележки за принадлежност. Смятате ли, че това ще се случи?

- Аз вярвам в европейското бъдеще на страната. Трябва да се действа така,че да се допринесе за много бързо навлизане на нови млади хора в управлението на страната. Политическата партия ГЕРБ, дори със СДС, ДСБ, бяха едни от основните политически сили, които използваха и текста на чл. 27 за превантивната, за предварителната проверка от закона, които извършваха предварителна проверка, преди да вземат съответното управленско решение за предоставяне и за регистрирането в избори или пък за издигането на кандидати. Трябва да се даде път на хората около 40 г., които ще имат възможност да покажат и да се реализират. Погледнете в момента колко уволнени от министър Николай Младенов служители, дипломати, посланици, пак се връщат на работа във външно министерство! Вижте ги на каква възраст са! Обжалваха решението на Президента и съдът ги върна. Бяха възстановени не само Георги Димитров, но и Георги Пейчинов, Раковски Лашев, Петко Димитров, Бойко Коцев, все хора със зависимости! По време на министър Кристиан Вигенин в МВнР се установи пълен блокаж на реформите за прочистване на кадрите от бивши ченгета. Ако не се скъса със службите, никога няма да има промяна, а това е голям проблем във външнополитически план.

- Съществуват мнения и европейски стандарти срещу лустрационните текстове като дискриминационни, отнемащи правото на труд!

- Има много хора, на които не можем да отнемем правото на труд, защото те отдавна са минали в пенсионна възраст. И ако спазваме този текст от закона и щом законодателят е преценил, че в тези служби на дадена пределна възраст може да излезеш в пенсия, не е случайна тази преценка. Поради изключителната натовареност, работата под стрес при дадена възраст и определени прослужени години от тези служби е желателно човек да излезе заслужено с по-висока пенсия. Затова държавата го е преценила, а не вече 25 г. от началото на прехода и ако са започнали през 1989 г. в ДС и в службите, 25 г. са работили, значи са на 50 г.! Първа, втора категория и определена възраст при прослужени години да има възможност да излезе в пенсия.

- Господин Костадинов, вярвате ли в конспиративните теории, че в българското задкулисие основна роля имат лобитата например на генерал Любен Гоцев, или Виктор Вълков, наскоро оповестен като агент Пенчев към Второ управление на ДС?

- По съдържанието на публикуваните от Комисията по досиета архивни документи по всяка една сфера на обществения, икономическия живот, личи намесата на хора от тези служби навсякъде! Този преход не сме го извървели без тях.

- Какво ще стане с Комисията по досиетата, когато приключи задълженията си по Закона за разкриване на архивите на бившата ДС?

- През лятото на 2012 г., споделих, че приоритетно Комисията ще се старае през втория мандат да изпълни изискванията на закона, а именно – приемането на архива, неговото окомплектоване, съставянето на описите и да подготви реално основата да прерасне в Институт за национална памет. Това беше посрещнато с голямо раздразнение от БСП. Аз имах пред погледа си опита на другите страни. Това ще бъде едно рационално държавническо решение, ако се случи. Но, както казах, идеята ми не се хареса на много от неприятелите и зложелателите на този закон, както и на Комисията и респективно спрямо мен, защото едва ли не кой съм, че да подсказвам какво да се прави. Но има решение на Народното събрание, което е залегнало в текста на настоящия закон, че при приключване на работа тези архиви трябва да преминат в собственост на ДА „Архиви“.

Смятам, че Институт за национална памет без собственост върху архива ще бъде много трудно изпълнима цел или задача. Не може Институт за национална памет да просъществува с размах и със спокойна дейност, ако той не владее и не стопанисва този архив, който ние сме длъжни да изградим.

- Може би трябва да се направи публичен дебат, да каже обществото какво вижда и къде са ресурсите за академично форматиране на такъв институт?

- Това е тема, може би в бъдеще време, на политиците, на политическите партии. Без политическа воля няма да стане. Обществениците, историците, могат да повдигнат темата, но ако не се получи политическо съгласие, сами разбирате, че то трябва да мине през законодателна инициатива, за да се реализира.

[1] На 5.02.1990 г. Първо Главно управление към ДС престава да съществува и с Указ №152 се създава Национална разузнавателна служба при Държавния съвет на НРБ; от 2002 г. НРС е със статут на ведомство извън състава на въоръжените сили и минава на подчинение на президента. (б. а.)