Евтим Костадинов: Изследването на периода на десталинизация ще покаже доколко сталиновият модел е променен в България

www.desebg.com

Една нова съвместна инициатива на комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви” ще се опита да разкрие какво се случва в българското общество в периода на десталинизация през 50-те и началото на 60-те години през XX век. Тази година се навършват 60 години от смъртта на Сталин. Двете държавни институции вече работят по подготовката на специална изложба, документален сборник и научна конференция, които ще бъдат реализирани в следващите месеци. Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов разказва за проекта пред desebg.com.

Г-н Костадинов, в рамките на изследователската дейност на Комисията по досиетата през тази година сте пристъпили към реализацията на един по-широкомащабен проект, свързан с десетилетието след смъртта на Сталин и процесите, които протичат в  България и в останалите държави от Източния блок. Защо избрахте тази тема?

- През втория мандат Комисията пое ангажимента да акцентира върху изследователската и издателската си дейност с идеята да подготви основите на един бъдещ Институт на националната памет в България. Такива институти вече са създадени в другите източноевропейски държави и прави впечатление тяхната голяма активност по отношение реализацията на различни проекти, които имат за цел да осветят историята, свързана с комунистическото минало. Досега Комисията утвърди практиката да публикува документи от архива на Държавна сигурност и в поредицата си „Из архивите на ДС” имаме вече издадени 10 тома по различни теми.

За настоящата година планираме още четири тома от същата поредица. Амбицията ни обаче е по-голяма. Стъпвайки на опита на нашите партньорски организации от Европейската мрежа за съхранение на архивите, решихме да разработим една по-всеобхватна тема, която освен да е актуална, да е интересна от историческа гледна точка, но и да е заредена с послания към бъдещето. Затова решихме да проследим документално процесите, които протичат в България и в държавите от Източния блок след смъртта на Сталин.

Какво ви накара да потърсите партньори при реализирането на този проект на Комисията?

- Издаването на документи единствено от архива на Комисията безспорно представлява голям интерес за изследователите, защото ние осветяваме досега неизвестни архивни единици. Не веднъж сме казвали, че по този начин донареждаме цялостния пъзел на историческите събития, защото осветяваме много от белите полета на близката ни история. И все пак, не всички отрязъци от пъзела могат да се наредят от документите на Държавна сигурност. По време на социалистическия период от развитието на България основният главен герой на историческата сцена е комунистическата партия. Документите на БКП, знаете, се съхраняват в Държавна агенция „Архиви”, с която си сътрудничим много добре и вече имаме реализирани два изложбени проекта: „Война в ефира” за радио „Свободна Европа” и другите чужди радиостанции по времето на социализма и „Унгарската революция от 1956 година”.

Сега решихме да осъществим много по-мащабен проект, който ще бъде свързан не само с подготвянето на документална изложба, но и със съставянето на документален сборник, включващ онези документи, които свидетелстват за събитията, случили се след смъртта на Сталин. Събития, които бележат опита за разчупване на сталинския диктаторски модел на управление, свързани с надеждата към промяна в името на едно по-демократично и по-справедливо общество. В изпълнението на този проект ще си сътрудничим и със Историческия факултет на Софийския университет,  с когото имаме договорни отношения за сътрудничество. Целта е Комисията все повече да се отваря към академичната общност и да популяризира документалното наследство, съхранено в нейния архив.

Какъв отговор ще търсите в документите от след сталинския период?

- Разбира се, отговор на въпроса защо тази надежда за по-свободно и по-демократично общество не се случи? Ще изследваме очакванията на хората и ще анализираме причините, които стопираха демократизацията на обществото тогава. Всичко това ще направим през призмата на документалния прочит. Нарекли сме проекта най-общо „Летопис на едно драматично десетилетие (1953-1964)”. Ще се опитаме да проследим опитите за промяна не само от партийните конгресни трибуни, не само от декларативните нови програмни документи, но и чрез написаното в личните досиета на хората, дръзнали да се борят за правото си на свобода. Ще опитаме също да направим сравнителен анализ между десталинизацията като явление и своеобразна обществена вълна в Източна Европа и какво е специфичното в „българския случай”. Не на последно място ще изследваме процесите на „реабилитация” на жертвите на сталинизма и конкретните човешки съдби (например завърналите се от ГУЛАГ и от българските лагери).

Каква според вас е основната поука от събитията в България след смъртта на Сталин?

- Най-общо казано периодът на десталинизацията довежда у нас до замяна на предишния тоталитарен репресивен режим с нов.

Темата е много обхватна. Смятате ли, че е възможно да я изчерпете в едно документално издание?

- Ще поставим началото. Тези документи, които не успеем да включим в книжното тяло, по-нататък ще публикуваме в разширен електронен вариант. Ще организираме и научна конференция, на която се надяваме да чуем интересни анализи и оценки. Ще се стремим към цялостно изчерпване на темата. От срещите и форумите, на които присъстваме по покана на нашите партньори от страните от бившия Източен блок, черпим богат опит как те изследват комунистическия период в техните страни. Например в Германия има теми, които се изследват вече 20 години и колегите нямат претенцията, че са съумели най-точно и най-пълно да представят събитията от онова време и затова продължават да работят по тях.