Осветяването на кредитния Октопод

в. Монитор

Миналата седмица бе приета дългоочаквана промяна в Закона за досиетата, която ще даде възможност да бъдат оповестени кредитните милионери с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Според редактирано допълнение на проекта комисията, ръководена от Евтим Костадинов, който вече е председател втори мандат, „разкрива и обявява имената на лицата, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1”. Бюлетинът с имената, публикуван от БНБ през 1998 г., обхваща „длъжниците по необслужвани кредити, банките, които са отпуснали необслужвани кредити, датата, от която е преустановено обслужването на кредита, сумата на неиздължената част от кредита и неиздължените лихви”.Така две интриги, свързани с тази промяна в закона, са на път да приключат. Първата е забавянето на приемането на проекта на десните. Още в началото на годината стана ясно, че комисията „Костадинов” естартирала проверка на кредитните милионерикоято обаче бе спъната от липсата на възможност да бъдат оповестени имената им. Тогава за развързването на ръцете на проверяващите се застъпи лично вицепремиерът и МВР шеф Цветан Цветанов. Промяната в закона беше внесена през февруари, но месеците на очакване породиха слухове.Около имената на привилегированите, които взеха кредити през последното десетилетие на миналия век, не ги върнаха и не им бе потърсена сметка, винаги се е шумяло. Когато падна след демонстрации правителството на Жан Виденов (1995 – 1997), едно от главните обещания на идващата на власт десница бе да накаже тези, които незаконно забогатяха. Нищо подобно не се случи. Тогавашната комисия по досиетата, оглавявана от Методи Андреев, бе саботирана и в крайна сметка, по неговите думи, бе закрита, щом удари часът кредитните милионери да бъдат обявени. В новия закон за досиетата (приет през декември 2006 г.), който даде възможност да бъде огласен като доносник бившият президент, да бъдат разкрити агентите на ДС сред дипломатите и висшия църковен клир,„случайно” бе пропусната тази темаСпоред хардлайнери целта била да минат сроковете за давност. Много е вероятно голяма част от данните за кредитите, отпускани преди 1997 г., да са унищожени, освен ако не са били със срок 20-30 г. По закон счетоводните документи трябва да се съхраняват 5 г. Но няма нормативно изискване банките да пазят кредитните досиета в определен срок. Тази информация обикновено се съхранява, докато кредитът се погаси или отпише. След това всяка банка решава дали да продължи да я пази. Тези детайли обаче не са съществена пречка, тъй като вече има публикувани имена. От момента, в който бе оповестен списъкът на така наречените кредитни милионери, БНБ няма отношение към въпроса. Имената на фирмите и лицата са известни и няма никаква пречка комисията да си върши работата, смятат юристи.Втората интрига е свързанас редакцията на първоначалното предложениена сините. Предложенията им бяха да се създаде нова т. 3 в чл. 9 на закона, в която се казва, че комисията "разкрива и обявява имената на лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1". Предложена бе и редакция на т. 4 в чл. 26, ал. 1, в която се казва, че "лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. Обект на проверка са еднолични търговци, управител/и/ и членове на управителен или контролен орган на дружества към момента на теглене на кредита." Последното предложение бе отхвърлено. Според зам.-председателя на Народното събрание и шеф на вътрешната парламентарна комисия Анастас Анастасов "този текст ограничава броя на лицата, и то към даден момент". Анастасов пояснява, че в приетия вариант на промените се отваря възможност запроверка на всички в списъка от кредитни милионериПредседателят на комисията по досиетата Костадинов съобщи, че на проверка подлежат около 10 500 фирми. От ведомството му имат възможност да оповестят скоро имената на кредитните милионери, които са били агенти на ДС, но законовият луфт досега блокираше информацията. Според члена на комисията Екатерина Бончева вероятно около 5000 души от подложените на проверка ще се окажат свързани с репресивните органи на комунистическата власт. За 10 на сто от всички проверявани досега лица било установявано, че са свързани с ДС и разузнавателните служби на армията. По-голям се оказал процентът при дипломатите и служителите в МВР.Има и няколко интересни предложения, които могат да доразвият приетите вече промени. Според най-вероятния шеф на вътрешната комисия Красимир Ципов (който се очаква да смени предложения за конституционен съдия Анастас Анастасов) съвсем естествено след тази поправка се очаква да дойде и друга, вече подготвена от управляващите. Според нея участниците в приватизацията по време на прехода също ще бъдат проверени за принадлежност към ДС. Идеята му е на проверка за агентурно минало да подлежат членовете на бордове на държавни търговски дружества, хората, които са получили мажоритарни дялове в такива предприятия при раздържавяването им по стария закон за приватизация, и участниците в управлението на приватизационните фондове през годините. По думите на Ципов “важно е хората да знаят кой и как е свързан с приватизацията”. С тази поправка пъзелът около аферите на прехода и връзката с бившите репресивни органи на комунистическия режим ще бъде разнищен. Това означава, че възможностите на участниците в тези процеси да влияят в сегашното време ще бъдат ограничени до минимум. Първо, защото спрямо тях ще действа така наречената тиха лустрация, в резултат на която в някои ключови институции като президентството и външното ни министерство вече не е възможно да работят бивши агенти. И, второ, защото след обявяването им те могат да бъдат вече обект за разследване от страна на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, както и да подлежат на ударите на съответния закон. Всичко това ще отреже пипалата на Октопода в реалната власт.