Медиите за нас
Екатерина Бончева за БНР: До края на годината трябва да излязат имената на кредитните милионери, съпричастни към Държавна сигурност
БНР (Хоризонт) - "12+3"
Екатерина Бончева от Комисията по досиетата
Водещ: Екатерина Бончева от Комисията по досиетата е наш събеседник. Добър ден.
Екатерина Бончева: Добър ден.
Водещ: До края на годината ще започнете да публикувате първите решения от проверката на кредитните милионери, които са били част от Държавна сигурност. Това беше съобщено. Нека сега малко разширим информацията с уточнението колко вече са проверените имена от общо около 50 000. Вие сега четете и проверявате, нали така?
Екатерина Бончева: Не, дори това не сме започнали. Още не сме започнали четенето, защото процесът на четене и взимането на решенията е горе-долу най-лекия. Той преди това се предшества от изключително дълъг административен процес. И аз пак ще сравня тази проверка – проверката на кредитните милионери, като една от най-обемните и най-трудните проверки по целия закон. Като обем на проверявани лица тя може да бъде сравнена само с местните избори, но като набиране на първична информация, тоест уточняване на конкретните имена, този процес е прецедент. Ние фактически трябва да проверим, тоест да трансформираме най-напред 10 760 юридически фирми във физически лица и цифрата около 50 000 е относителна, но горе-долу това е най-вероятната цифра. За да стигнем до тази информация, пак ще направя сравнение с местните избори, докато при местните избори ние информацията за лицата получаваме единствено и само от 264 общински избирателни комисии, които коректно ни подават в повечето случаи информация, сега фактически, за да добием необходимата информация за физическите лица, ние работим не само с БНБ, не само с банките, но искаме информация от фирмените отделения на съдилищата, от Агенцията по вписванията, от Държавния архив, от националната статистика, от НАП и разбирате колко дълъг и сложен е този процес. Искам да кажа най-напред, че ръководството на БНБ и лично господин Искров много активно ни помагаха. Например от тях разбрахме къде да търсим информацията за заличените банки. И като се има предвид, че от Закона за кредитните милионери 1997 година до днес са изтекли 15 години, са изтекли някакви срокове за архивиране, разбирате за каква обемна проверка става дума. Не, че няма да я направим, със сигурност ще я направим, обаче това е изключително дълъг и тежък процес.
Водещ: А кога да очакваме резултати?
Екатерина Бончева: Мисля, че не по-рано от края на годината първите решения. Както разбирате, ние не можем да излезем с едно решение за толкова хора, защото ние трябва да проверим членовете на контролните и управителните съвети на фирмите и едноличните търговци, които са кредитните длъжници, тоест взели са и не са върнали кредити, защото това са кредитни милионери и кредитни милиардери, когато става дума за недоминирани лева. А пък периодът на проверка като време е от 10 ноември 1989 година до изготвяне на бюлетина на БНБ през 1997 година, когато беше приет Законът за кредитните милионери. И ако тогава беше свършена тази проверка, щеше да е доста по-лесно, отколкото сега.
Водещ: Госпожо Бончева, дали ще се докаже едно схващане, което е като аксиома за нашето общество, че случайно забогатели с честен труд хора почти няма. Или е прекалено конспиративно?
Екатерина Бончева: Не, не, лично аз не съм привърженик и не споделям никакви конспиративни теории. Но ето, виждате какво излиза от решенията на комисията, от проверките, които правим. Ето, виждате последните ни проверки...
Водещ: За емблематични имена от бизнеса излязоха.
Екатерина Бончева: Да, точно така, едър бизнес. Има и хора в България, разбира се, които са забогатели с честен труд, но за съжаление според мен, това е личното ми мнение, тези лоши кредити преди деноминацията са били над 2 трилиона и 700 милиарда, сега вече са приравнени на 2,6 милиарда, те в никакъв случай не са отишли в тези хора.
Водещ: Пак вашето лично мнение искам, казвате излязоха много лица от едрия бизнес. Какво се получи в България, не стана ли друго – вместо лустрация, точно обратното – за да си някой на отговорна позиция, свързана с финанси, с политика, задължително трябва да си бивш служител, сътрудник на службите. Аз не знам как се казва обратното на лустрацията, тази дума как да я намерим?
Екатерина Бончева: Размерът на Държавна сигурност, след 6 години работа и ровене от моя страна, ровене в толкова документи, аз мисля, че това споделят и останалите колеги от комисията, се оказа огромен. Това е, което мен ме изумява, четейки тези документи. Ето, виждате колко лоши кредити, какъв е размерът на лошите кредити. Колкото до лустрацията, пак лично мнение, но личното ми мнение е, че отсъствието на лустрация в началото на прехода, говоря за началото на прехода, е една от причините за този тежък, труден, мъчителен и неравномерен преход. Защото нашата комисия е, ние бяхме и президент, и член на една авторитетна организация, това е европейската мрежа. Тя включва всички държави от бившия соцлагер, в които има подобни структури. Ще ви кажа, че всички те са с няколко крачки напред, защото са си свършили проверката и сега имат институти за националната памет. Всички те са извършили лустрацията. А в Германия лустрацията в момента е удължена до 2019 година. Както виждате, нито държавата е пострадала, нито националната сигурност.
Водещ: При нас минаха доста години. Освен за историческите папки, за архивите, вашата работа с какво и за кого е полезна към днешна дата?
Екатерина Бончева: Ще ви кажа. Още в началото на работата ни в комисията, и това сега си го потвърждавам, ние действаме малко като китайската капка. Има пробив обаче. Например има вече институции, които проверяват сега например президентството, кабинета на вицепрезидента, проверяват и хората, които назначават – там няма сътрудници на бившата Държавна сигурност. Виждате какво стана с посланиците, виждате какво е. Има едно раздвижване и в работодателските организации. Някои от тях също искат по някакъв начин не тези хора да бъдат начело на тяхната организация.
Водещ: Дано да сте права, защото всичко е толкова изстрадано. Хората казват – справедливост няма, срам няма. Агентите и сътрудниците са горди.
Екатерина Бончева: Не, не са горди. Защото, ако бяха горди, когато кандидатстват за някаква позиция щяха да си пишат в СV-то „бил съм сътрудник на І-во главно, или на ІІ-ро главно, или бил съм щатен служител”. Това е една дълбоко пазена мръсна тайна, от която няма кой да се гордее. И колкото и странно да звучи, колкото и последствията да са много бавни, вече да си работил за тези служби не е похвала, а е позор. Но много трудно се разрушават тези митове. Например един от митовете, че документите са разрушени и няма смисъл. Напротив, има смисъл. Елате в нашата читалня да видите за какво става дума. Ние ще я разширим до края на годината, защото се оказа, че и колеги журналисти, и обикновени граждани, които четат съдбите си в тези папки. Аз ще ви кажа, че се сблъсках с един човек, който за първи път видя съдебната си присъда, заради която той е лежал 22 години в затвора.
Водещ: Винаги, когато водим този разговор за служби, за досиета, важно ли е според вас да се знае кой точно в коя служба какво е вършил?
Екатерина Бончева: Важно е да се знае какво е вършила Държавна сигурност като цяло и е важно да се знае какво представлява тази система. Все пак нещата са индивидуални. Не могат да се поставят всички сътрудници под един знаменател. Но аз имам една друга теза, която на някой може да му се струва крайна, но аз съм убедена в нея – че дори хора, които не са правили доноси, а са били...
Водещ: В контраразузнаване например.
Екатерина Бончева: Не, не говорим за контраразузнаването, говорим за вътрешното разузнаване. Да, извинявайте, за контраразузнаването, но са били хора интелектуалци, хора с голям капацитет, съгласявайки се да сътрудничат на ДС, те дават възможност на тази служба да се ползва от техния авторитет и да каже: ето виждате ли, дори и той е наш. Може да са имали вътрешната съпротива тези хора, но не са имали смелостта да кажат не. И по този начин дори несъзнателно, дори днес съжалявайки за това, те са обслужвали една репресивна система.
Водещ: Вашата лична изненада от това, което прочитате, което сте виждали. В някое интервю сте казали, че сте видели торба с...
Екатерина Бончева: Не, не съм видяла.
Водещ: А какво, прочели сте за торба с пари?
Екатерина Бончева: Не, съвсем друго казах. Казах, че като журналист, още преди да съм член на комисията, видях тази торба с пари, която потегли към определена фирма. Не съм го казала, в комисията такива неща не се намират. В комисията има интересни артефакти и ние, живот и здраве, по-нататък може да направим и една изложба. Дай Боже заедно с нас, с наше съдействие да стане и този музей за Държавна сигурност. Защото това е част от историята в крайна сметка. След като не можахме да направим лустрацията, поне да покажем историята.
Водещ: Да, ще остане всичко в историята. Чухте Екатерина Бончева от Комисията по досиетата.
Решения
>> Решение № 2-2437 от 17.12.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2436 от 05.12.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2435 от 02.12.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2434 от 25.11.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2432 от 18.11.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2431 от 11.11.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Ямбол
>> Решение № 2-2430 от 04.11.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Шумен