Авторите на сборника „ДС и еврейската общност”: Документите на Държавна сигурност разкриват политиката на БКП към евреите

Сайтът desebg.com представя интервю с авторите на последния сборник № 10 на комисията по досиетата – „Държавна сигурност и еврейската общност в България 1944-1989 г.”, чиято премиера бе наскоро. Негови съставители са историците от Историческия факултет на  Софийския университет „Св. Кл. Охридски” доц. д-р Костадин Грозев и д-р Румяна Маринова-Христиди, а отговорен редактор е доц. д-р Орхан Исмаилов, член на комисията по досиетата. И тримата са автори на няколко от предишните сборници на комисията по досиетата от поредицата „Из архивите на ДС”.

Г-н Исмаилов, това е четвъртият документален сборник,  ако не се лъжа, в който вие участвате. Какво е предизвикателството да се работи с архивни документи, които показват отношението на Държавна сигурност към една общност, една малцинствена група като евреите в България?

- Документалният сборник „Държавна сигурност и еврейската общност в България” е резултат от дългогодишното ползотворно сътрудничество на Комисията с Историческия факултет на Софийския университет в рамките на различни партньорски инициативи, а конкретния повод е международна конференция на тема „Евреите в Съветския съюз и Източна Европа в годините на Холокоста и Студената война”. Темата за еврейската общност в България, като обект на Държавна сигурност е рядко засягана от изследователите поради нейната специфика.

При подготовката на сборника трябваше да се прегледат над 700 архивни единици с обем от над 20 000 страници от фондовете на централизирания архив на комисията. Това са документи на Секретариата на МВР (фонд 1), на Второ главно управление – контраразузнаване (фонд 2), на Първо главно управление на ДС – Разузнаване (фонд 9), на Шесто управление на ДС (фонд 22) и документи от фонд 13 – Борба с вътрешната контрареволюция. От това море от документи проблем бе да се подберат една сравнително малка част, която да влезе в книжния вариант на изданието. Сред включените документи преобладават докладите и отчетите на различните отдели и отделения на ДС, които се занимават с малцинствата в страната и по-специално тези, които наблюдават еврейската общност. Те предоставят интересна информация не само за политическото състояние на обектите, но и за работата на агентурно-оперативния апарат, внедрен сред тях.

Многочислени са справките, информациите и докладните записки, включени са наредби до различни служби и отдели на тайните служби, както и плановете, препоръките, мерките и задачите поставени от органите на ДС, писма, позиви, учредителни документи на организации и др. За съжаление, в книжния вариант не намериха място интересни документи от 40-те години поради лошото им физическо състояние – бледи, нечетими.

Каква е рамката в която беше извършено изследването на архивите по темата?

ОРХАН ИСМАИЛОВ: - Най-ранният документ, включен в сборника е от ноември 1944 г., а най-късният е от 10 юни1988 г.

Г-жо Христиди, може ли да се говори за отделни етапи в отношението на комунистическия режим към еврейската общност в България след 9 септември 1944 г.? Бихте ли ги отличили и как дейността на Държавна сигурност се вписва в тази политика?

- Да, биха могли да бъдат откроени няколко етапа. Лесно може да се забележи, че и в сборника съществува дисбаланс между документите от различни години. Това е обусловено от хода на историческите събития – евреите в България между 1944 и 1949 г. наброяват около 45 000 – 48 000 човека, а след тази дата броят им рязко намалява. До края на 1949 г. по-голямата част от тях вече са напуснали страната и в нея остават по-малко от 5 000 души. След 1952 г. заглъхва дейността и на повечето еврейски институции. Естествено е, че по-голямата част от документите описват състоянието на еврейската общност в първите години след войната – 1944-1948 г. В центъра на събитията е поставено разделението вътре в самата общност между евреите-комунисти и евреите-ционисти. Борбата между тези два центъра е засвидетелствана в редица документи, тъй като ДС неизменно внедрява свои агенти, които присъстват на събранията на общността. Това е периодът на оформяне на идеята за алията (изселването в Палестина), преди още да се обяви създаването на държавата Израел. Ционистките организации в страната са много активни, Едновременно с това много от евреите имат сериозно минало в антифашистката борба и намират своето място в структурите на новата власт, включително и в редиците на ДС. Тяхната задача е да възпират ционистите и да пропагандират оставането на евреите в отечественофронтовска България. Като цяло обаче българските евреи са положително настроени към Отечествения фронт и нямат антиправителствени прояви.

В годините 1947-1949 г. еврейската общност в страната застава на кръстопътя между две родини. Тя трябва да избират между държавата, която запази живота им по време на Холокоста, но върви към съветски тип управление и естествения привлекателен център за цялото еврейство по света – новосъздадената държава Израел. През 1947 г. настъпва сериозен поврат в международната обстановка и в отношението на Великите сили към създаването на самостоятелна еврейска държава. Съветският съюз активно подкрепя идеята и тази позиция на Москва дава възможност за повишаване влиянието на комунистите в еврейските общности. В България отражението на тази политика е фактът, че БРП (к) постепенно изземва инициативата за изселването и взема решение за организирането на изселническия процес. Българските евреи правят своя избор и само между 25 октомври 1948 и 16 май 1949 г. за Израел организирано заминават 32 106 души, а много други напускат страната по частен път. До края на 1952 г. еврейските общини и институции минават изцяло под контрола на партийните органи. Съществува и действа тяхна обществено-политическа организация, която издава свой Годишник, продължава и списването на в. „Еврейски вести”. Запазени са редица обичаи, но въпреки това разнообразието и пъстротата на еврейския живот в страната от края на 40-те години го няма.

Периодът между 1953 г. и 1956 г. следва промените, които настъпват в политиката на Москва и директивите, идващи от там. След отстраняването на Берия и признанието на КПСС, че съветските лекари-евреи са били несправедливо обвинени, доверието към евреите в СССР се завръща, но не за дълго. Суецката криза и особено събитията в Унгария от 1956 г. отново изострят отношението към евреите.

В годините между 1956 г. и 1967 г. отново се следва официалната линия, зададена от Н. С. Хрушчов, а именно, че по еврейския въпрос трябва да се прилага класово-партийния подход. През 1962-1963 г. обаче курсът рязко се променя. Новото идва от процесите в СССР срещу спекулантите и преследването на стопански дейци, голяма част от които са евреи. Макар и да не е официално обявен, става дума за курс на скрит антисемитизъм. Повратна за международното отношение към евреите и Израел се оказва 1967 г., когато в Шестдневната война Израел категорично побеждава арабските държави, подкрепяни от Съветския съюз. Резултатът е скъсване на дипломатическите отношения на всички страни от Варшавския договор (без Румъния) с Израел и възраждане на антисемитските настроения в региона, проявили се и по време на обществено-политическите кризи в Полша и Чехословакия през 1968 г. В България това се изразява във възприемането на политика на ЦК на БКП, насочена към отстраняването на евреите от ръководни постове на идеологическия фронт – предимно от радиото, телевизията, отдел „Агитация и пропаганда”, органите на ДС и Българската народна армия и др. Евреите, заемащи постове в тези структури са преместени на други служби, предимно в стопанската сфера. Въпреки, че в България сериозни репресии срещу евреите не са приложени, като цяло след 1967 г. за тях настъпват неблагоприятни времена.

Особено важна година за България в тази хронология е 1973 г. Новата арабо-израелска война и засилващият се международен тероризъм дават своето отражение и във вътрешнополитически план. Тогава се води емблематичното дело срещу българския гражданин от еврейски произход Хайнрих Шпетер, който е обвинен в шпионаж в полза на САЩ и Израел и е осъден на смърт. По-късно Шпетер е разменен за заловен на Запад съветски топ разузнавач и доживява дълбоки старини в Израел. Читателите могат да видят поместени в сборника по-важните документи около това дело.

През 1978 г. Тодор Живков тегли една тънка черта между съветската и българската политика по отношение на евреите. Това е един от малко познатите факти в историографията. Обикновено Живков следва плътно политиката и насоките на Москва, но в някои случаи успешно прилага местни похвати и се отклонява от тази линия. По повод 35-годишнината от спасяването на българските евреи той държи реч в зала „Универсиада”, където говори за големия принос на евреите в антифашистката борба. Това всъщност е едно указание от негова страна да не се върви по съветския път на остър антисемитизъм, изкристализирал в дела срещу дисидентите-евреи като Сахаров и др. Живков спазва тази линия на успокояване до смъртта на Брежнев. Когато на власт идва Горбачов проблемът отпада от самосебе си, тъй като новият съветски лидер възприема курс на завръщане към марксизма, гласност и преустройство.

Това, което краткия преглед на отношението към евреите в България в периода 1944-1989 г. налага като извод, и което документите подкрепят, е че евреите, които остават в страната добре се интегрират в условията на българския социалистически режим. В определени моменти, продиктувани от международната обстановка, към тях са прилагани негативни мерки, но като цяло открит, остър и репресивен антисемитизъм не е регистриран.

Г-н Грозев, на премиера на сборника вие развихте тезата за инфилтрирането на агенти на разузнаването в Палестина. Какво разкриват архивите по този въпрос?

- Едни от най-интересните материали в публикувания от нас сборник се отнасят до отношението на ДС към активната емиграция към Палестина – и на българските евреи, и на преминаващите с транзитни визи през наша територия и извозвани с наши кораби европейски евреи, търсещи своята родина в светите земи. Едно от обясненията за първоначалното положително отношения на Сталин към новосъздаващата се държава Израел е именно желанието на съветския вожд за получаване на неочаквано ново влияние в оспорваните близкоизточни земи едновременно чрез инфилтриране на ляво-мислещи евреи в новата еврейска родина и – особено силно – чрез създаване на широка агентурна мрежа и съответните съветски и други „братски“ резидентури там.

Тази теза намира известно потвърждение в българската документация, тъй като точно през 1948-1949 г. новосъздаващото се българско външно разузнаване към ДС изгражда специален отдел (първоначално отделение 2-ро към отдел ІІІ на Дирекция Държавна сигурност, занимаващ се с Гърция, Турция и Палестина – вж. док. №№ 38, 39, 43, ръководен от гл. инс. Антон Мичкуев)  като именно това отделение (по-късно отдел) получава задачи да развива и съответната „еврейска“ и „израелска линия“.  Интересна е мотивацията за създаването на това оперативно направление, включваща както добрите възможности за вербуване на агентура след близо 30 хил. български евреи и оттук за създаване на съответната резидентура, така и липсата на интерес от страна за западните разузнавателни служби там към потенциалния български интерес към новосъздадената държава и оттук – по-широки възможности за незабелязано събиране на разузнавателна информация и разширяване на агентурната мрежа.

При обосновката на тези оперативни възможности следва да се обърне внимание, че основният интерес към Израел произтича от желанието за наблюдаване на българската емиграция в чужбина, събиране на стратегически сведения, които могат да обслужват цялата социалистическа общност и възможността за работа срещу трети страни, граничещи с Израел, които представляват основен интерес за ДС – най-вече Турция, а така също и Гърция.

Защо смятате, че активното разузнаване по линия на Израел е до 1967 г.?

КОСТАДИН ГРОЗЕВ: - Основанията ми за подобно твърдение произтичат най-вече от еволюцията на структурите  на българското външно разузнаване и отделните отдели и отделения в рамките на Първо главно управление и неговите предшественици. В края на 60-те и през 70-те години разузнавателната работа по израелска линия е лишена от самостоятелни отдели/отделения, а невъзможността от дипломатическо прикритие след скъсването на дипломатическите отношения с Тел Авив лишава българското разузнаване от резидентура в Израел и възможности за разширяване на агентурната мрежа там, вербуване на нови агенти и осъществяване на конкретни оперативни разузнавателни действия там.

Аргументацията за силно намалените възможности за работа там личи в публикувания от нас документ № 81, в който детайлно са развити трудностите – липса на резидентура, преустановените икономически, културен и друг обмен от двете страни, намаления обем посещения на евреи от български произход у нас и на български евреи в Израел, враждебната пропаганда срещу социалистическия лагер и България в чужбина от страна на ционистките среди, засилените според ДС „шовинистични страсти“ в Израел след леката победа срещу арабските страни и др.

Оттук произтича ограниченият обем разузнавателна информация, получаван в София и новите по същност поставени задачи. И  в този документ, и в следващите 2-3 (документи №№ 82, 83 и 84) личат променените акценти – опити за проникване в Израел през трети страни (и в Близкия изток, е в Южна и Югоизточна Европа), а така също и възможности за действие от наша територия; разузнавателна дейност по линия на международни организации; търсене на доверителни връзки в неутрални страни, включително и на други континенти, поддържащи тесни контакти с Израел; създаване на агентура от чуждестранни граждани по израелска линия, постоянно живеещи в страни като Франция, Италия, САЩ; „маршрутиране“ на наша нелегална агентура в Израел за осъществяване на конкретни еднократни задачи; проникване в ционистки организации по света и др.

Особено интересен е акцентът върху активни мероприятия – самостоятелни на ПГУ или съвместни с КГБ и другите „братски служби“, насочени срещу възможността арабските страни да тръгнат по пътя на компромиси и мирни преговори с Израел. Така че определено моят извод намира потвърждение в наличната документация.

Тази ваша теза се покрива с разработката срещу политическия емигрант Петър Семерджиев, емигрирал в Израел през 1973 г., срещу когото разузнаването прави опит за провеждане на т. нар. остро мероприятие, но не успява защото не разполага с агентурни позиции за изпълнението на такава „мокра поръчка”. Смятате ли, че подобни документи, които са разсекретени от досието на г-н Семерджиев с негово разрешение биха могли да бъдат включени в разширеното издание на сборника, за да допълнят картината?

КОСТАДИН ГРОЗЕВ: - Явна е връзката между моята теза, плод на работата с разсекретените документи и така изложените от Вас факти за остро мероприятие на територията на Израел срещу един от най-видните и най-силно присъстващи дори в българското публично пространство наши политически емигранти. Очевидно дипломатическото прикритие е било основната форма за легендирането на присъствието на български разузнавачи зад граница, независимо дали е ставало въпрос за обикновено събиране на разузнавателна информация или пък за други действия с по-остър характер. Абсолютно приемам подобна идея и приветствам включването на подобен документ/и в разширеното издание на сборника – разбира се със съгласието на близките на г-н Петър Семерджиев. Това ще обогати сборника, още повече, че в момента материалите от периода на 70-те и 80-те години са по-малко застъпени. Ще сме Ви много благодарни, ако ни насочите към конкретните документи.

Кои документи ви направиха най-силно впечатление и с какво се отличават те?

РУМЯНА МАРИНОВА-ХРИСТИДИ: - Документите, свързани с еврейската общност в страната са доста разнообразни, но ето някои от по-интересните от тях, които намериха място в настоящия сборник. Документ № 6 – Молба от Давид Перец до директора на Народната милиция, в която художникът моли властите да получи разрешение да рисува свободно в пределите на страната. Отговорът от МВР е положителен и съпроводен от доклад до началника на първа група в отделение „В”. Докладът съдържа характеристика на художника, която доказва, че той няма противоотечественофронтовски прояви и поради това може да му бъде позволено да се движи и рисува свободно из страната. Документът е от най-ранните, включени в сборника и датира от лятото на 1945 г.

Документ № 15 – Кратки бележки за характера на ционизма, ционистичната пропаганда и ционистичната организация в България. Документът е от 1945 г. и съдържа информация за ционизма като явление, целите, които той проповядва и възприемането му в България. Съдържат се сведения и за ционистичната организация в страната.

Документ № 22 – Изложение от Централната консистория на евреите в България до министъра на вътрешните работи и до външните министри на САЩ, СССР, Англия и Франция. Документът е от 1946 г. и е свързан с провежданата по това време Парижка мирна конференция. Изложението на българските евреи има за цел да подкрепи българската държава в усилията й да постигне по-благоприятни условия на бъдещия мирен договор със страните от Антихитлеристката коалиция.

Документ № 47 – Протокол за приемането на т. нар. Еврейска сметка – приходи от преминалите транзитно през страната евреи, изселващи се в Палестина, за заминалите от България, за валоризирани суми и за конфискувани такива. Документът е от 18 май 1949 г. и съдържа много интересни сведения за сметки и финансови потоци, свързани с евреите.

Документ № 87 – Справка от МВР до министъра на външните работи Петър Младенов, относно българския гражданин Хенрих Натан Шпетер, осъден на смърт като агент на американското и израелското разузнаване. Документът е с дата 13 юни 1974 г. и е свързан с дейността на български евреин, уличен в дейност в полза на чужди разузнавания.

Документ № 90 – Представлява откъс от агентурно мероприятие „Родопи” от 13 януари 1978 г., свързано с подслушването на обект „Хитрия”. В разговора между обекта „О” и мъжа, обозначен с „М” се говори за спецификата на еврейския въпрос в Съветския съюз и различното му тълкуване в България.

Кога може да се очаква разширеното издание на сборника и какво ще съдържа то?

ОРХАН ИСМАИЛОВ: - Екипът подготвил книжният вариант на сборника ще се постарае, въпреки многобройните си други ангажименти, да подготви електронен разширен вариант на изданието до края на тази година, в който ще намерят място много по-голям брой архивни документи, което ще направи по-пълна и по-изчерпателна картината за отношението на ДС към еврейската общност.