Комисията по досиетата подготвя нова читалня

Христо Христов

www.desebg.com

Комисията за разкриване на документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА подготвя откриването на нова читалня.

Това съобщи в предаването „Неделя 150” по БНР председателят й Евтим Костадинов. Пред desebg.com той уточни, че независимият държавен орган за архивното наследство на комунистическите тайни служби наскоро е гласувал решение за това. Предстои то да бъде изпълнено, като в ход е обявяването на обществена поръчка за оборудването на новата читалня.

„Подобряването на обслужването на гражданите и създаване на необходимите условия за изследователите е един от приоритетите на комисията”, посочи Евтим Костадинов.

Новата читалня също ще се помещава в административната сграда на комисията на ул. „Врабча” 1, която е в центъра на София. Според решението на комисията новото помещение ще се ползва от журналисти и изследователи, а досегашната читалнята ще остане само за гражданите.

„Стремим се да отговорим на обществените потребности, тъй като през последната година интересът към архивите се увеличи”, коментира Костадинов. Очаква се в началото на идната година новата читалня да отвори врати.

Известно е, че поради ограничените места на действащата читалня се създават известни трудности, които с новото помещение ще бъдат преодолени, убедени са в комисията. Въпреки тези проблеми комисията по досиетата е единствената държавна институция, която целогодишно, включително и през месец август, работи с граждани и изследователи като им предоставя възможност да се запознават и изследват желаните от тях документи за разлика от останалите държавни архиви и обществени читални.

В предаването на БНР участва и доц. Михаил Иванов, бивш съветник на президента Желев по етническите въпроси и изследовател. Той отправи критики към комисията по досиетата за забавяне на предоставянето на заявени копия на архивни материали, както и за аномизирането (заличаване) на имената на т. нар. трети лица в документите.

В хода на разговора обаче стана ясно, че за последен път той е ползвал читалнята на комисията преди година и половина и оттогова голяма част от поставените от него проблеми са решени.

Михаил Иванов изрази личното си мнение, че архивите на МВР от комисията следва да бъдат прехвърлени в Държавния архив. Всъщност това не е нова теза. Тя беше лансирана през 2006 г. от БСП, когато левицата все още не беше склонила да бъде създаден независим държавен орган за архивите на бившата Държавна сигурност и с това прехвърляне се стремеше да им сложи ограничение за ползване  за срок от 100 години от създаването им.

Евтим Костадинов отговори, че през изминалите години атаките срещу комисията са били в две посоки. Първата се изразява в неуспешни опити да бъде отменен закона, като последният опит е от тази година в Конституционния съд. Втората линия е идеята за прехвърляне на архивите в комисията на Държавния архивен фонд.

Председателят на комисията припомни, че една от основните цели на закона е архивите на бившите тайни служби по времето на комунизма, пръснати в различни нови специални служби до 2006 г., да бъдат събрани в един независим орган и той да предоставя достъп до тях. „Ние създадохме Централизирания архив Банкя и приехме една голяма част от документите. Остава ни още малко, но всеки, който е запознат с този процес, знае, че той не може да стане изведнъж”, каза Костадинов. Той допълни, че и в момента в читалнята на комисията активно работят различни изследователи и журналисти, които не се оплакват.

По въпроса за заличаването на имената на т. нар. трети лица той изрази позиция, че трябва да бъдат защитени правата, както на изследователите, така и на хората, чиито именна и лични данни за тях съществуват в документите.