Евтим Костадинов: Отваряме досиетата и на олимпийския комитет

за в. Монитор

Майя Любомирска

Евтим Костадинов, шеф на Комисията по досиетата: Отваряме досиетата и на олимпийския комитет

Откриваме нова читалня за журналисти и изследователи

Г-н Костадинов, какви промени са необходими в Закона за досиетата, които очаквате от парламента през есенната сесия?

Очаквам в дневния ред на предстоящата сесия на Народното събрание да влязат и да бъдат гласувани на второ четене промените в частта за кредитните милионери. Тези текстове преминаха вече на първо четене. Това ще ни даде възможност не само да извършим, но и да огласим тази проверка. Така ще можем да обявим резултата от тази проверка, което според мен е най-важното, защото от това се вълнува обществото. Стана дума за това парламентът да ни даде възможност и да огласим съпричастността на кредитните милионери към ДС, което в сега действащия закон не ни е позволено.

Също така очаквам други промени, като тези за обхвата, който трябваше да се разпростре и върху лицата, подлежащи на проверка по чл. 2, ал. 2 от закона, и по-специално представителите на медиите. Сега за тях имаме един съкратен обхват спрямо останалите публични лица, които са проверявани. Затова се надявам и за медиите да можем да извършим проверка от 1889 г., както е за всички останали лица. Тези конкретни разговори са направени както във вътрешната комисия, така и с останалите колеги от парламента и очаквам положително развитие. Така че до месец след гласуването в парламента можем да започнем да изваждаме информацията за кредитните милионери агенти на ДС.

Кои досиета са на дневен ред след тези на кредитните милионери?

Работим усилено по проверката на публични лица, участвали в изборите, и по лицата в образователната сфера. Сериозна проверка  предстои на членовете на контролните и надзорните съвети на банките, на националните спортни организации, на олимпийския ни комитет, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на БЧК. Приемаме архивни документи от Националната разузнавателна служба, поставили сме си срок да приключим до края на септември. Изключително усилено работим и с приемането на документи от служба "Военна информация". В преговори сме за усъвършенстване на обема на работата. Стараем се колкото се може по-бързо това да става.

Имате ли проблеми с обслужването на гражданите? Знаем, че местата в читалнята са ограничени?

Важно е да се знае, че ние подготвяме откриването на нова читалня. Наскоро  гласувахме решение за това. Предстои то да бъде изпълнено, като в ход е обявяването на обществена поръчка за оборудването на новата читалня.

Подобряването на обслужването на гражданите и създаването на необходимите условия за изследователите е един от приоритетите на комисията. Въпреки това искам да подчертая, че служителите, които работят с гражданите, работят на изключително високи обороти и много добре с всички, които идват да четат документите.

Къде ще се намира новата читалня?

Новата читалня също ще се помещава в административната сграда на комисията на ул. „Врабча” 1, която е в центъра на София. Според решението на комисията новото помещение ще се ползва от журналисти и изследователи, а досегашната читалнята ще остане само за гражданите. Стремим се да отговорим на обществените потребности, тъй като през последната година интересът към архивите се увеличи. Очаквам в началото на идната година новата читалня да отвори врати. Известно е, че поради ограничените места на действащата читалня се създават известни трудности, които с новото помещение ще бъдат преодолени. Въпреки тези проблеми Комисията по досиетата е единствената държавна институция, която целогодишно, включително и през месец август, работи с граждани и изследователи, като им предоставя възможност да се запознават и да изследват желаните от тях документи за разлика от останалите държавни архиви и обществени читални.

Къде тогава се корени спорът ви с изследователите, който огласи бившият президентски съветник Михаил Иванов?

Аз много добре ги разбирам всички изследователи. Желанието на всички членове и на комисията е колкото се може повече  архивни документи да бъдат разсекретени или по-бързо това да става. Постъпателно ние усъвършенстваме нашата работа и увеличаваме оборотите и възможността за четене. Неоснователно е мнението, че ние не правим нищо за разширяване на читалнята. Още с избирането ни за втори мандат комисията на първото си заседание се насочи към структурни реформи. В резултат на тях се взе решение да се увеличи възможността за приемане на по-голям брой читатели, както места за четене. Да се усъвършенства възможността за четене. Не става с един замах или моментно желание. Всичко трябва да бъде съобразено дори с начина, по който ние приемаме документите. Още от първия ден изграждахме материална база, още от първия ден, както се казва, на полеви условия приемахме читатели, изследователи. Впоследствие направихме читалнята и първо работеха служителите заедно с читателите, след това открихме тази читалня. Поставили сме си задача за максимална либерализация на този процес. С формирането на самостоятелна дирекция за публичната дейност ние действително сме се насочили към усъвършенстването на тази дейност.

И все пак на какво се дължат тези нападки?

Искам да подчертая, че този закон има други две основни цели. Първата цел е да се създаде и изгради този архив. Смятам, че това в по-голямата част е свършено, но не е окончателно довършено. Не е даден пълният облик. Защото имаме да събираме още документи, като сме си поставили за цел през 2013 г. да приключим. Също така имаме голяма дейност по усъвършенстване на описите, за да може максимално бързо да се поднася на читателите необходимата информация. Това е една обемиста работа, с различни анотации на всеки архивен документ. Поставили сме си задача да направим застрахователния фонд на комисията. Също така дигитализацията на архивните документи, което отнема много време. Сега текат публични процеси по обществените поръчки. Тези правила са най-тежките, не искам да бягаме от тях, мъчим се да ги правим прозрачни. Но там има срокове и процеси, които ние не можем и не бива да прескачаме. Много е важно да запазим същността на закона и неговото прилагане и да удовлетворим желанието на потърпевшите от този режим на бившите тайни служби.

Как коментирате и лансираната идея за предаване на вашия архив в Държавния архив?

Това са опити за противодействие срещу закона и дейността на комисията. Вие знаете, че тези опити да се спъва работата на закона и респективно на комисията не са от вчера. Първият опит беше пред омбудсмана още по времето на Гиньо Ганев, като три пъти се направи всичко възможно законът да бъде обявен за противоконституционен. След това през март-април беше сезиран Конституционният съд по чл. 25. Радвам се, че решението на Конституционния съд беше в наша полза с 12:0, което доказва, че в този текст няма нищо противоконституционно. Другото направление на противодействие са опитите да се отнеме възможността на комисията да борави с документи. Смисълът на закона е документите да се отнемат от силовите ведомства и да се предоставят на комисия, която е надпартийна. А не да се предаде на държавния архивен фонд, където има служебна зависимост. Европейската мрежа, на която ние сме членове, също действа в подобни структури. Поставили сме си задачата да подготвим тази комисия и тя да се превърне в институт за националната памет. Дейността на тази комисия целеше да спре превантивно рекета с досиета. Факт е, че има архивни документи, които липсват от хранилищата на бившите ведомства. Именно с този закон се попречи на тези, които по един или друг начин са се снабдили с тези архивни документи, да не могат да ги използват в публичното пространство. Именно комисията  е, която може да борави с тези документи.

Дали това не е атака срещу комисията, за да се спре разкриването на досиетата на кредитните милионери?

Може да се мисли и в тази посока. Помните колко много опити имаше да се противодейства на комисията. Опитите се правеха, за да се забави предоставянето на сградата, предоставянето на основната сграда в Банкя, мисля, че това беше заложено в тези пречки и причини. Търси се вариант да се попречи на дейността на комисията.

Какъв процент от кредитните милионери ще излязат като агенти на ДС?

Наложи се една такава цифра в публичното пространство от 10 до 12%. Не мога да дам точна прогноза, но мисля, че ще бъде интересен анализът на тези документи.

Пак се наложи версията, че ДС е правила по нареждане картончета на хора, които са могли да просперират, но тези хора не са били сътрудници на ДС?

Чл. 29 ал. 3 ни задължава да обявим принадлежност, ако е останало картонче или регистрационни дневници. Целта на закона е преди всичко да се спре този рекет, защото има голяма част унищожени документи по времето на министър Семерджиев и Нанка Серкеджиева. Колкото до тази версия, то тя се използва от лицата с установена принадлежност, които се опитват да докажат, че те едва ли не не са знаели, не са развивали такава дейност.