Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата: Пъзелът ДС се подрежда

Република

ЕКАТЕРИНА БОНЧЕВА е родена в София. Завършила е психология и философия. Работила е в психолаборатория, във вестник „АБВ" и в. „Демокрация". От 1992 г. започва работа в радио „Свободна Европа". Съавтор е на сборник от документални разкази за концлагерите в България „Българският ГУЛаг. Свидетели". Член е на Комисията по досиетата и в двата й мандата.
-Г-жо Бончева, Комисията по досиетата започна своя втори мандат. Какво ви предстои оттук нататък?
-Комисията ще има и нови приоритети. Една от причините е, че администрацията трябва да мине в унисон със Закона за държавния служител. Това води до някои структурни промени. Имаме намерение да обособим изследователско-издателско звено, защото почти сме привършили създаването на специализирания архив. Освен това трябва да се разшири читалнята. Тя беше изключително посещавана през първия мандат. И оттук нататък цел на Комисията е тя да прерасне в Институт за националната памет. Такива структури има навсякъде в бившия соцлагер. Това не може да се случи обаче преди края на този втори мандат и преди да сме събрали целия архив при нас.
-Казвате, че читалнята е изключително посещавана. Хората не се ли страхуват да разберат тайните на миналото?
-Да, не очаквахме, че ще има толкова голям интерес. Но хората не ги е страх. Има такива, които имат вътрешна съпротива да разберат какво се е случвало. Други пък са недоволни, когато виждат, че част от документите им са унищожени. Има хора, които сега четат съдбите си. Един човек, например, за първи път видя присъдата, по която е лежал 20 години в затвора.
-Каква част от архива на службите все още не е в Комисията?
С МВР работихме най-добре. Първо с министър Миков и след това е министър Цветанов. Остава да получим от Националната разузнавателна служба част от архива за щатните служители. Проблем имаме със служба „Военна информация". Там има документи, които още не сме взели. От тях сме получили само част от секретните сътрудници и проверяваните лица. В края на предишния мандат на Комисията директорът на служба „Военна информация" г-н Веселин Иванов обеща да ускори предаването им. Но това още не се е случило. Това е един много неприятен факт, защото затруднява създаването на специализирания архив.
-Сътрудниците на ДС в кои сфери предстои да оповестите?
-Продължаваме проверката на висшите училища, след това ще продължим и проверката на вероизповеданията. Освен това се надявам Народното събрание да приеме по-бързо на второ четене поправката в Закона, която ще позволи огласяването на досиетата на кредитните милионери. Все още продължаваме да обявяваме резултати по проверката на участниците в местните избори, защото това бяха между 40 и 50 хиляди души. А ако говорим за нова публична дейност, която до този момент не е била споменавана, това са синдикалните организации и организациите на работодателите. Тях ще проверим в най-близко бъдеще.
Поправката в закона, която ще позволи огласяване на кредитните милионери мина на първо четене преди 2 месеца, защо се бави финалното й приемане?
Има добра воля, но вероятно трябва да се ускори чисто административно. Когато това се случи, ще можем не само да ги проверяваме за съпричастност, но и да ги огласяваме. Проверката е много обемна, но ние сме готови да започнем да огласяваме на порции кредитните милионери.
-Ще разберем ли нещо за митичните червени куфарчета, когато най-сетне видим досиетата на кредитните милионери?
-Ще разберем как са минавали голяма част от парите по време на прехода, защото не всеки може да получи необезпечен кредит, който може и да не върне. Така че прочитането на началото на прехода минава и през огласяването на кредитните милионери.
-Минаха 23 години от началото на прехода, толкова неща се случиха, докато досиетата бяха скрити от обществото, беше унищожен и част от архива. Сега вече истината има ли значение освен за летописците?
-Ако има голямо значение, то е именно за летописците и за националната памет. Но по време на работата на Комисията видях колко много интереси на хора, свързани с бившите служби сме засегнали - и колко голяма съпротива има все още срещу Комисията. Това лично мен ме мотивира още по-силно, че трябва да прочетем тази история. Слава Богу, че имаме, както гражданската, така и медийната подкрепа. Надяваме се и новата комисия да работи така добре, както старата.
-Някои поколения обаче вече ги няма.
-Няма ги, но нека тези, които са жертви да започнат да говорят. В закона няма текст, по който да се огласяват документите на т.нар. „обекти" - вижте какъв език има ДС
жертвите на ДС. Освен това в тези документи има и твърде деликатни подробности от личния живот на хората. Те няма как да бъдат съобщавани без съгласието им. Т.е. ако искаме да разберем повече за тези, които са пострадали от режима, те трябва да говорят. - Как се чувства човек като чете тези неща?
Все повече и повече се убеждавам каква гигантска машина е била Държавна сигурност. Не само като щатни служители и сътрудници, а и като хора, които по някакъв начин са били свързани с нея. Тогава целта наистина е била всичко да се контролира. Комунистическата власт, за да съществува, се е нуждаела от враг и затова е превръщала и българина в такъв. Каква заплаха за ДС могат да бъдат телефонните разговори на режисьора Веско Бранев, например? Има 9 тома подслушани негови телефонни разговори.
-Хората от висшия ешалон попадат ли някъде в документите? Членовете на ЦК на БКП, държаният глава строго пазена тайна ли са?
-Няма строго пазена тайна. Нашият архив е над 8 км и естествено не бих могла да го прочета целия, но най-вероятно има информация. Висшият партиен и политически ешалон е бил поставен под наблюдение от 6-то управление. Въпросът е къде е архивът на 6-то.
-И къде е архивът на 6-то?
-Питайте шефовете на 6-то -Димитър Иванов, например. Ние издадохме един сборник за 6-то управление, там има документи, обаче не са всички. Архивът на 6-то е една от мистификациите на прехода. Но така или иначе колкото и да се е унищожавало, както виждате, пъзелът ДС се подрежда.
***
Нещо повече: Музей на ДС
Идеята за създаване на музей на Държавна сигурност, която се лансира в обществото, е прекрасна. Такова е мнението на Екатерина Бончева. „Във всички държави от бившия соцлагер има такива музеи. Не си го предствяйте като помещения, в които които има само артефакти. Той трябва да бъде място, което да възпроизведе тази действителност, така както е в музеят на ЩАЗИ в Германия, например, смята тя. Музеят обаче не може да се случи бе з участието на Комисията по досиетата, защото в нея се намира по-голямата част от информацията, както и артефактите, категорична е Бончева.