Шефът на комисията по досиетата Евтим Костадинов: Тежко е, приятели не ме разбраха

Преса /Мариела БАЛЕВА/ - Г-н Костадинов, министър Цветан Цветанов обяви публично, че ще запазите поста си на председател на комисията по досиетата и ГЕРБ ще застане зад кандидатурата ви за втори мандат. Отдъхнахте ли си? - За отдъхване не може да се говори, защото това означава още по-голямо натоварване в бъдеще. Ако получа доверието и в пленарната зала на Народното събрание, отговорността ще легне по-силно върху плещите за успешно довършване на започнатото. Независимо дали работата е приятна, или не, комисията я върши точно и спазвайки закона. Може би това е повлияло на положителната оценка, на номинацията и на добрите думи на министър Цветанов за свършеното от нас. - Комисията получи много ласкави оценки за работата си от управляващите. Не така смятат обаче в БСП, партията, която ви предложи през 2007 г. за поста и от която произлизате. Това тежи ли ви? - Политическите оценки винаги са повлияни от идея или идеология, а на нас ни плащат да вършим работата по закон, без да се съобразяваме с политическата конюнктура. Няма как да не ми е тежко от хвърлените понякога в публичното пространство думи, и то от хора от левицата. Обвинения от страна на приятели винаги причиняват болка и оставят неприятно усещане. Но аз съм човек, който не се поддава лесно на емоции. За мен те са лош съветник. - Гледайки спокойно към следващия мандат, ще настоявате ли за промени в закона? - Живея с увереността, че от натрупаната от нас практика и направените предложения ще се потърсят пътища за разширяване на работата ни. Нашите искания са за още по-голямо отваряне на закона. И това го говорим още от 2009 г. Сега този въпрос трябва да бъде решен от законодателя. - Министър Цветанов даде да се разбере, че ще застане зад това да бъдат публично обявени данните за кредитните милионери. В закона обаче има пречка за това... - Тези задачи са планирани от нас и предстоят да бъдат изпълнени от следващия състав на комисията, защото в рамките на месец, който ни остава до края на мандата, няма да успеем. Законът - така, както е направен, не дава право на комисията да оповести в публичното пространство своето решение за кредитните милионери. Задължава комисията да извърши проверката, да установи принадлежност, да информира съответното лице, но не можем да поднесем информацията в публичното пространство. Това не е равнопоставено с всичките други проверени лица. - Споменавали сте, че президентът Първанов е бил против вашата кандидатура. Имате ли обяснение защо? - Първо, аз не съм близък до него и до неговия кръг. Явно те са имали информация, че отстоявам позицията си, дисциплиниран съм и се придържам стриктно към спазване на определени правила. Не съм от нагаждащите се. Може би затова не бях подкрепен от Георги Първанов. Но по тази тема не съм водил разговор с него. - Появяват се различни коментари, че комисията все пак е прикривала някои. Може ли да кажете, че никого не сте скрили, дори да са ви помолили от много високо място за това? - Не. Такъв случай няма. Може би, познавайки характера си, връщам се и назад в миналото, никой не се е опитал да ми влияе при вземането на решение за оповестяване на данни. Това няма и как да стане, защото комисията е от 9 души и това е голяма гаранция за прозрачност и обективност. При петчленни комисии има по-голямо вътрешно напрежение. - Продължава ли използването на досиетата за политически поръчки, за рекет и инструмент за управление на държавата? - През годините на прехода това се случваше често - досиетата бяха използвани за шантаж, но след като комисията разгърна своята дейност, този момент от политическата игра вече не е възможен. Първо, това е наказуемо от закона. Второ, документите не могат да се вадят от който и да е друг орган освен от комисията и да се размахват от други физически или юридически лица. Една от целите на закона - да спре политическият рекет, беше изпълнена. - Основното обвинение срещу вас и комисията през годините бе, че маскарите хората и ги поставяте под общ знаменател, т.е. определяте ги като доносници. - Ние почти винаги сме възприемани като лоши вестоносци с решенията си. Но, подчертавам, никога не сме имали за цел да маскарим хората. В нито едно свое решение или официален документ комисията не е правила това. В призив към своите колеги съм споделял да не коментират съдържанието на архивните документи. То е възможност за анализ от изследователи, журналисти. Комисията не е призвана да бъде трибунал и никога не се е вживявала като такъв, независимо от опитите да й се вмени и тази отговорност. Нещо повече, на засегнатите е предоставено правото в съда да търсят защита. - Пет години вече имате достъп до най-големите тайни на тоталитарната държава. Какво е да имаш такава възможност? - Много вярно го казахте. А и аз самият не съм очаквал, че за пет години ще прочета толкова много тайни, архивни документи, съдържанието на които така ще ме впечатли. Винаги съм казвал, че БСП не трябва да се отъждестява с ДС. Това са две различни неща. Това е една обновена партия, която изповядва демократични ценности. Не съм съгласен някои да се хващат за реверите и да казват - ако БСП се разграничи от ДС, то БСП пропада! Смятам, че е изключително пагубно ДС да се отъждествява с БСП. Така че по тази тема вече не искам да споря с приятели. Защото явно тук не става дума за принципност и опознаване на процеса, а за някакви други интереси. - През мандата си чухте много хули, клетви, обвинения, душманите ви хич не са малко. Спите ли спокойно? - Искрено ви признавам, понякога не. Тежи ми, че въпреки огромния труд, който полагаме аз и колегите, от много хора - особено от познати и приятели, оставам неразбран. Несъгласията и обвиненията срещу това, което правя, не почиват на някаква законова норма, те дори не са запознати и с нормативната база, но набързо хвърлят тежки обвинения и констатации. Аз съм човек, който винаги е анализирал и преценявал нещата, и се старая максимално да бъда полезен. С чиста съвест казвам, че съм спокоен - изпълнихме всичко, което ни се вменява по закон. Създадохме материалната база, изградихме страхотен архив и голяма част от публичните лица вече са проверени и обявени. А другото, времето ще го докаже. - Загубихте ли приятели заради поста си? - (Въздъхва memo.) Да, загубих приятели. И то от неразбиране... Но не се опитвам на всяка цена да натрапя мнението си, макар многократно да се опитвах да обяснявам позицията си. Чувствам, че след време това ще се случи и някои ще кажат: „Да, Евтиме, прав беше." - Истината направи ли ни по-свободни? - Прави ни по-свободни и ни разкрепостява. То е както когато си бил малък и направиш някоя беля. Олеква ти по-бързо, когато си признаеш. А ако го пазиш в себе си, постоянно нещо те тормози в душата. Затова смятам, че по-добре е ужасен край, отколкото ужас без край.