Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата: ГЕРБ направи предварителна проверка на кандидатите си за изборите

 Монитор - 13 стр.
 
Проверяваме около 10 000 фирми на кредитни милионери

- Г-н Костадинов, партиите проявиха инициатива да поискат предварителна проверка за съпричастност към ДС на кандидатите за кметове и общински съветници?
- Това е една възможност по закона, по който работи комисията, и не случайно в нашия последен отчетен доклад, който внесохме в парламента на 20 юли т. г. , сме отчели един много сериозен резултат – над 3000 са извършените предварителни проверки. Това означава и че този текст от закона започна активно да работи. В резултат на разяснителната работа и практиката, която се установи, мога спокойно да съобщя, че политическа партия ГЕРБ представи голям списък на своите вероятни бъдещи кандидати, които искат да регистрират на предстоящите местни избори. Такъв списък представи и ДСБ. Единствено тези две партии към настоящия момент са представили тези списъци. Комисията е започнала активно да работи и се стараем в законно установения срок да бъде извършена тази проверка. Тази проверка пък ще даде своите отговори на последващи въпроси.
- Това значи, че останалите партии ще извършват проверките, след като внесат списъците в ЦИК?
- Така обаче попадаме в хипотезата не на предварителната проверка, а в хипотезата на законовото задължително проверяване. Това е задължение на Комисията, след като бъдат регистрирани в ЦИК листите за изборите. Съответните районни избирателни комисии са задължени по електронен път в срок от 24 часа да предоставят списъците от всички политически сили на комисията и тя започва задължителната проверка. Защото при задължителната проверка резултатите се обявяват публично. А при предварителната проверка резултатите се обявяват на лицата, дали писмено съгласие за тази предварителна проверка, и до съответната политическа сила, изпратила списъка за проверка. Това дава възможност и за оттегляне, и за вътрешна оценка, и за поемане на съответната отговорност. Предварителната проверка няма тази публичност, както задължителната.
- Кандидат-президентските двойка подали ли са документи за предварителна проверка?
- До настоящият момент към комисията такива искания за проверка на кандидат-президентските двойки не са отправяни. Освен това тази проверка не е така обемиста.
Всъщност някои от оповестените вече кандидати са проверявани предварително и за тях се знае, че са били съпричастни към ДС – като Красимир Каракачанов, Алексей Петров.
- Впрочем няма какво да проверявате за единия кандидат президент Алексей Петров, нали?
- Да там е ясно – той е работил за службите.
- Но се кандидатира за държавен глава. Трябва ли да има някакви морални спирачки?
- Въпрос на гледна точка. В България преценката е предоставена в ръцете на самия избирател, който да прецени плюсовете и минусите на политическите кандидати. Разбира се, и лицата трябва сами да решат дали да се кандидатират. Както и на самите ръководства на партиите. В страните членки на Европейския съюз се очертава становището, че трябва да се ограничи участието на лица, съпричастни към тайните комунистически служби до публични длъжности.
- В този ред на мисли, трябва да има промени в закона, защото в него липсват лустрационни текстове?
- Много се дискутира по този въпрос. Към настоящия момент да се внасят лустрационни текстове би създало напрежение. Ако се прилага законът в този си вариант, той дава възможности също за една добра преценка. Дава се и възможност на политическите сили да преценят дали да издигнат едно или друго лице за публична дейност, и дали да застанат зад него. Практика показа, че този път с прилагането на сегашния закон е правилна.
- Възможно ли пак да изпаднем в ситуация като сегашната с държавен глава, съпричастен към бившата ДС?
- В случая става дума за решението на политическите партии. Обществената нетърпимост е силна по темата. Особено след като излязоха решенията на Комисията за принадлежността на посланиците, на ВАК. Аз смятам, че Комисията си свърши работата според задълженията й. Действително интересът беше голям, защото това са представителите на България зад граница. Едни се опитват да неглижират този проблем, като казват, че вече са минали 22 години. Преди дни бяхме на заседание на Европейската мрежа по линия на комисиите, които се занимават с отварянето и разкриването на документите на тайните комунистически служби. Там позицията е да се ограничи, а в някои случаи да има и лустрационен подход на представителните функции на лица, които са били в сътрудничество с тайните служби на комунистическия режим.
- Докъде стигнахте с проверките на досиетата на кредитните милионери?
- Комисията работи усилено по досиетата на кредитните милионери. В публичното пространство интересът и към тези хора, които всъщност са упоменати в списъка за задължителната проверка в Закона, е голям. Комисията към настоящия момент извършва една огромна дейност, защото уточняването на фирмите и на лицата, които стоят зад тези имена на тези фирми, е много обемна. Ще направим максимално възможното да информираме обществото. Стараем се да бъдем безупречни и в тази проверка.
- Това сигурно е огромен обем от информация?
- На пръв прочит става дума за над 10 800 имена на фирми. И като прибавим управителните съвети, където на места са около 7 души, някъде е имало голямо текучество, представете си за какво става дума. Сега уточняваме кой период трябва да бъде проверяван – по време на теглене на кредита или по време на задлъжняване. Това уточняваме с правната комисия на парламента и с комисията по вътрешни работи, за да има яснота по темата. Към настоящия момент се оформи мнението да се проверят лицата към момента на теглене на кредита.
- При тези проверки ще стигнете ли до Указ 56 и до външнотърговските дружества?
- Действието на закона е от 1989 г. до изготвяне на списъка с кредитните милионери през 1997 г. Като се видят имената на лицата, на фирмите и банките, които са отпускали кредитите, могат да се направят съответните анализи за конфликт на интереси и други анализи.
- Кога ще научим кои от кредитните милионери са съпричастни към ДС?
- Изборите в момента ще ни забавят, там очакваме 50 000–60 000 души да бъдат проверени. Вероятно към октомври-ноември ще започнем да излизаме с имената на кредитните милионери. Краят на годината пак ще бъде наситена с информация от комисията.
- Кога ще направите проверка на висшия клир?
- В публичното пространство интересът е повишен. Работим на пълни обороти. Дори с този ограничен състав правим и от невъзможното възможно, за което благодаря за разбирането и на колегите членове на комисията, и на администрацията. Но текстът, който законодателят е предвидил за т. нар. религиозни общности в чл.3, ал.2 ,т.6, е доста изнесена назад. Като предстояща задача за дейността на комисията този въпрос е включен в работата на комисията до края на 2011 г. Предстои работа по уточняване на тези религиозни общности, като започнахме да събираме информацията от Министерски съвет от Дирекция по вероизповеданията за регистрираните религиозни общности.
- Да ви питам за новото хранилище в Банкя – всичко наред ли е. Толкова много го чакахте?
- Много го искахме не само ние, но и цялото общество. Тази задача, която беше възложена на комисията от законодателя, я изпълнихме успешно. Имаме и акт 16 за цялото хранилище. В момента текат обществени поръчки за оборудване на хранилището. Вече имаме много голямо поле за подреждане на архивните документи. Постоянно се приемат архивни документи, уточняваме нещата с НРС, за да приключим и от тях приемането на документи. Успяхме да преодолеем големи трудности. Комисията се старае стриктно да се придържа към закона. В момента сме започнали дигитализацията на данните, което изисква много труд. Нагласите на обществото са, че това трябва да стане веднага. Но с магическа пръчка не може да стане. Едно качване на едно дело от 5-10 страници не е голям технически проблем. Но има дела, които са над 150 страници. Представете си какво означава това, за да се качи на сайта на комисията. Важното е, че ние направихме първите стъпки. Сайтът е направен вече, програмата е направена, започнала е дигитализацията, създали сме организация.
- Имаше ли изненади за вас?
- Задавам си въпроса, защо не се е направило това в първите години на демократичните процеси. Мисля, че ако е имало тази голяма политическа воля, не е имало проблеми това да стане. Защото и младите хора трябва да се учат от досиетата. Тези анализи са необходими. Учудва ме тази упоритост, с която 20 години от прехода не се е взело това решение за отваряне и оповестяване на досиетата.