Забрана за посланици от ДС не е лустрация

Труд - 14 стр.
 
С Евтим КОСТАДИНОВ, председател на комисията по досиетата, разговаря Лилия Цанева

- Нужни ли са текстове в Закона за дипломатическата служба, които да не допускат кадри на Държавна сигурност за посланици и началници в МВнР, г-н Костадинов? И защо огласяването на дипломати с минало в ДС предизвика скандал?
- Огласяването на агенти и служители на ДС в дипломацията беше просто поредното решение на комисията по закон. Не виждам никакъв скандал. А реакцията на МВнР беше много точна, навременна и адекватна. Тази проверка и кога ще й дойде времето вълнуваше и предното правителство. Може някой тайно да се е надявал, че няма да се стигне до тази точка от закона. Установихме, че близо 45% от кадрите в дипломацията са били свързани с ДС. За демократична страна-членка на ЕС и НАТО, като България, не е редно да има такъв процент хора, работили за отминала във времето форма на държавност, които да ни представляват и сега. И е факт, че голяма част от тези посланици не са доказали, че работят по нов начин, различен от времената преди 1989 г. А тезата, че огласяването на агентите на ДС в дипломацията застрашава националната сигурност, просто не е вярна.
- Президентът Първанов отказа да отзове действащите дипломати с агентурно минало, защото трябвало да се види всеки случай отделно. Има ли основание?
- Не искам да коментирам какво е имал предвид президентът, но смятам, че няма основание. И не мога да си представя как съчетаването на начините за работа на ДС и на демократичната държава работят за утвърждаването на България навън. Смятам, че трябва да се върви към ново представителство на страната ни и да се сменят поколенията. Тезата, че няма подготвени, образовани, нови и млади хора, не е вярна. Доказа го конкурсът за консули, проведен от външния министър Николай Младенов. У нас вече има подготвени хора, които не са работили за тоталитарните служби, не са обременени от миналото и могат да работят по правилата на демокрацията.
- Новите текстове в Закона за дипломатическата служба лустрация ли са? Министърът твърди, че не са, но партията, от която бяхте депутат - БСП, смята обратното и плаши да сезира Конституционния съд (КС). И закъсняха ли тези мерки?
- Не, това не са лустрационни текстове. А изисквания за кандидатстване за работа. Такива има и за шофьорска книжка - да имаш основно образование, медицински преглед. Това е все едно да се смята за ограничение за даден пост да се иска допуск до класифицирана информация, какъвто не всеки може да получи. А мярката може и да е закъсняла, но важното е, че дойде моментът този въпрос да се реши. А БСП могат да използват правната възможност да сезират КС. Друг е въпросът какви аргументи ще извадят. За мен лустрация в Законопроекта за дипломатическата служба няма.
- В началото на мандата на ГЕРБ казахте, че има воля да се отворят всички досиета. Но ГЕРБ отказа да отмени текста от закона, който „пази" от проверка за агентурно минало началници в Националната разузнавателна служба и „Военна информация" дори и ако са на публичен пост. Защо?
- Този параграф от закона не пречи твърде много да се разкрие истината за ДС. Но пречи да се огласят равнопоставено с всички останали щатните служители на цивилното и военното разузнаване. Много по-демократично ще е всички, които са работили за тоталитарните служби, да бъдат обявени равнопоставено, както предлагаше „Синята коалиция".
А и много от тези служители вече са на пенсионна възраст. И ако бъдат пенсионирани, не виждам защо се притесняват и им трябва прикритието на този текст от закона. Помня, че при приемането на закона за досиетата от 40-ото НС този текст се появи ненадейно в последния момент. Идеята уж беше разузнавателните служби да искат прикритие само за кадри, които са от изключителна важност за действията на разузнаването зад граница. Но мисля, че вместо това се подхожда шаблонно и без нужния задълбочен анализ.
Поддържам мнението си, че кабинетът на ГЕРБ работи добре и има воля да се ограничи влиянието на Държавна сигурност в институциите. Освен че министър Божидар Димитров беше сменен и парламентът се опита да ограничи депутати с агентурно минало от ръководни постове, добър пример е и МВР. Там бяха приети промени в правилника на министерството, според които не могат да бъдат назначавани хора от ниво началник отдел и сектор нагоре без предварителна проверка за принадлежност към ДС. Това се спазва и в ДАНС и е решителна крачка в правилната посока. Не може да стане всичко с магическа пръчка, но виждам воля постепенно да се върви към смяна на поколенията.
- Неотмененият параграф 12 от закона скри ли действащи дипломати? И това, че има начин определени хора да бъдат „скрити", обезсмисля ли опита за „чистка" в посолствата?
- Има законови възможности МВнР да получи информация за миналото на всеки, няма възможност тя да е публична, когато службите използват параграф 12. Но информацията, нужна за взимане на управленско решение, може да бъде получена.
- Има ли все пак „скрити" дипломати?
- Не мога да кажа точната бройка, но има около 10 души, за които е приложен параграф 12 при проверката за кадри на ДС в дипломатическите ни представителства. А откакто в края на 2006 г. заработи законът за досиетата, същият параграф е приложен за 30-40 души, които са на публични длъжности.
- Десетина от „скритите" са в дипломацията, къде са останалите?
- В различни ведомства.
- Има ли политици сред тях?
- Не, политици няма и мисля, че това е добре. Става дума по-скоро за хора в изпълнителната власт, но не от категорията на политиците. Мисля и че повечето не са действащи.
- От лявата и от дясната опозиция още твърдят, че вицепремиерът Цветан Цветанов е работил в Държавна сигурност за кратко, така ли е?
- Законът е ясен и категоричен. Много са хората, които по един или друг начин са се водили в щата на ДС. Но законът задължава комисията да обявява само тези, които са извършвали оперативна дейност - оперативни работници, следователи, дознатели по щата на ДС. Г-н Цветанов не попада в тази категория. Това е и причината не само той, а и неговият началник, който също подлежеше на задължителна проверка, да не бъде обявен - не е бил на длъжност в ДС, на която да извършва оперативна дейност.
- Срещнахте ли се с „националната сигурност", четейки какво е работила ДС в хилядите страници, прочетени досега?
- С всяка прочетена страница от архивите на ДС категорично и всеки ден се убеждавам, че отварянето на досиетата по никакъв начин не застрашава националната сигурност. Постоянно контактуваме с колегите ни от европейската мрежа - Германия, Полша, Чехия. Те са много по-напред от нас в разкриването на миналото, но това по никакъв начин не е уязвило националната им сигурност.
- Екатерина Бончева от комисията ви повдигна темата, че поради неогласяването на починали агенти на ДС, както е по закон, не излизат имена на хора, сред които може да са и престъпни босове. Това крие ли факти за групировките, генезиса на организираната престъпност?
- Духът на закона е преди всичко да се извади всичко в архивите на ДС на масата. И да се даде възможност на тези , които са засегнати от този закон, да се замислят дали да се кандидатират за публични постове. Идеята да не се огласяват починали агенти е да се запазят близките им. Мисля, че е добър вариант и не лишава обществото от информация. Тезата на десницата, че част от организираната престъпност е градена от ДС, е малко крайна. Но обикновено има поне едно лице, което е било свързано с тоталитарните служби.
- Кога ще видим досиетата на кредитните милионери?
- Работим, но тази проверка е много трудоемка. Причината е, че списъкът на кредитните милионери е с имена на фирми, а комисията проверява физически лица. Трябва да ровим в Търговския регистър отпреди 20 години, за да търсим имената, които да проверим. А и има друг проблем - не е ясно в закона дали на проверка подлежат управителите на тези фирми, по чието време е теглен кредит, или тези, по чието време той не е бил обезпечаван? А и обемът от работа е голям - вероятно ще се проверяват близо 10 500 фирми, техните управителни и надзорни съвети. Но се работи.
- Възможно ли е досиетата да влязат в интернет?
- Това е огромна работа и ще изисква голям ресурс. Но би могло след време да се публикуват документите. Вече работим и публикуваме документи за хората на публични длъжности. Стартира дигитализацията на архивите на ДС - всеки документ се сканира. Целта е да не се губят документи. Това е първата крачка.