Какви проверки извършва Комисията по досиетата, какви проверки извършва комисията на политическите партии

 
БНТ - Денят започва – сутрешен блок

Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата

Водещ: Сега ние продължаваме с един много важен разговор, който е свързан с една тема, която 20 години или вече 21, след като започна т.нар. преход в България, продължава да е на дневен ред. Става дума за досиетата на агентите, на сътрудниците на бившите служби на социалистическа България на т.нар. „Държавна сигурност”. Радвам се, че мога да приветствам в студиото с „Добре дошла” госпожа Екатерина Бончева от Комисията по досиетата. Това е съкратеното наименование, защото то е много дълго. Здравейте, госпожо Бончева.
Екатерина Бончева: Здравейте.
Водещ: Благодаря ви, че се отзовахте на поканата ни. Имаме повод да говорим наистина. Започваме с това, което вие отправихте, от комисията имам предвид, като призив към политическите партии с оглед на все по-приближаващите се избори. Проверка на хората, които ще излязат в листите. За какво точно призовахте вие политическите партии? Към какво ги призовахте?
Екатерина Бончева: В закона, който е един добър закон, има един текст за т.нар. предварителна проверка, който текст в годините все повече и повече работи. Този текст позволява на хората, които представляват политическата партия чрез съдебната регистрация или на хора, които представляват различен вид граждански сдружения, да поискат предварителна проверка на своите членове. Този текст от закона все повее и повече работи, защото, според мен, той е много важен. Една от целите на закона беше не само да се разбере кой кой е, а мисля, че вече сеем знание и жънем печал – разбираме кой кой е, кой говори, кой взема решения, кой ни облъчва по различни теми, но и това да бъде спрян този активен, този път на сътрудници на ДС към различни високи позиции, за да бъдат на тези позиции млади хора, съвсем различни от това, което е било миналото поколение. Това е т.нар. както казах, предварителна проверка. Например за предварителна проверка различните министерства, на първо място МВР - тук ще спомена и военното министерство, тук ще спомена и Министерството на външните работи, искат от нас предварителна проверка. Т.е. за какво става дума? Решават да назначат на определени по-високи позиции определен човек. Изпращат до нас писмо с искане този човек да бъде проверен. Ние им връщаме отговора. Обаче, за да поискат те тази предварителна проверка, трябва да имат съгласието на човека, когото ще проверяват. Информацията, която връщаме ние, не е публична. Ние даваме на този, който я е поискал, и на лицето, което проверяваме. Какво ще направят те с тази информация, е тяхна работа. Важното е, обаче, че започва все повече и повече, специално виждам в тези части на изпълнителната власт, да се прави път на хора, които не са свързани с ДС. Мен това много ме радва. Учудва ме, обаче, защо много рядко подобни искания ние получаваме от различните видове и структури на гражданското общество и от различните граждански организации. Има толкова много сдружения – то са на писатели, то са на фотографи, на композитори, на певци. Много рядко от тях имаме искане за такава проверка – повече от хората, които са в изпълнителната власт, и си мисля, в крайна сметка това, за което говорим, т.нар. гражданско общество, то вълнува ли се от тази тема, не се ли вълнува, за какво става дума? Сега с тази предварителна проверка например мога да ви кажа, че освен че МВР провери правилника си и на определени позиции, казвам, пак високи - от началник-отдел и началник-сектор явно не назначават хора, свързани с тези репресивни бивши структури. Но например за първи път, поне аз така си спомням, откакто работи комисията, в Централната избирателна комисия (ЦИК) сега няма сътрудници на ДС. Докато в предишните имаше такива. Сега, тази предварителна проверка призоваваме, не за да си облекчим нашата работа, но просто за да могат, лично моето мнение, партиите да знаят какви хора изпращат в листите си, защото тази предварителна проверка ние правим преди да се регистрират листите. В предишните избори ДСБ, СДС, ГЕРБ правеха, искаха тази проверка. Някои структури на БСП, доколкото си спомням, също искаха такава проверка. Дано сега това, което прави комисията и знанието, което дава, защото за мен е много важно това знание, което даваме, да разберат, че е съществено и важно и този текст да работи още по-активно.
Водещ: Да, съществено и важно, както казахте, още повече, че, да го повторим за аудиторията, всъщност данните, които вие ще изпратите обратно, не стават публично достояния. Така че...
Екатерина Бончева: Не, не. Точно така.
Водещ: ... това може превантивно просто да послужи като мярка за всички онези, които не искат да включат в...
Екатерина Бончева: Точно така. Ние не ги обявяваме публично, ние вие представлявате определана структура, ние връщаме на вас информацията. Какво правите с нея, това е ваша работа.
Водещ: Знаете ли, обаче, стана ми интересно, казахте „Учудвам се, че различни граждански организации като че ли не се вълнуват от тази тема”. Вие споменахте различни организации, обединения, асоциации в творческата сфера.
Екатерина Бончева: Точно така. Да това ми дойде наум сега. Не че имам предвид нещо.
Водещ: Дали в тези среди пък някак си вече темата клони към забрава или хората казват: „Каквото било, било. Хайде да вървим напред”?
Екатерина Бончева: Вижте, аз мисля, че не клони към забрава, защото в крайна сметка всеки път след излизането на нашите решения започва разговор. И има например структури, това е например Хелзинкският комитет, който много сериозно работи по тази тема. Но ние не можем да искаме едни пропаганди, едни митове, които 20 и няколко години много упорито са били насаждани, и изведнъж за 4 години да бъдат развенчани. Това не е възможност. Но самият факт, че това стана част от разговора, означава, че има смисъл информацията, която даваме. На мен по-скоро ми се иска - ние не сме съдници в комисията, ние изпълняваме един закон. Но на мен по-скоро ми се искам т.нар. гражданско общество, то е клише, но няма друга дума за него, да започне разговора не толкова кой кой е, защото то вече стана почти ясно кой кой е. Видяха се много странни реакции, поне лично за мен. Аз съм доста огорчена от някои реакции, вече като човек. Като член на комисията чета с разум, не с емоции документите. Но да започне един такъв разговор, защото осмислянето на тази информация и осмислянето на тези документи, които ние представяме, означава осмисляне на едно минало. Това осмисляне на миналото у нас не е започнало. Аз сега ще направя само една скоба с паметника.
Водещ: Аз щях да ви подведа натам. „Подведа” не в лошия смисъл.
Екатерина Бончева: Няма нужда да ме подвеждате. Аз следя много подробно какво се случва, включително и вчерашния ви референдум и всичко останало. Ами вижте, сенките на миналото и комунистическите сенки са още в нашето съзнание. Навсякъде света около нас, сега разширяваме темата и говоря като гражданин, не като член на комисията, страните около нас от бившия соцлагер, те са го забравили или поне са го сложили в музея. Няма лошо.
Водещ: Чухте как започнах разговора – че все още 20 години по-късно продължаваме...
Екатерина Бончева: Да. Ние още не сме се освободили, съзнанието си не сме освободили. Младите хора не сме ги научили. Защото за мен това знание, което даваме, то не може да промени нашия манталитет. Имам предвид манталитета на хората на моята възраст. Той, обаче, трябва да промени и би следвало да промени, примерно, вашия манталитет и вашето разбиране към историята. Защото ние сега, ако 20 години за ДС се е разказвало чрез спомените на ора, които са били част от репресивния апарат, сега ние разказваме историята на ДС чрез документи.
Водещ: С оглед на напредващото време само ще ви помоля набързо да кажете, за да заключим тази тема, за да я затворим, за проверките на кандидатите на политическите партии. Ако те не поискат от вас, със съгласието на съответните лица, да направите предварителна проверка, вие по закон сте длъжни, в момента, в който излязат листите, вече по /.../.
Екатерина Бончева: Точно така. Ние ги проверяваме задължително по закон. Но им даваме този шанс.
Водещ: Добре. Сега да минем към нещо, което е много интересно. Ето,, аз съм разтворил пред себе си вестник „Тема” от днес. Предстои да проверявате т.нар. кредитни милионери – едни фамозни личности в нашата най-нова история. Хората, които имат, обаче, много голям дял в провалянето на българската икономика в един много съществен период на прехода. Какво точно предвиждате като проверки?
Екатерина Бончева: Изключително обемна и трудна проверка. Изключително обемна. Ние получихме дискетата от БНБ със списъка на кредитните милионери, но там трудността е много голяма по няколко причини. Там фигурират физически и юридически лица. Например юридическите лица са 10 500. Всички тези юридически лица трябва да бъдат трансформирани във физически, т.е. кой стои зад контролните съвети, кой стои зад управителните съвети...
Водещ: Огромна по обем информация.
Екатерина Бончева: Не само това. Големият проблем е, че много от банките, и вече получаваме тази информация, са трансформирали собствеността си. Други банки не пазят архивите. Което означава, първо, една изследователска дейност кой стои зад всичките тези фирми, зад всичките тези юридически лица. Така или иначе трябва да я направим тази проверка. Аз, обаче, си мисля, че така, както виждаме нещата в комисия, едва ли ще можем да я завършим преди края на годината, защото междувременно, освен изборите, ние извършваме и тази проверка за общините. Ние проверяваме всички общински съвети от 10 ноември 1989 година, а това са 264 общини. Можете да си представите...
Водещ: Страшна работа.
Екатерина Бончева: ... да, колко са хората и колко е работата.
Водещ: Добре, от тази проверка на кредитните милионери, списъка, който сте получили от БНБ, очаквате ли да изскочат имена, които живо ще заинтригуват обществеността?
Екатерина Бончева: Естествено. От всичко това, което направихме до този момент, процентите, които сега при последната проверка са около 15 – най-висок беше процентът във външно министерство – средно процентът е около 10%, не може кредитните милионери да са се разминали.
Водещ: Добре. Тези хора наистина ли, или както казват мнозина, до такава степен са важни в този ключов период на нашия преход, за преструктурирането на капиталите, за преминаването на капиталите от едни ръце в други?
Екатерина Бончева: Ами вижте, аз няма да развивам конспиративна теория или теорията за куфарчетата, защото като член на комисията вярвам и гледам документите. Иначе като журналист мога всякакви теории да ви развия. Но поглеждайки списъка на кредитните милионери, който впрочем е публичен, защото, още когато излезе законът за кредитните милионери, образно казано, 1997 година, 1998 вестник „Труд” публикува пълния списък на кредитните милионери, виждайки имена, виждайки фирми, които, разбира се, да ви го цитирам сега, защото не помня толкова – 10 500, е ясно за какво става дума. Виждайки сега тяхното развитие през годините от 1990 и коя година до днес се вижда, че това са хора, които по някакъв начин са свързани със структури, в които е имало много пари. А като виждам какъв е бил размерът на ДС и за какво са се харчели парите и какъв е бил бюджетът, явно е как са текли потоци. Извикайте Христо Христов, той ще ви разкаже по-добре от мен тези неща.
Водещ: Госпожо Бончева, благодаря ви.
Екатерина Бончева: И аз ви благодаря.
Водещ: Просто времето ни изтече. Аз се надявам, че вие тук ще поемете обещание пред нас, че можем да продължим този разговор в най-близко бъдеще.
Екатерина Бончева: Благодаря ви.