Кадровикът на ДС в сянка

24 Часа

Екатерина БОНЧЕВА
 
Заличените досиета също са ценен източник на информация

ЕДНА МИСЪЛ ме занимава през тези 4 години работа в Комисията по досиетата - с моя глас и подпис да не посоча някого за човек на ДС без да е бил такъв. Защото владетел на абсолютната истина не може да има - прочистването архива на ДС най-ве че в на чал о-то на 90-те г. го прави невъзможно. Но поставя и въпроси:
защо някои досиета са унищожени, а други съхранени, какъв е бил подборът, има ли още нелегално съхранявани архиви и т.н. Но оставените документи са достатъчни, за да възстановим образа на ДС - като гигантска машина за набиране на информация, за легитимност на комунистическия режим и репресивен апарат на БКП.
Тази история за й на ДС може да бъде разказана по два начина - чрез документите на агенти и служители на ДС и на техните жертви и чрез служебните документи на тайните служби. Само задължителният прочит и засичане на тези архиви дава ясен отговор -кой какъв е бил. Това прави и комисията.Решението за ВАК предизвика емоционални реакции. Разбирам някои от тях и затова пиша тези редове. Стъписването от имената на сътрудници и служители на ДС сред хората от - да го наречем висшия еталон в науката (което щеше да е още по-силно, ако законът не забраняваше да оповестим имената на починалите), е стъписване само за публиката, която не познава в детайли документите, по които е работил репресивният апарат на миналото. А тези документи очертаха няколко тенденции.Първо - за да одобрят някой за Хумболтов стипендиант, за задгранична специализация, за международна конференция или за престижно пътуване в чужбина, се е искало съгласието на ДС (изключенията са в рамките на статистическата грешка). И съгласието е вървяло редом със съгласието за сътрудничество. А че без съгласие не е имало вербовка, говорят документите - на рапорта за вербовка има винаги по три подписа: на предложил агента, на съгласен за неговата вербовка и на утвърдил вербовката. Три подписа трудно ще фалшифицираш особено в една система, която е изисквала строга дисциплина, отчетност и е предполагала строги наказания. Декларация за сътрудничество също не е била задължителна - много често тя се е вземала от лица вербувани на т.нар. компроматна основа - например буржоазното минало или „неподходящи връзки": с чужденци, с BE (вражеската емиграция) или с ИР (изменници на родината). „Да не му искаме декларация за сътрудничество, за да не го обидим" - и такава формулировка срещнах в документите на агент от БЗНС, вербуван през 60-те. И още: „Декларация за сътрудничество не му взех, защото по време на вербовъчната беседа имаше добро поведение и вербовката я извърших на идейно-политическа основа." Парадоксално, но факт-в някои случаи отсъствието на декларация за сътрудничество може да се приеме за по-позорящ факт, отколкото съществуването й...Второ - вербуваните по тази линия са били вербувани от Първо главно управление (ПГУ). Техните „разузнавателни задачи" са били от „особена важност" - освен за новости в науката, да докладват за изказвания и настроения на български и чужди учени, за политическите нагласи, за научните и идейно-художествените качества на наши и чужди творби. Напр. за нелоялни изказвания сред артисти от Операта, за настроенията в Сатирата и конгрес на артистите, за изказвания на чужди аспиранти и т.н. Трето - ПГУ е работило по правила, различни от останалите 6 управления на ДС. Според „Инструкция за оперативен отчет" от 1976 г. ДОР („Дело за оперативна разработка") на български или чужд гражданин се образува с цел вербовка и подготовка за решаване на задачи на ПГУ-ДС в мирна и военна обстановка...". И още -„Делата на агентурата с цел конспирация се регистрират в отчета като ДОР. Преведено - за по-голяма тайна агентът е бил регистриран под същия псевдоним - например "Спасов" -и като човек, който е бил следен от службите. Така, омесвайки лъжата с истината, ДС повторно се е застраховала. Макар че, струва ми се, те не са предполагали, че дейността им ще излезе на светло, все пак са вземали предпазни мерки. Ако агентът им бъде разкрит, дейността му да бъде запазена в тайна, а той самият да бъде представен като жертва... Именно това умишлено подменяне на жертви с агенти предизвика бурни реакции и опит за опровержение преди 2 г. Документите обаче са категорични - хората, които са били наистина жертви на ДС и за които има ДОР, ДОН и ДОП - все наименования, под които ДС се е намесвала брутално в техния живот - нямат документите като агенти и щатни служители на ДС. Протоколите за унищожаване на документи и заличаване на имената и регистрациите на секретните сътрудници са ценен източник на информация. По такива протоколи и засичайки информация стигнахме допълнително до информация за сътрудничество на хора, заемали публични длъжности, за които първоначално нямахме данни. Протоколът за унищожаване е имал и друга стойност за ДС - да се запази в тайна сътрудничеството. Четвърто - за разлика от останалите управления в ПГУ секретните сътрудници са били картотекирани в картон обр. №1 и обр. №3. Картон обр. №4, който също удостоверява регистрирането на секретни сътрудници в това управление, не е съществувал.Това е част от разказа за ДС. Написан чрез документи, той е сух и безинтересен. Но има и един друг. Според който например за разказан виц като" Какво е чироз - кит, преживял комунизма ", хора са плащали със здраве и живот.