Истината ни прави по-свободни!

в. Заман

 
„Разсекретявайки досиетата на Държавна сигурност, ние ще повдигнем завесата за една епоха, обхващаща половин век от нашата съвременна история”, казва зам.-председателят на Комисия по досиетата Орхан Исмаилов.

 
“До момента са разсекретени 4,5 км от архивните единици, чието общо количество възлиза на 20 км. Нашата задача не е само да оповестяваме принадлежността на публичните личности към Държавна сигурност (ДС), а да повдигнем завесата за една епоха, обхващаща половин век от нашата съвременна история”, това заяви пред в. „Заман” заместник-председателят на Комисията по досиетата (КД) д-р Орхан Ахмедов Исмаилов. По думите му, давайки възможност на историци, изследователи, журналисти да обследват този период, както и на обикновените граждани – да надникнат в близкото си минало, те могат сами да отсъдят за това какво е било, защо и дали е имало нужда от всичко, което се е случвало през този период. Така дверите на близкото ни минало се отварят за цялото гражданско общество.
„Народ, който не познава историята си, има опасност да я повтори”, цитира д-р Исмаилов и добавя, че истината ни прави по-свободни. За личните си впечатления от продължителната работа с архивите на бившата ДС д-р Исмаилов разказва, че е афектиран силно от факта, че ДС е била юмрукът на БКП. „В крайна сметка се оказва, че ДС е изпълнявала партийни цели и е била под партийно ръководство. В нашето съвремие това не е допустимо, а именно – тайните служби да бъдат използвани в услуга на политически партии. Според мен тайните служби трябва да си вършат професионално и безпристрастно работата”, коментира зам.-председателят. По думите му, те не окачествяват хората като добри и лоши според сведенията, които получават от архивните документи, тяхната цел е единствено и само те да бъдат достояние на широката общественост.
Младото поколение се интересува от ДС.
По думите на зам.-председателя д-р Орхан Исмаилов, младото поколение, което не познава структурата и функциите на тази система, също се интересува от нея – като студентите по история и журналистика. В тази връзка се увеличава интересът и сред гражданите, които искат да разберат дали те или родителите им са били съпричастни към системата на ДС. С всяка изминала година интересът към разсекретените документи от комисията нараства. В началото хората не били уверени в нейната ефективност и индивидуалност, защото подобни органи са били създавани и преди. „Съгласно закона комисията изпълнява съвестно своите задължения и с това е спечелила съвсем заслужено доверието на обществото. Ние се опитваме да бъдем в услуга на обществото, като им предоставяме всичко, което касае тях, от нашите архиви”, казва д-р Орхан Исмаилов.
През 2007 г. започва разкриване на документите
Допреди няколко години голяма част от българското общество, както и хората, заемащи висши чиновнически позиции в държавата, се вълнуваха от това дали ще бъдат разсекретени досиетата на Държавна сигурност. За пръв път този въпрос е поставен през 1990 г. от д-р Любомир Павлов, тогава представител на Независимата федерация на труда “Подкрепа”, на кръгла маса, по време на която вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев оповестява, че ДС е закрита. През годините на прехода тази тема многократно е актуализирана. Политици от целия политически спектър преплитаха мнения и коментари кой какъв е и кога това ще стане ясно. Днес вече този въпрос не стои на дневен ред. През 2007 г. бе приет закон, с който се учреди Комисия за разкриване на документите и за обявяване принадлежността на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, наричана накратко Комисия за досиетата (КД).
Как да установим принадлежност към Държавна сигурност?
Седалището на Комисията по досиетата се намира в центъра на София – на ул. „Врабча” 1, етаж 2. След щателна проверка от служителите на Национална служба за охрана (НСО) всеки гражданин, който пожелае да провери дали той или негов близък са били водени на отчет при бившата ДС, бива допуснат до читалнята. Оттам гражданинът прави заявка за документи, свързани с него или негов близък, като удостовери това със съответния документ (удостоверение за наследници). Така приложените документи и заявката минават за резолюция при председателя на комисията. Направената заявка отива до Централния архив, който отскоро е в новите си сгради в град Банкя. След реконструкция на бивша казарма и инвестиция от 15 милиона лева архивът на Комисията по досиетата, където се съхраняват документите от бившата ДС, се превърна в един от най-модерните и добре охранявани в Европа. Там, ако сте били заведен на отчет или има каквото и да е сведение, ви се открива досието. На сканирания екземпляр се анонимизират (зачеркват) имената на трети лица. Така обработената заявка се връща в читалнята на „Врабча” 1, където може да я прочетете. Служителите на комисията ви уведомяват за датата и часа, в който да отидете. Процедурата отнема най-много 30 дни. Ако желаете да направите копие, е нужно отново да почакате поради високия интерес и понякога големия обем на желаните документи.
В момента, по информация от служители на комисията, заявките от граждани, изследователи и журналисти са толкова много, че има временно пренасочване на техника за сканиране в централното архивохранилище, за да смогне то с предоставянето на заявените документи. Освен лично, заявка за документи може да бъде направена и на интернет страницата на комисията www.comdos.bg. Оттам могат да бъдат проследени и част от разсекретените дела, които до момента са обработени. Последните данни оповестяват принадлежността на служители на Министерството на външните работи към бившата ДС. Ахмед Ахмедов, София