Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата: Досиетата трябваше да се отворят преди 22 г.

в. "Република"

Доротея Николова
 
- Г-н Костадинов, на 5 април Комисията по досиетата ще отбележи своята 4-та годишнина. Хората се питат ефективен ли е законът, по който работи тя?
- Този закон проработи след избирането на комисията през април 2007 година Искам да припомня, че той беше приет въз основа на три законопроекта, внесени от СДС, ДСБ и от ДПС. Да, оказа се, че той е един действително работещ закон, който дава изключителната възможност за отварянето на архивите, или както ние казваме, за докосването до тези архиви. Този закон разбуни духовете в обществото и помага за реализацията на онези, които не са сътрудничили на ДС.
- Защо това се случи през 2007 г.? Защо България е единствената страна, която не се справи с този проблем през всичките години на прехода?
- Мога да изкажа само мнението си въз основа на практиката си. Може би в този преход голяма част от хората, които са пледирали за отварянето на архивите, са били зависими от тях. По един или по друг начин са демонстрирали воля и желание, а по законодателен път са възпрепятствали приемането на текстове и закони, които да дадат възможност за едно по-демократично и по-бързо отваряне на архивите.
- Щеше ли да бъде по-различен политическият живот в България, ако досиетата бяха отворени веднага след промените?
- Смятам, че да Това щеше да допринесе за много по-добра информираност на обществото. Нямаше да го има политическия рекет, когато дойдат избори - да се замерят с досиета.
- Работата в комисията тече. Колко лица ви остава още да проверите?
- Никой не може да каже. Сега предстоят и местните избори. Те представляват един доста голям обем от проверявани лица Ние апелираме към политическите сили да извършват предварителна проверка на своите кандидати за общински съветници и кметове. Мисля, че това вече се наложи и в практиката, партиите вече имат опит. При предварителната проверка политическата сила може да вземе решение да оттегли кандидатурите си, а резултатите от нея не стават публично достояние. Тя има превантивен характер. Дава се възможност на лицето или на политическата сила сама да оттегли кандидатурата. Ако обаче тя не бъде оттеглена, при извършването на задължителната проверка установената принадлежност се обявява.
- Възползват ли се политическите сили от тази възможност?
- Да възползват се. Например за парламентарните избори 2009 година ГЕРБ, ДСБ и СДС използваха тази законова възможност. Много ведомствата като Външно и Вътрешно министерство, както и Министерството на отбраната, започнаха да правят предварителни проверки при организирането на конкурси и при подбора за назначаване на работа на ръководните длъжности. Същото правят и много от синдикалните организации.
- Как може човек, несвързан с политическия живот, да поиска да види досието си?
- Всеки гражданин има право на информация, регламентирано е от закона и е оповестено и на сайта ни, и в правилника на комисията. Могат да поискат информация и за близките си по права линия. На проверка подлежат лицата, родени до 16 юли 1973 г. Прави впечатление, че много физически лица започнаха да искат удостоверение от комисията за принадлежност или непринадлежност към ДС. След като се запознаеш с документите, можеш да получиш копие от тях. Важното е да се подчертае, че се четат автентични документи.
- Битува страхът, че е възможно някой вербовчик да те е вписал като сътрудник на ДС, за да си изпълни плана.
- Това е говоренето на голяма част от обявените лица и опитите им да излязат от ситуацията. На практика това се наложи в публичното пространство, защото голяма част от оперативните работници убеждават своите бивши сътрудници или агенти, че документите са унищожени. Но всеки оперативен работник, който е добре запознат с архивните документи и начина, по който е ставала регистрацията, знаят, че не може да бъде унищожена самата регистрация. Тоест регистрационните дневници и картони са налице.
- Какво има в регистрационните картони?
- Имената, псевдонимите и идентичният номер на сътрудниците.
- Защо да не могат да бъдат унищожени?
- Защото те са пазени първо от закона, а и никой не си е позволил да ги унищожи. Те са идентични и са в един екземпляр.
- Колко досиета са изчезнали в началото на прехода?
- С агентурните сведения, написаното, или така наречените работни дела, в архивните фондове в голямата им част от 90-та до началото на 92-ра е извършено в кавички законовото унищожаване. Говореше се за над 100 хиляди. Но колко са всъщност, не може да се каже. Това се случи най-вече по времето на управлението на МВР от Атанас Семерджиев. Извършено е с негова заповед. След задълбочена проверка имаше и образувано дело, не бяха произнесени присъди. Съдът сметна, че е възможно унищожаването на архивните документи, делата, но е тежко наказуемо унищожаването на регистрацията. А тя не е пипната.
- Какви важни исторически данни могат да намерят изследователите в архива?
- Нашите архивни документи, особено в първите години след 1944 г., са основно по установяването на ръководната роля на БКП, както и за икономическите устои на държавата. След 1970 г. започват да се търсят враговете сред интелигенцията и унищожаването й. В началото на 70-те и 80-те години започват проблемите с тероризма - и международния, и вътрешния. Всичко това е пропито в тези документи, усеща се силно взаимодействието с КГБ. Това прозира в архивните документи. Могат да се дадат много отговори за икономическото развитие, за вземането на решенията за развитието на страната ако щете, и за кадровия потенциал. А кадровото обезпечаване всъщност е решаването на човешка съдба. Много хора по един или друг начин са ощетени и лишени от възможности и права, а други са облагодетелствани.
- Как се чувства човек, когато чете тези неща?
- Зависи от гледната точка. Ако познавате дадените лица или пък сте участвали в дадени събития и сте имали друга престава за тях, като видите написано нещо съвсем противоположно, разочарованието е голямо. Аз самият съм срещал много неща за които съм имал съвсем друга представа, и когато прочета архивните материали, установявам, че всъщност нещата са били коренно различни. Мисля, че това е полезно, особено когато човек изгражда собственото си поведение и мироглед.
***
Архивът
Архивните единици, събрани в сградата на Комисията по досиетата, надминават милион и двеста хиляди. В него вече са архивите от Областните дирекции на полицията - картотеките и архивните фондове на агентурата - на наблюдаваните и на обектовите дела. Комисията работи по приемане на архива от Национална разузнавателна служба, Военна информация, Министерство на отбраната и военния архив във Велико Търново.