Нарасва интересът на българите към досиетата на Държавна сигурност*

Държавна сигурност.com

Христо Христов

По време на конференцията "Демокрацията се нуждае от истината", организирана от бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в София, директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова оповести резултатите от национално представително проучване за дейността на комисията през 2010 г. и обществените нагласи към темата за досиетата на ДС.
То съвпада с четвъртата годишнина от създаването на независимия държавен орган, отговарящ за разкриването на документите на бившата Държавна сигурност и нейните агенти.
Проучването на НЦИОМ е традиционно и се извършва от 2007 г., когато беше създадена на комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов.
То, както и социологическите проучвания за предходните години могат да бъде намерени на сайта на комисията (http://www.comdos.bg/) в рубриката „Социологически барометър”.
Четири години дейност на Комисията по досиетата – обществени преценки
(Резултати от национално представително проучване на НЦИОМ)

1. В сравнение с март 2010 г., сега, година по-късно, с четири пункта нараства делът на българите, които посочват, че преди не са се интересували от темата за досиетата, но сега определено се чувстват заинтригувани (от 6% на 10%). Вторичният анализ на данните показва, че расте интересът сред жените, сред хората на възраст между 30 и 49 години, сред високообразованите и заможните българи, сред заетите в сферата на частния бизнес.

2. Следвайки неизменно закона, Комисията успява макар и бавно, да убеждава все повече хора в това, че отварянето на досиетата не застрашава националната сигурност на страната. С 3% за последната година намалява делът на българите, според които отварянето на досиетата излага на опасност сигурността на страната (от 20% на 17%). Опасения, че се излага на риск националната сигурност споделят по-често от останалите хората на възраст между 40 и 60 години, както и една трета от симпатизантите на БСП.

3. С 3 пункта за последната година намаляват хората, за които е приемливо лица с агентурно минало да участват във властта. Този дял вече възлиза на 12%. Все още в подкрепа на бившите агенти във властта се изказват хора на възраст над 50 години, както и една четвърт от избирателите на БСП. Българите отчитат, че управлението на ГЕРБ поставя темата за агентите във властта по нов начин.

С идването на власт на кабинета на ГЕРБ, намаляват опасенията на хората, че управляващите ще препятстват работата на Комисията по досиетата. Подобни опасения бяха далеч по-масови в предходните години. Сега, в очите на обществото, основната пречка пред работата на Комисията остават лицата, които имат досиета.

От пожелателен управленски призив, постепенно избягването на агенти на възлови места във властта започва да става управленска практика. Това формира нови ценности в по-младите поколения и нов праг на търпимост към агентите на ДС сред населението. Разбира се, формира се и по-твърда съпротива сред противниците на отваряне на досиетата.

4. Българите, одобряващи огласяването на имената на лицата заемали и заемащи висши дипломатически постове, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност са 41%. Оценяващите това като неприемливо са 19%. 40% посочват, че нямат мнение по въпроса.
Хората на възраст между 30 и 59 години по-често от най-младите и най-възрастните българи одобряват разкриването на имената на сътрудниците на ДС сред висшите дипломати. Особено висока е подкрепата за обявяването на дипломатите с досиета сред високообразованите българи (половината от тях одобряват разкриването на тези досиета, като два пъти по-малко са онези, които имат някакви резерви).
Симпатизантите на Атака, на Синята коалиция и на ГЕРБ по-често от останалите политически ориентирани избиратели одобряват факта на огласяне на досиетата на дипломатите.
Неодобрението към факта на съобщаване на имената на сътрудниците на ДС сред дипломатите е най-високо и категорично сред привържениците на БСП – 37%.

В навечерието на четвъртата година от конституирането на комисията, ако трябва да обобщим тенденциите откроени от ежегодните социологически изследвания на НЦИОМ, можем накратко да кажем, че промените в общественото мнение по отношение на предмета на работа на комисията протичат бавно, но в позитивна посока и необратимо.
Големите въпросителни пред общественото мнение остават в рамките на ценностния контекст на преценките. Това са нравствено-морални въпросителни, които тепърва ще разчитат да получат удовлетворителни отговори.
Данните от 2010 и 2011 г. показват недвусмислено, че Комисията по досиетата се утвърждава, като се преборва за интереса и вниманието на елитните обществени прослойки.