Тодор Трифонов: Документите на ДС са пълни с кръв и барут

в. "Труд"

Мариела Балева

С Тодор Трифонов разговаря Мариела Балева:

-

Комисията по досиетата публикува поредния, четвърти сборник с документи на ДС, този път те са за периода от 9 септември 1944 до 1947 г. Какво усещахте, когато ги четяхте, г-н Трифонов?

- Документите, които са в сборника - 131 на брой, не са били публикувани досега. За тяхното издирване и подбор много допринесе д-р Румяна Маринова-Христиди, както и партньорството ни с МВР, за което сме особено благодарни. Документите са изключително въздействащи и съдържат много силен емоционален заряд. В преносен смисъл те имат дъх на кръв, на барут, на напрежение, на политически амбиции и интриги, както и внушение за някаква фатална предопределеност.

- Кои са най-интересните от тях?

- Едва ли е възможно да се направи подобна класация на тези документи, защото всеки един от тях съдържа нещо важно. Може би въпросът ви е дали между тях има сензационни. Не, сензация няма, но считаме, че всички те са интересни и важни за изследователите като извори.

- Кои бихте откроили?

- Може би най-голям интерес ще предизвикат документите, свързани с дейността на ДС по отношение на опозицията, документите за т. нар. Народен съд. В сборника е и актът от 3 януари 1945 г., написан на руски език, с който съветското военно командване по пълномощие на съветското правителство предава на министъра на вътрешните работи Антон Югов тримата български регенти - княз Кирил Преславски, Богдан Филов и Никола Михов, двама бивши министър-председатели - Константин Муравиев и Добри Божилов, четирима министри и двама бивши началници на Генералния щаб на Българската армия.

- Какво е характерно за първите месеци след Девети септември, как е функционирала тогава държавата?

- Установява се властта на Отечествения фронт, на ОФ комитетите по места, прочиства се държавният апарат по линия на антифашизма и се назначават собствени кадри. Към тези дни се отнасят и най-масовите репресии.

- Какви хора най-вече са били преследвани? Кое е водещо в тези първи дни?

- Може би водеща е жаждата за отмъщение заради преследванията и смъртта на партизани и нелегални, но също има данни и за разчистване на сметки по изцяло лични мотиви, както и стремеж за неутрализиране на политически противници. В ръцете на комунистическата партия попадат двете ключови министерства - вътрешното и правосъдното, и най-малкото, което може да се каже за тях е, че не са бездействали.

- Рецензентът на сборника доц. Евгения Калинова казва, че Народният съд е започнал като международно наложено задължение на България.

- Тук има нещо много интересно, любопитно и за юристите. Прокламира се възстановяването на Търновската конституция, но в разрез с нея са освободени регентите и е разпуснато XXV ОНС, без да се насрочат нови избори. Както доц. д-р Евгения Калинова припомня, провеждането на подобен съд е международно изискване за България и за всички страни сателити на Германия. Става дума за наказване на виновните за въвличане на България на страната на Третия райх - за това е издадена Наредба-закон и тя е подписана от всички министри в кабинета, вкл. и от Никола Петков, както и от регентите.

- Но Търновската конституция забранява извънредните съдилища.

- Факт е, че се стига до политическо решение за Народен съд. Не по-малък проблем е начинът, по който съдът се провежда.

- Какво имате предвид?

- Като юрист съм дълбоко смутен от времето, за което се стига от обвинения до постановяване на 2730 смъртни присъди, в това число по отношение на бившите регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 висши офицери, индустриалци, интелектуалци. И това при данни за корупция на някои от народните обвинители, съдържащи се именно в документите на ДС. Присъдите се изпълняват веднага. Така в радиограма от Пловдив инспектор от ДС записва, че вечерта на 10 февруари 1945 г. от Първа ловна дружинка и част от жандармеристите на смърт са били осъдени 59 души, доживот - 8, на 15 години - 11 души и т. н., а освободени са били 4 души. “Присъдите се проведоха в действие същата вечер”, се уточнява накрая. С много подобни документи се запознахме, някои от тях са и с конкретни имена. Да четеш такива неща, повечето от тях написани на ръка, повярвайте, не е лесно. Самият брой на смъртните присъди налага определени изводи и защо не - цялостно изследване на законността на актовете на властта от този период на базата на обективна юридическа оценка.

- В сборника вие публикувате обвинителния акт срещу Никола Петков. Какво представлява той?

- Процесът срещу Никола Петков не е по линия на Народния съд, а по Наредбата-закон за защита на народната власт. Този акт от 11 листа “конструира” обвинение срещу Никола Петков и още четирима души, което може да се формулира най-общо като вдъхновяване на държавен преврат. Ето например какво пише в акта за Н. Петков: “Още по време на първите избори той е дал да се разбере, че ще работи за отлагане на същите, като предварително е наредил да му се донася за наличието на повсеместен терор”(док. № 123, стр. 7, б. р.). По-надолу се прави констатацията: “Никола Д. Петков е открит враг на всички стопански мероприятия на властта.” И като доказателство има цитат от неговата статия “Паричната реформа” от 11 март 1947 г.:“Сега този селянин, наравно с останалите граждани на страната, ще трябва да представи за блокиране спестяванията си във възхвалените бонове на Г. Министър Стефанов и съгласно наредбата да получи по 2000 лв. на член от семейството си и нищо повече.”

- Никола Петков е бил противник на младежкото бригадирско движение...

- Той е политически противник. В обвинителния акт е цитирана друга негова статия, за която обвинителите правят следния извод: “С тая статия се разгласяват обидни клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта изобщо или към някой неин орган или да внесат смущения в обществото.”

- Как са действали опозиционните лидери тогава? ДС какви действия е предприемала срещу тях?

- Прави впечатление противоречивата дейност на опозиционните дейци. В този период те са се борили хем да оцелеят лично, хем да запазят организациите, които оглавяват, имали са надежда за многопартийна система. Публикували сме бюлетини от подслушвания на опозиционни лидери, които в частни разговори и в разговори със свои съратници разкриват свои виждания, позиции към определен момент. Те са се надявали и на външна подкрепа. Представили сме част от механизма за следене на опозицията и намесата на ДС и на БРП(к) във вътрешнопартийния й живот.

- Има ли сфера, която да е останала незабелязана от ДС?

- Няма сфери от обществения живот, които да не са поставени под вниманието на органите на ДС, и да не е провеждана определена дейност спрямо тях. Интерес ще представляват и такива документи, които дават представа за картината на живота в столицата и в страната, вкл. има документи за контрол върху пресата и културния живот, за положението в армията, какво се случва сред малцинствата, в църквата и сред духовенството. Може да се види, че зад монолитната фасада на МВР има проблеми вътре в органите, свързани с вражески прояви, неизпълнение на служебни задължения. Публикували сме и документи, свързани с работата на представителствата на чуждите държави у нас, както и относно важни проблеми, свързани със съседните ни страни като изтеглянето на българските войки от Беломорието, работата на анкетната комисия на ООН във връзка с Гражданската война в Гърция и т. н.

- Били ли са достатъчно политически грамотни хората от новата власт?

- Доколкото сме изследвали документи на ДС, впечатления има най-вече за нейните служители. Като че ли доста бързо са усвоили разузнавателните и конспиративните методи. Проблемът с квалификацията на кадрите е поставян на съвещания, за които има документи, оценявана е важността на този проблем. На практика в ДС и МВР заварените служители биват заменяни с нови, включват се много хора от въоръжената борба - партизани, ятаци.

- В армията как са действали?

- Има документ как е прониквала ДС в армията. Става дума за състоянието на мрежата от секретни сътрудници в Софийския гарнизон. От него е ясно, че през март 1946 г. в него е имало 328 резиденти и сътрудници. Авторът на документа отбелязва: “След окончателното установяване на мрежата смятам, че за Софийски гарнизон ще разполагаме с около 400 души сътрудници, с което ще можем да обхванем напълно живота на военните чинове в гарнизона.”Тоест целта е ясна - всичко да бъде контролирано.

- Как точно е извършван контролът над пресата?

- В сборника сме публикували интересни графики. В тях личи как ДС е наблюдавала среднодневната, средномесечната и годишната продажба на печатните издания. В графиките има данни и за в. “Труд” (виж факсимилето - б. а.).

Илюстрация за преходния характер на периода е и самият герб на републиката - 1946-1948 г. От герба на Царство България са свалени само короните. Поставили сме го на корицата на изданието. Няма да е пресилено, ако кажа, че почти всичко, което се е случвало в държавното управление у нас след 1947 г. до 1989 г. в голяма степен е заложено още в тези първи три години, завършили с установяване на еднопартийна система.