Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов: ДАНС стартира като реабилитация на Държавна сигурност

в. "168 часа"

Светлана Баталова

- Господин Костадинов, неотдавна казахте, че не е изключено да излязат нови страници в папката „Гоце" на президента Георги Първанов за съпричастност към Държавна сигурност. Откъде ще се появят?
- С едно от последните ни решения обявихме имената на Любомир Коларов и Иван Попйорданов от БНТ като сътрудници на ДС. Това решение е в резултат от преподреждане на архива. В този процес се установяват документи, които службите са пръснали в различни разработки и фондове. Специализирана софтуерна система дава възможност при подреждането и внимателния прочит да се откриват допълнителни документи и да се оповестяват. Докато се подреди и провери цялото съдържание на архивния фонд, не е изключено да излязат допълнителни документи. Понякога се тръби, че не излизат всички, работили за ДС. Ето това е моят отговор на въпроса за новите страници - не е изключено да излязат допълнителни документи.
- Мнозина казват, че ДАНС реабилитира Държавна сигурност. Вярно ли е това?
- По начина, по който стартира ДАНС, може да се мисли в тази насока. Даде се възможност на служители, които имат 10 години стаж в службите, да бъдат отново назначени. Голяма част от освободените успяха да се завърнат. Манталитетът и начинът, по който са обучавани тези лица, даде сътресения в първите години от съществуването на ДАНС, а искахме да се развие като нова служба. За мен е интересен въпросът със служителите в МВР и в ДАНС. Там трябва да преобладават младите хора с необременено мислене. Нека има лица, които да им споделят своя професионален опит, но нека те бъдат изтеглени на малко по-задни позиции. Решенията в тези служби трябва да се вземат от хора, необременени от стария начин на мислене на ДС.
- Защо по времето на тройната коалиция не бяха проверени последните назначения на дипломати?
- Имаше възможност да се направи предварителна проверка, но това не се използва през 2008 г. от ръководството на външно министерство в лицето на тогавашния министър Ивайло Калфин. Сега се видя колко дипломати с досиета са изпратени в чужбина.
- Има ли възможност някой да е записан като явочник, сътрудник или агент на ДС без негово съгласие?
- При прочита на документите не пролича, че без знанието на съответното лице това е възможно. Има заведени такива дела срещу комисията. Първото беше прословутото дело на Павел Димитров, обявен за щатен служител на ДС, като началник на следствения отдел във варненското управление на МВР. До настоящия момент няма отменено решение на Комисията за установена принадлежност към ДС и разузнавателните служби на българската армия. Тя обявява по документи и не е от значение как са били тълкувани във времето съответните длъжности.
- Вярвате ли, че някъде се пази таен архив с досиета и документи, чрез който се управлява страната?
- Никога не трябва да се изключва тази възможност. Интересът към документите на бившата Държавна сигурност е огромен. Дори понякога се учудвам, че е толкова голям. Явно са много апетитни. Вероятно някои се стремят да придобият такива архивни документи, които не са обществено известни. Така че не изключвам някой да разполага с неща, които не са притежание на комисията към този момент.
- Патриоти или доносници са хората, чиито имена изскачат от архивите на ДС?
- Нека обществото да реши този въпрос. Има разлика между различните хора, не можем да си изкривим отношението и да отречем тотално всичко. Оценката е в съдържанието на архивните документи. По жалбите, които се получават от лицата, обявени от Комисията, разбирам, че самите те го приемат като обида. Не виждам за какво са обидени от решенията, защото информацията ни е само по документи.
- След като са унищожени архиви, как ще разберем доносници или разузнавачи са били дипломатите, свързани със специалните служби?
- Законодателят лиши Комисията, а също и други представители, например изявени общественици, от правото да определят такива категории като патриоти, доносници, разузнавачи и т.н., защото голяма част от тези документи в началото на прехода са унищожени. Затова за тези лица не може да се направи реална преценка, след като за тях е останала единствено регистрацията им. Затова в този закон няма лустрационни текстове.
- Само на „патриотична основа" ли е набирала кадрите си ДС, както пише в повечето от досиетата?
- До 1989 г. в България се изискваше вербовката да става изключително на идейно-патриотична основа. Изключваше се възможността за заплащане на информацията или набирането й на компроматна основа. В средите на ДС се избягваше да се работи по този начин, но в криминална милиция си позволяваха и други начини за привличане на агентура. Затова така е записано в повечето досиета.
- Каква е най-ниската възраст на вербуваните „кадри" от тайната милиция?
- Има открити документи на лица, вербувани под 18-годишна възраст, но законът не позволява да ги оповестяваме. Ако са продължили тази си дейност и след това, Комисията ги оповестява. Минимумът е 16 години.
- Как са привличани деца?
- Това зависи от политическия момент. Например има документи за сина на известен политически деец в България, явно силно пострадал от режима. От ДС се опитали и привлекли сина му, който е бил в юношеска възраст. Трябва да отбележим, че са го привлекли малко насилствено. Не мога точно да споделя детайли, но той е оказвал съдействие, успели са да го използват.
- Каква е ролята на Тодор Живков в дейността на ДС?
- В указа, приет от Държавния съвет, но непубликуван, с който се взема решение за структуриране на Държавна сигурност през 1976 г., ясно се вижда, че ръководната роля е на партията, на БКП. Държавна сигурност се е отчитала пряко на ръководството на партията и респективно на генералния секретар Тодор Живков. Това е записано като текст и означава, че всъщност ДС е била изключително подвластна на тази политическа върхушка и персонално на генералния секретар.
- До какви най-висши нива в държавата е стигала вербовката?
- Министрите, които са били и сред ръководителите на партията, не са били обект на службите. Имало е обаче задкулисни битки между тях и те могат да бъдат прочетени в партийния и служебния архив на ведомствата.
- Какви разкрития да очакваме скоро?
- Работим по агенциите, по областните и общинските структури, а също и по служба Военна информация. Проверяват се и кредитните милионери. Религиозните дейци представляват голям интерес, но законът ги е поставил по-назад.
- Какво научихте от работата си в Комисията?
- ДС е харчила огромни пари, използван е много широк кадров ресурс за измислени ситуации, за борба с измислен враг. Реализирани са много средства за поддържането на този апарат. Ако беше използвана тази сила, пари и ресурс пак в рамките на МВР, но в пожарната, в полицията, считам, че сега щяхме да имаме много по-добро материално оборудване.
***
Архивът вече се пази по европейски критерии
ПРЕДИ броени дни Комисията за установена принадлежност към ДС и разузнавателните служби на българската армия влезе в нова сграда.
Това стана почти в края на четвъртата година от съществуването на комисията. „За да спазим всички изисквания на закона, трябваше да организираме и проведем обществена поръчка"- спомня си Евтим Костадинов. Спечелва я строителната фирма „Танел". „Степента на сигурност е висока - категоричен е Костадинов. - Определени служители в Дирекция „Архив" не могат да посещават съответните етажи или всички архивохранилища. Всеки има определен периметър на работа и на обслужване." Костадинов предполага, че един ден Комисията и нейният архив ще бъдат основата на Института за национална памет.