Документите на бившата Държавна сигурност и дискусията по темата днес в парламента

БНР, „Преди всички”, 14.01.2011 година

Водещ: Един по-дистанциран поглед към темата „Държавна сигурност и досиета”. Въпреки злободневието, решихме да попитаме какво мисли за това един историк, доц. Евгения Калинова от Историческия факултет на Софийския университет, която научно изследва документите, свързани с Държавна сигурност и отражението на дейността на тези структури върху промените в България. На този етап в по-ранните периоди тя е рецензент на един документален сборник, за който ние по „Хоризонт” сме говорили. Здравейте, доц. Калинова.
Евгения Калинова: Здравейте, добро утро на Вас и Вашите слушатели. И Ви благодаря за начина, по който представихте нещата, защото обикновено за хората остава скрита тази втора страна на документите, а именно не само досиетата, а и другите документи на службите, които за нас, пък, историците са доста по-важни.
Водещ: И интересни, със сигурност. Така е. И все пак, от позицията на Вашите научни изследвания, как Ви звучи злободневната политическа дискусия по тази тема?
Евгения Калинова: Струва ми се, че тази дискусия се води от доста дълго време. Ние историците, винаги говорим, че е важно да знаем каква е изворовата база за състоянието на документите, с които разполагаме по един проблем. Документите, свързани с досиетата, известно е на обществото, още от началото на 90-те години, че бяха доста сериозно унищожавани, периодично. И тази изворова база, за съжаление, вече е доста несигурна и за обществото това нагнети определени съмнения. Освен това като говорим за тези документи, макар, че е вярно, комисията дава право на досиетата, които са вече разсекретени, да можем и историците, и гражданите, да се запознаваме с тях, те на практика остават недостъпни за повечето граждани и по този начин, според мен се създава едно допълнително съмнение. Хората просто не знаят какво са извършвали тези сътрудници на Държавна сигурност. Дали са били доносници, дали са работили действително за националната сигурност? И всъщност този въпрос, като че ли е генетично заложен още в закона от 2006-а и в предишните закони. Нито един от тези закони, не знам целенасочено или не, това ще кажат политиците, не успя да направи тази разлика в категориите, служители на Държавна сигурност.
Водещ: Да, този въпрос сега отново се връща. Всъщност той периодично излиза в публичното пространство, това, да се чете папка по папка, както каза президентът по повод дипломатите и да се разграничи кой какъв е бил, работейки за ДС.
Евгения Калинова: Точно така. И самият Закон за досиетата. Всъщност той постанови отварянето на досиета на хора, които в годините на прехода са заемали определени длъжности. Те са там 29 позиции, струва ми се, и няколко, 13 позиции, публични длъжности. Т. е., не на всички. И някак си, в обществото остана и другото съмнение. Тези, които са били агенти, а не са заемали тези постове, които дават право на комисията да ги отваря, те със своето поведение преди 89-а и със сегашното си поведение, не вредят ли по същия начин на гражданското общество? Т. е., искам да кажа, като историк, че на практика, последните 20 години не се получи един истински дебат за ролята, за задачата на ДС именно по времето на социализма. Да се изясни каква е нейната репресивна същност, каква е нейната дейност в полза на националната сигурност. И оттам вече да се установи какво означава Държавна сигурност? Този закон беше обърнат много повече и е обърнат към нашето политическо ежедневие, отколкото към разкриване на истината на социализма. И затова ми се струва ,че това отваряне, периодично, на досиетата, не ни кара да научаваме повече за тази система, която е било до 89-а година и хората не разбират с какво точно отделните категории на Държавна сигурност са били заплаха за демокрацията.
Водещ: Смятате ли, че е дошло време да се направи това изчистване на обществото от темата „досиета” и това, което сега се случва покрай посланиците ни зад граница, може ли да бъде началото на това прочистване?
Евгения Калинова: Мисля, че това много пъти е казвано, че моментът беше пропуснат, че държави като Чехия, като Унгария свършиха това нещо със законите за лустрацията 96-97-а година, не беше направено в самото начало на прехода и сега, естествено, остава това усещане за двоен стандарт. Да речем, ако е добре, че с тази декларация, която днес се кани парламентът да приеме, нещата ще се „изчистят” по някакъв начин, употребявам думичката в кавички, за дипломатите, хората логично се питат защо такива декларации не бяха и по отношение на другите категории разкривани? И нещо друго, като говорим за двойния стандарт, някак си много е хубаво, и съм съгласна с външния министър, че функцията на дипломатите е свързана действително с доверието, което трябва да има съответната приемаща държава към тях. Но някак си не ми звучи убедително, спомняме си, че още февруари 2008 година комисията отвори досиетата на, специално проверих, 18 министри и зам.-външни министри. Тогава те се знаеха. И ако имаше воля, хайде от тройната коалиция не е имало, но от новите управляващи те имаха достатъчно време да направят промените в Закона за дипломатическата служба внимателно, елегантно без да засягат престижа на държавата и да започнат подмяната на тези хора с млади хора, които са минали всички етапи на кариерата, но не са свързани с Държавна сигурност. Това според мен би бил един по-почтен начин на решаване на въпроса.
Водещ: Да, може би наистина трябва да минат няколко поколения, за да може да се стъпи на чиста почва. Сега, връщайки ги в ролята на изследовател, докъде ви е интересно да стигнете, проучвайки документите на Държавна сигурност и всъщност на къде от тук нататък си насочвате вниманието?
Евгения Калинова: Отварянето на архива, вече говорим за архива на Държавна сигурност, вече е започнато, публикациите са започнали, но спецификата на нашата работа, на историческите изследвания изисква време, изисква достъп пълен до документите и разбира се, ние историците четем много внимателно и първите години след 9 септември и дейността на Шесто управление на политическата полиция. Тези неща, обаче трябва да се поставят в един по-широк контекст, в контекста на времето. Не можем да говорим само какво прави Държавна сигурност без да знаем какво представлява държавата и обществото в този момент. Нещата трябва да са в един по-широк исторически контекст, да се успокоят, изобщо отношението към съвременната българска история да бъде действително научно и дистанцирано. И мисля, че тази обективност, тя ще се пренесе и върху обществото. Но, ако продължаваме да употребяваме и съвременната история, и досиетата като инструмент в политическите битки, това се отразява зле на обществото, на гражданското му възпитание, отразява се зле и на историците.
Водещ: Благодаря ви за този разговор.