Топ 10 НА СЪБИТИЯТА ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО

в. "Монитор"

4 място - Закон за разкриване на бившите агенти на ДС. Само месец преди приемането на страната ни в Евросъюза и 17 години след началото на демократичните промени, през декември 2006 г. бе приет Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Ще припомним също, че преди да се стигне до това, през 1990 г. бяха унищожени 130 хиляди архивни единици и над 13 хиляди досиета на сътрудници на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност. Значимостта на този закон си личи от последния скандал, който се разрази след разкриването на настоящи посланици, агенти на бившите тайни служби. Шокиращо бе и разкритието, че президентът Георги Първанов също е бил агент на ДС. По този повод има предприети законодателни мерки. Решено е бившите служители на ДС да нямат право да получават ордени и медали. Освен това веднага след разкриването на дипломатите, агенти на ДС, бе внесена лустрационна поправка в Закона за дипломатическата служба, според която служители и сътрудници на бившите тайни служби няма да могат да заемат дипломатически постове. За да се разшири обхватът на закона, са внесени за обсъждане от народните представители промени, с които да отпадне изключението за оповестяване на принадлежност към репресивните служби преди 1989 г. на висши служители от „Военна информация” и Националната разузнавателна служба (НРС). Сега извън разпоредбите на действащия закон остават лицата, заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба “Военна информация” и в НРС след 16 юли 1991 г.. Внесените промени засягат хора, които са били на едни от най-високите длъжности в службата “Военна информация” и НРС след промените, а в същото време са управлявали мрежите от сътрудници преди 1989 г.За четири години от създаването си комисията е проверила близо 100 000 души, от които са разкрити близо 5000 агенти. Комисията разполага с архив, в който има приети вече на хартиен носител 453 082 архивни дела, както и 612 на електронен носител, включително и 160 броя филмови материали.