През 2010 година бяха обявени по график и по професии поредните български граждани, имащи съпричастност към бившата Държавна сигурност.

БНР (Хоризонт) - Преди всички 06:04 ч

Валери Кацунов, член на Комисията по досиетата

Водещ: Награда за гражданска доблест „Паница” за активността си по обявяването на принадлежащите към Държавна сигурност получи тази година комисията, която за краткост наричаме Комисия по досиетата. През 2010 година бяха обявени по график и по професии поредните български граждани, имали съпричастност към бившата Държавна сигурност, сякаш обаче най-болезнено това обявяване беше свързано с хората в мисиите ни зад граница. С Валери Кацунов, член на Комисията по досиетата ще разговаряме сега в „Преди всички”. Добро утро, г-н Кацунов.
Валери Кацунов: Добро утро.
Водещ: Какво е вашето обяснение, че нямаше такава обида, раздразнителност, притеснение при обявяването, да кажем, на имена на магистрати, на полицаи, на политици, каквато беше демонстрирана сега около дипломатите?
Валери Кацунов: Не мога да си го обясня и аз. Може би някой се е надявал, че тези хора няма да бъдат обявени.
Водещ: А те вече са обявявани някои от тях.
Валери Кацунов: Естествено, само че сега цялата, т.нар. група дипломати от кариерата, винаги ме е забавлявало това дипломати от кариерата, аз като университетски преподавател сигурно съм бил от образованието.
Водещ: Да, преподавател от кариерата на образованието. Някой е очаквал или някой е бил смутен от процента, защото само в такава компактна група може да се види за какво става дума.
Валери Кацунов: Процентът наистина е смущаващ и смущението, според мен, някак си се натрупа, разбирате ли? Натрупаха се една професия, втора, трета и процентът видимо нараства и се оказа накрая, че най-много са сред дипломатите. Може би някой наистина си е мислил, че т.нар. обществен или национален интерес ще попречи тези хора да бъдат обявени. Моето мнение е, че в интерес на българите въобще е обявяването на тези хора.
Водещ: Всъщност какво ви остава още да обявите през следващата година?
Валери Кацунов: Община, много.
Водещ: Много още работа имате.
Валери Кацунов: Имаме много. Имаме по линия на публични длъжности и по линия на публични дейности.
Водещ: Питам ви, защото срещнах едно ваше интервю от 2008 година, в което казвате, че когато му дойде времето, парламентът ще реши да закрие тази комисия и тя ще се превърне в институт за изучаване на близкото минало, сякаш не е ясно къде е това време и кога всъщност досиетата ще станат достояние на историците.
Валери Кацунов: Да ви кажа те и сега са достояние на историците.
Водещ: Да, по принцип, както стана ясно, могат да бъдат достояние на всеки, който се интересува от тях, но аз имам предвид друг тип научно дистанцирано отношение към тях, без емоции.
Валери Кацунов: Историята стига до тези извори сравнително късно. Първо, историците са много заети хора, цялото това минало им тежи на гърба и те трябва да го носят, четат, изучават, изследват и предоставят за ползване на широката публика. Второ, самите те са ограничено количество. Историците се делят, така както се делят лекарите – един е уши, нос, гърло, друг е интернист, трети педиатър и при нас е така. Едни се занимават със стара история, други се занимават със средновековие, трети с възраждане, оттам социализъм, тази епоха вече е затворена хронологически, и видите ли, например в Исторически факултет на село това са трима души на щат.
Водещ: Да, непосилна задача при такъв обем.
Валери Кацунов: Има и други университети, има и институти на БАН, където са много повече хората, но интересът не е чак толкова голям от страна на самите историци.
Водещ: И те ли се притесняват от това, което са знаели, но сега официално ще научат?
Валери Кацунов: Е, не може някой историк да е знаел,част е дипломатите всички, да не кажем, но една голяма част са работили за Държавна сигурност. Това предполагам, някак си, не върви да са историци, историците работят с точни неща.
Водещ: Все пак става дума и за както се казва, за някаква човешка логика и когато си на определено количество години, когато си бил и преди промените в тази сфера се предполага, че няма как да не си бил.
Валери Кацунов: Е поне едно е сигурно, предполагал съм, че е дете на някой наш другар.
Водещ: Да, както се казва потомствени или вие както припомнихте от кариерата, това е изразът.
Валери Кацунов: Да, от кариерата един мой селски, няма значение, някаква такава. Задължително работническо-селски произход.
Водещ: Той отваряше вратите, както се казва. Въпреки това вие отнесохте сега негативите, политиците ще решават проблемите си на базата на това, което вие оповестихте, имаше вече и съмнения всичко ли се съдържа в тези папки, ако ще четат папки. Защо продължава това съмнение, че папките продължават да се прочистват и при вашата комисия?
Валери Кацунов: Нашата комисия не може да прочисти нищо. Нашата комисия ги получава във вид, как да кажа, със заверителен надпис. Всяка служба си предава папката със заверителен надпис на нея отзад и ние не можем да правим нищо. Веднага ще ви кажа, ние не отговаряме за истината в документите, ние отговаряме за самите документи, за тяхното съхранение и предоставяне на достъп на гражданите до тях, освен това правим обработка, но тя не се отнася до състава на документите вътре, а до свързването на информацията на отделните документи, сиреч, правим нов справочен апарат без да пипаме физически самите документи.
Водещ: Това, обаче изглежда понякога несправедливо за хората, които чуват имената си, защото за някой е съхранявано много, връзките са ясни, нещата изглеждат много, много ясни, при други има едни намеци, които водят до съмнения за манипулация или за отстраняване на неудобни.
Валери Кацунов: Вижте, първо всички, които са недоволни от съдържанието на тези папки да се обърнат към г-н Семерджиев, който издава една заповед и унищожава десетки хиляди, освен това папките са прочиствани още докато са били в службите и то в едни по-ранни времена, предполагам не сега. Чистенето е било по някакъв критерий, който до ден днешен никой не е успял да ни обясни на нас в комисията, защо на Иван и драга са изчистени, а на Пешо и Гошо не са изчистени и на пръв поглед не мога да разбера. Е, има по-известни личности, за които да кажем, че са се проявили много и за да не се ядосват колегите им са изчистени. Вижте,изчистени са не само лични досиета, изчистени са огромен обем от литерните дела. Например, Съюзът на българските писатели е бил 28 тома, това са томове от по 300 листа, не страници, които са унищожени, разбира се, с протокол, Софийският университет е огромно също литерно дело – унищожено с протокол и маса, маса такива документи. Чистено е, защото ще се разбере кой какво за кого е казал в детайли.
Водещ: Значи е чистено с една перспектива напред за времето, когато тези материали ще станат публично достояние и ще трябва да се дават отговори. Вие вярвате ли в това, че чрез четенето на тези досиета в обема и съдържанието, който ги имаме сега може да се разбере кой е добрият и кой е лошият? Отново ви вкарвам в тази полемика, която върви Първанов-Борисов, да четем досие по досие, за да видим кой е служил на държавата и кой не е случил на държавата.
Валери Кацунов: Изкушавам се да ви кажа, че за г-н Първанов няма абсолютно,... не е добре за него да му се чете папката в детайли, защото вътре има интересни работи, има две интересни изречения, и ако започнат така нещата, светът ще стане много неприятен. Сега, добри и лоши за мен няма, добро и лошо в историята няма, има факти какво е било и то е отразено в документите. За лицата, за които нямаме документи се произнасяме само, че са принадлежали към службите на Държавна сигурност и разузнавателните управления на армията и оттам нататък всеки да вади извод за себе си и да го коментира както иска, комисията не може да коментира тези неща.
Водещ: А тези две изречения за президента Първанов, може единствено и само той ли да ни ги каже?
Валери Кацунов: Той си беше поместил пряко закона документите в интернет, не знам дали все още са там и в тези две изречения пише, че е дал сведения за своите колеги. Тези сведения са запазени сред неговите документи.
Водещ: Тоест, ние не можем да знаем какво има в тези сведения и така спекулациите могат да бъдат продължени.Казахте за това, че фактите са факти, но преди фактите има някаква мотивация, нещо което те е накарало да станеш това което си станал. Разсъждавате ли в тази посока?
Валери Кацунов: Когато си седях крайно нуждаещ се в онези години и виждах как хората идват и получават жителство, а аз съм си роден в София няколко генерации напред, виждах как хората получават жилища, женят се, раждат деца, имат собствен дом, пък за мен нямаше и тогава разбрах как се получава. Срещу изглежда някакъв вид услуга получаваш нещо. Не мога да ги упреквам, така погледнато.
Водещ: Има някои, които не заради материална изгода са го направили, сигурно има и такива истории, може би някои от тях са...
Валери Кацунов: А знаете ли колко хора са направили кариера само благодарение на сътрудничеството с Държавна сигурност, четете документите и ще видите. Как на еди кой си да му се помогне, защото той е извършил услуги за нас. Има и този момент.
Водещ: Всъщност, кога според вас, ще можем да направим равносметката точно на тази мотивация, която е карала едни хора заради софийско жителство, добра перспектива за децата да правят това и други, които не са имали избор по някаква причина, която ние с вас, може би, не можем да коментираме, но има и такива да кажем?
Валери Кацунов: Всяка човешка съдба е индивидуална и пак ви казвам, ние не можем, комисията имам предвид, не можем да съдим никой и не можем да се произнасяме по моралната страна на въпроса. Моралът е сфера, в която комисията не се разпростира, всеки друг да се занимава с тези неща. Не мога да ви отговоря на въпроса кога и кой, но не и комисията.
Водещ: Понеже споменахте за морала и за съда, има един начин, по който може да се разбере дали вие действате законосъобразно, вашите решения могат да бъдат атакувани пред Административния съд, правите ли си статистика в комисията как приключват тези дела? Знам че в началото имаше доста хора, които търсеха правда в съда.
Валери Кацунов: Да, имаме юридически отдел, който се занимава с този въпрос, не мога да кажа точно цифра, но мисля, че съм към 60 дела, от които ние 18 сме спечелили, другите са в някаква фаза. Не съм юрист и сега каквото и да кажа ще...
Водещ: Но като цяло вече се оформя потвърждаване на вашите действия, поне от тези, които са приключи;ли?
Валери Кацунов: Да, няма как да бъде друго. В крайна сметка комисията работи по един доста ясно написан закон, вътре двусмислици няма, ние го спазваме в буквалния смисъл и не виждам кой съд и защо ще ни осъди, след като Законът е закон.
Водещ: Добър ли е законът, всъщност, да завършим така?
Валери Кацунов: Е, може да се поправи на няколко места, например публичните дейности да се изравнят с публичните личности, защото за едните проверката е от 2006 година насам, от датата на приемане на приемане на закона, а за другите от 10 ноември 1989 година и някак си са неравностойни.
Водещ: Но става дума за някакви такива по-елементарни справедливости, не става дума за някаква глобална промяна, която сега ви пречи да бъдете, как да кажа, докрай...?
Валери Кацунов: Ако тази промяна се направи, която ви казвам ще бъде много добре, ще бъде наистина по-справедливо, да, защото едните са разделени от другите само защото имат определена професия и някак си за мен е несправедливо.
Водещ: Не знам може сега покрай това, което направихте за дипломатите мнозинството да реши, че има какво още да се пипне по този закон, ако е решило, че ще лустрира докрай?
Валери Кацунов: Не, не, дайте да не си говорим за лустрация. Има една директива на Европейския съвет 10-96, ако не ме лъже паметта, която говори точно за това, какво трябва да се прави, какво трябва да е отношението към бившите служители в бившите такива специални служби в бившите социалистически държави и там е много добре обяснено за какъв тип, даже не лустрация по-скоро и представяне на обществото на тези хора.
Водещ: Всъщност, ние употребяваме думата лустрация с доста условности. Тъй като Българският конституционен съд вече се произнесъл по това дали да има лустрация?
Валери Кацунов: Да, вижте, има един член 27 в закона, който казва,у че всеки, който е на определено място управленско има право да проверява своите служители и работници. Например, политическите партии това ви е ясно, но сега ме чуйте, органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт могат да правят такава проверка по отношение на лица, за които предстои избор или назначаване на публична длъжност. Всеки министър, когато реши да изпрати дипломат може да зададе този въпрос. Вашата комисия в писмен вид има това пълно законово право. Ще получи в седемдневен срок отговор в писмен вид.
Водещ: Нали знаете, че тогава трябва да се поеме отговорност, а сега е по-лесно?
Валери Кацунов: Това.
Водещ: Някой друг го е направил преди нас.
Валери Кацунов: Не, просто това е възможно, но министрите не са задължени. Казва, може да направи тази проверка. Длъжностите са от президент. Това е първата позиция, следват 29 позиции като 29 са други длъжности, които се заемат с акт на президента на републиката, Народното събрание, Министерски съвет или министър-председателя. Включително портиерът на министерството може да бъде проверен. Може, но не казвам, че е задължително.
Водещ: Може, колко пъти се е случило, може?
Валери Кацунов: Нито веднъж.
Водещ: Ето, това е отговорът на всички много лицемерни въпроси и вайкания, на които сме свидетели днес. Благодаря ви. Валери Кацунов, член на Комисията по досиетата.