Славейчето отърва клетката

в. "Българска армия"

През 1992 г. е образувано дело за унищожаване архивите на Държавна сигурност. Генерал-полковник от запаса Атанас Семерджиев - бивш министър на вътрешните работи и генерал-майор от запаса Нанка Серкеджиева - бивша начал-ничка на Трети отдел - ДС/архив/ са обвинени за унищожаване на 144 235 досиета на ДС. Ход на делото е даден на 17 декември 2001 г. На 11 февруари 2002 г. състав на Върховния касационен съд с председател Илиана Карагьозова осъткда Семерджиев на 4 и половина години затвор, а Нанка Серкеджиеба - на 2 години. Двамата са обвинени, че са злоупотребили с власт и служебно положение, в резултат на което е унищожен близо 40 процента от архива на МВР. През август 2003 г. петчленен състав на Върховния касационен съд отменя осъдителните присъди и връща делото на прокуратурата за ново разследване заради „груби процесуални нарушения". Досега ново дело не е образувано. Така Семерджиев, който се оказа също с агентурно минало и с псевдоним Славейчето, отърва решетките.Историята сочи, че веднага след промените на 10 ноември 1989 година, когато дългогодишният началник на Генералния щаб на БНА генерал-полковник Атанас Семерджиев заменя на поста вътрешен министър Георги Танев, започва планомерното унищоАаване на документи. Топлата връзка между новия вътрешен министър и несменяемата генерал-майор Нанка Серкеджиеба е и тяхното общо партизанско минало в Родопите. Наистина, всичко е наглед регламентирано. С докладна записка на заместник-ми-нистъра на Вътрешните работи Стоян Савов, утвърдена от Семерджиев, започва голямото горене. Само от архивите на бившето Първо главно управление на ДС-външното разузнаване, в пещите на „Кремиковци" и на пернишкия завод „Стомана" са изгорени над 20 000 работни дела на агенти. Така завинаги изчезват дирите на задграничните търговски дружества. След официалното ликвидиране на Шесто управление през януари 1990 година неговият архив също започва да изчезва. Затова е немалко негови сътрудници от онези времена днес се огласяват от комисията „Костадинов", а преди това от комисиите „Бонев" и „Андреев" само по регистрационни картони. Дали всички дела са унищожени, както сочат описите или някои от тях, са „скътани", за да бъдат държани агентите в безкрайна зависимост, не е известно. Но още в началото на демокрацията изведнъж се пръкна едно вестниче, което започна безогледно публикуване на имена на депутати от всякакви цветове и тяхното агентурно минало. Напълно незаконно, защото по това време нямаше нормативна уредба на проблема. Първият закон за разсекретяване на документите на бившата Държавна сигурност беше приет едва през 1997 година.