Никога не е късно за истината

в. "Българска армия"

Голяма работа, че почти цялото ръководство на БАН, чак до равнище на началник-секция, били сътрудници на бившата ДС. Такива гласове се чуват тези дни, когато вьв връзка с протестите на БАН някой извади по форумите агентурното минало на рояци професори, доценти и научни сътрудници, все на възлови места в академията. Голяма работа, че владетелят на рекламата у нас, за когото не се знае колко частни самолета има, бил някога си офицер от ДС. Как е станал милиардер, никой не пита. Голяма работа, че хората, у които се озоваха големите пари на днешна обедняла България, са били или офицери, или агенти на ДС. И какво от това, пита редовият гражданин, който вече и не поглежда все по-мършавите съобщения в медиите за поредния доклад на комисията на Евтим Костадинов. Вероятно логиката на гражданина е правилна. Дотам, че наистина - какво от това, че има комисия и списъци? Писнало му е, вероятно, на гражданина. Днес агентът X има пари, фирми, яхти, баровски селища, частни самолети. Кръжи около президента, получава ордени. Дава акъл по държавни въпроси, возят го до чужбина в представителни делегации на най-високо равнище. Владее икономика, медии, пазари. Определя общественото мнение. Изказва се мъдро от телевизия в телевизия. Приема закони и държи речи в Народното събрание. И така се изживява като „строител на съвременна България". Гледа презрително на докладите на Комисията по досиетата. Или гордо говори, пак от телевизия 6 телевизия, че е работил за България и за нейната сигурност. Че не бил доносник, а бил разузнавач, който откраднал от Запада еди-каква си технология и после така я внедрили в народното стопанство, че настъпило лудо благоденствие. Тук вече сякаш се чува уж благодушният, а всъщност зловещ смях на някогашния Първи... А истината? Никога няма да стигнем до нея, ако не минем през чистилището на лустрацията. Поне за ръководни длъжности и за високопоставени позиции в частния сектор. Късно е, ще каже някой. Две десетилетия минаха все в сянката на Държавна сигурност. Не ни ли стигат? Никога не е късно за истината!