Доц. Йордан Баев, историк: САЩ ни питали защо BG оръжие попадало у атентатори на Запад

в. "24 часа"

АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА
 
Помагали сме на ФРГ да лови техни терористи в България
Днес в СУ "Св. Климент Охридски" бъде представен документалният сборник "Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност". В него намират място 98 документа - общо 461 страници, открити в 153-те литерни дела, създадени по линия "Терор" в българските национални и регионални контра-разузнавателни служби между 1970 и 1991 г. Първите документи, които намират място в сборника, съвпадат с началото на бързото разпространение на тероризма в Близкия изток през 1968 и в Западна Европа през 1969 г.
Въпреки че 46 от литерните дела са унищожени между 1991 и 1993 г., сборникът дава сравнително ясна представа за развитието на политиката на ДС към международния тероризъм.
Това е третото издание от документалната поредица на Комисията по досиетата. Един от съставителите на сборника - доц. Йордан Баев, разкрива подробности.

-Доц. Баев, как възникна идеята за този документален' сборник?
- Преди година заедно с делегация от Комисията по досиетата участвах в международна конференция във Вашингтон, където се обсъди идеята за международен проект за разкриване на документалните колекции на източноевропейските служби за сигурност от времето на Студената война, свързани с международния тероризъм. Това бе неизследвана документално, но широко дискутирана и актуална тема.
Поради това комисията се обърна към МВР, НРС и ДАНС за предоставяне и разсекретяване на наличните материали по темата. Тъй като с доц. Костадин Грозев от Софийския университет сме проучвали някои аспекти на този проблем в предишните години, бяхме поканени като историци да участваме в осъществяването на проекта.
- Какво показват документите - България борила ли се срещу тероризма, или е била гостоприемна за него, както твърди Клеър Стърин в своите книги за терористичните мрежи?
- Книгите на Стърливт са писани в период на ожесточена двуполюсна конфронтация от началото на 80-те години между "империята на злото и "империалистическия жандарм". Всъщност и двете суперсили си служат с поредица от дезинформациоини психологически операции една срещу друга.
И КГБ, и ЦРУ са обвинявани в провеждане на "държавен тероризъм". Нещата стават още по-объркани, тъй като няма ясно очертано и единствено определение за "тероризъм". Така за Москва терористи са примерно "контрите" в Никарагуа, а за САЩ - левите национални движения в Ангола или Южна Африка.
- Подготвяли ли сме терористи в България?
- В архивите на БКП има достатъчно много документ», че българската държава е оказвала финансова подкрепа и е обучавала в България активисти на промаркенстки организации И Групи И националноосвободителни движения от Третия свят. Документите на ДС показват, че сред обучаваните във военни училища и политически школи арабски курсанти и слушатели са се оказвали и дейци и симпатизанти на екстремистки организации като "Мюсюлмански братя". Те са били обект на "специална опека" и постоянен негласен надзор, докато са се намирали в България.
- Какво намерихте за "Сивите вълци". Ата Агджа и тяхното участие в атентата срещу папата?
- Преди време проучихме голям брой документи за " атентата на века", както бе обявено покушението срещу папа Йоан Павел II. Вече е достатъчно известно от многобройните детайлни проучвания, че в българските архиви няма и намек за "българска следа". Напротив, българските власти са шокиран* и дори първоначално парализирани при мощната медийна кампания срещу страната след ареста на Сергей Антонов. Това, което новоразкрятите документи на ДС показват, е, че именно след ареста на Антонов започва много по-задълбочено оперативно проучване за дейността на Сивите вълци", чийто член е самият Агджа. както и за дейците и контактите на тази екстремистка организация в Западна Европа. След 1982 г. дейността на "Сивите вълци" е постоянно обект на внимание и анализ
Контраразузнаването изяснява например, че през българска територия са преминали транзитно от Турция за Западна Европа 129 членове на "Сивите вълци".
- Открихте ли нещо неизвестно за Карлос Чакала?
- Основните оперативни материали за него са предоставени на западните служби след ареста му през 1994 г. и съда над него във Франция, и поради това редица факти са преразказвани в отделни публикации. Ние проучихме наличните 3-4 папки с документи за неговата организация, в това число н специалното оперативно дело "Рисове".
Няколко по-интересни материали показваме за първи път в техния автентичен вид. В тях ясно се вижда, че в периода септември 1979-февруари 1980 и 1983-1985 г. Чакала и негови съмишленици многократно посещават България, засичани са със специални разузнавателни средства.
В крайна сметка през 1986 г. демонстративно им е показано, че не е желателно дори транзитно преминаване през българска територия. За разлика от Румъния, където Карлос има непосредствени контакти с най-висши представители на властта,в България той е обект на постоянно наблюдение, търсят се възможности чрез агенти на ДС да се получи някаква оперативна информация, но службите избягват опитите му да установи официален контакт с тях.
- Открихте ли случаи, в които България е подкрепяла международния тероризъм?
- Органите на ДС са извършили достатъчно много репресивни действия по политическа поръчка в България, но е абсурдно да й приписваме допълнително хипотетични терористични акции извън страната. В проучените архиви липсват данни за някакви сериозни контакти на ДС с "Червените бригади", с "Фракция Червена армия " и други ултралеви групировки в Италия, ФРГ. Франция, Белгия.
Точно обратното, известен е случаят с негласното сътрудничество между българските н западногерманските тайни служби през юни 1978 г. при ареста на 4-ма терористи от " Фракция Червена армия". Всъщност те реално принадлежат на организацията " Втори юни", която се е присъединила към по-известната терористична групировка.
Документите показват, че и в следващите години продължава негласното сътрудничество със западногерманските служби. В един от материалите, които поместваме, българското контраразузнаване светкавично се отзовава на молбата на Федералната криминална служба на ФРГ през 1985 г. за издирване на западногермански терористи на българска територия. Подобни контакти са били установени в ония години и с тайните служби на Австрия, Франция и други западноевропейски страни.
- Чувала съм, че освен за атентата срещу папата са ни обвинявали и за участие в убийството на бившия италиански премиер Алдо Миро и други западни политици...
- Българските тайни служби в секретни анализи по-скоро възпроизвеждат хипотезата за ролята на други тайни служби.
От документите, които проучихме, се вижда, че " българско участие" е раздухвано и при други нашумели политически атентати - убийството на шведския премиер Улоф Палме през февруари 1986 г. или покушението срещу турския премиер Тургут Иозал през юни 1988 г. Днес вече знаем, че в тези случаи са били намесени съвсем други тайни организации - за убийството в Швеция има свидетелства за участие на командоси от южноафриканските тайни служби по времето на апартейда. А за атентата срещу Иозал - функционери на крайно националистическата военизирана група "Ергенекон", известна също с терористичните си акции още по време на военния преврат от 1971 г. в Турция.
- Кой стои зад убийството на турския дипломат Бора Сюелкан на 9 септември 1982 г. в Бургас?
- Това е един от най-тежките случаи на терористична акция на международни терористи на българска територия. Обобщените аналитични доклади и информации по разследването на убийството се съхраняват в литерно дело „Терористи"
Оперативните действия установяват, че зад покушението стоят функционери на арменската терористична организация АСА-ЛА и свързаната с нея група " Отмъстители за арменския геноцид (ДЖИСАГ)". Това не е изолирана акция, тъй като по същото време са извършени няколко покушения срещу турски дипломати в Западна Европа, САЩ и Канада. За пръв път обаче е осъществено толкова тежко престъпление срещу чужд дипломат в България.
- Открихте ли документи България да е снабдявала с оръжие международни терористични организации?
- В документалния сборник поместваме конфиденциален разговор между българския външен министър Петър Младенов и чам.-държавния секретар на САЩ Джон Уаятхед. Американският дипломат привежда свидетелства, че при някои терористични акции в Западна Европа е било използвано оръжие българско производство.
Впрочем Уайтхед съвсем добронамерено предлага - и това е още през 1987 г. - да се установят негласни контакти между службите за сигурност на двете страни и САЩ да предостави допълнителна информация за международни терористични организации.
На американския гост не е съобщено, но от допълнително проведено проучване става ясно, че някои международни търговци на оръжие. с които е осъществила сделки българската фирма за експорт на "специално имущество" "Кинтекс", действително са били свързани или най-малкото са подозирани за връзка с международни терористични организации.