Оперативният отчет – тайният механизъм на Държавна сигурност

И най-малкото подозрение за антипартийна дейност е било достатъчно основание на ДС да образува дело срещу заподозрения човек

Христо Христов 
 
В новия сборник на комисията по досиетата "Държавна сигурност – структура и основни документи" за първи път се публикуват архивни материали, проследяващи еволюцията в строго секретната вътрешна системата на ДС, по която тя е организирала и осъществявала своята дейност не само по отношение на обектите, а също така и за систематизиране на данните за и от агентурата си.

Едва ли има други архивни материали на бившата Държавна сигурност от документите за оперативния отчет, които да разкриват в пълнота всеобхватната дейност на "щита и меча" на БКП и репресивния характер на тайните служби при епохата на комунизма.

С термина оперативен отчет на практика се е обозначавал онзи специфичен и пазен в дълбока тайна вътрешен механизъм в ДС, по който е организирана работата на системата.  В последната строго секретна инструкция за оперативния отчет от 1978 г., по която ДС функционира до преструктурирането й през 1990 г., е дадено следното определение за оперативния отчет на ДС:

"Съсредоточаване, регистриране, систематизиране и класифициране в определени териториални предели и по строго установени единни правила, осигуряващи секретност и най-пълно и бързо използване в оперативната работа на сведения и материали за разузнавателните и контраразузнавателните органи на противника, за неговите кадрови разузнавачи и агенти, за задграничните антинародни организации и техните членове, за враждебните елементи вътре в страната, за лицата, които са извършили, извършват или са заподозрени в извършване на вражеска дейност, а също така и за агентурата на органите на Държавна сигурност."

Създаването на оперативния отчет след 9 септември 1944 г.

Изграждането на оперативен отчет обаче е обект на особено внимание още в първите години след 9 септември 1944 г. Още през 1946 г. началникът на тогавашната служба "Досиета и картотека" в отдел "Държавна сигурност" към дирекцията на народната милиция докладва за проблемите по отчета, които не позволяват правилното подреждане на досиетата, водещо до неразпознаване на делата, които са обекти на ДС.

Други проблеми са неразграничаването на оперативните от архивните досиетата, както и разминаване между централната служба в София и поделения й в провинцията. Изход от тези сериозни неуредици е създаването на единна оперативна картотека и правилник за водене на разработките.

През 1947 г. директора на Държавна сигурност Руси Христозов подписва няколко секретни заповеди до началниците на отдели в ДС и до областните началници на за реда по оформяне на отчетността и водене на разработки от апарата на ДС. Те са последвани от Правилник за оперативния отчет – водене на картотеките, ползване на архивните материали и отчетността на картотеката при дирекция "Държавна сигурност".

С него са създадени три вида картотеки – общосправочна, оперативна и отчетна картотека. Справки в тях може да се извършват само от служители на ДС, а когато са направени постъпки извън дирекцията, разрешенията за това се дават от началника на отделение "информация" или директора на ДС.

През 1947 г. е изготвена и инструкция за водене и отчитане дейността на агентурната мрежа. В нея е посочено, че на всяко лице привлечено за агент или резидент се завеждат две досиета – лично поименно и работно псевдонимно. За пазачите на конспиративни квартири и стопаните на явочни квартири се завежда само поименно досие. В инструкцията са описани строгите правила, които оперативния състав на ДС е длъжен да следва при оформянето на дела за вербовка. Посочена е и процедурата, която трябва да се извърши при архивиране на делата.

Инструкцията за оперативен отчет от 1953 г.

Със строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи №С-267 от 10 октомври 1953 г. е въведена нова инструкция за оперативния отчет в поделенията на ДС в МВР. Министерската заповед указва на началниците в ДС да преразгледат и да се освободят от всички оперативни неперспективни дела, които се водят в оперативния отчет.

И второ, да се освободи агентурната мрежа от "неработоспособна и рашифрована агентура". Инструкцията за оперативния отчет от 1953 г. съдържа следните раздели: отчет на агентурата; отчет на вражеските елементи; ред за завеждане, регистриране и отчет на следствените дела, водени от ДС; регистри; архив и ред за ползването на отчетите.

Заповядано е всеки агент, резидент, информатор и съдържател на явочна квартира да бъде взет на централизиран отчет в отдел "Картотека и архив" на ДС.

Отчетът на т. нар. вражеските елементи включва: Групова активна разработка – определена като "активен вид разработка на група лица, свързани по между си с общи вражески възгледи и намерения, провеждащи организирана престъпна дейност". Лична активна разработка – "активна вид разработка, която се завежда на едно лице, подозирано в провеждане на шпионска, диверсионна, вредителска или друга активна вражеска дейност".

Лични активни разработки задължително се завеждат на следните лица:

-         Подозирани в шпионаж и връзки с капиталистически разведки;

-         Подозирани в терористични намерения;

-         Подозирани във вредителство, диверсия, саботаж;

-         Подозирани в активна трайчокостовистка и троцкистка дейност;

-         В миналото активни николапетковисти;

-         Имащи изменнически намерения;

-         Журналисти и кореспонденти на капиталистически страни;

-         В миналото активни членове на фашистки, буржоазни и други антинародни партии и организации при наличие на данни за провеждана понастоящем вражеска дейност;

-         В миналото активни михайловисти;

-         Автори и разпространители на вражески позиви и анонимки;

-         Занимаващи се с нелегално прехвърляне през границата, активни помощни на изменниците на родината;

-         Провеждащите антинародна пропаганда и агитация.

Оперативният отчет при КДС

В края на съществуването на Комитата за държавна сигурност към Министерския съвет през 1968 г. е приета строго секретна от особена важност инструкция за формите на контраразузнавателна работа и организация на оперативния отчет на органите на КДС. В нея са разработени правилата за извършването на различни видове негласни проверки. Посочено е, че "всички данни по оперативния отчет са строго секретни и могат да се използват само за оперативни цели". И още, че "отчетът на лицата, протичащи по действащи дела, е "секретно от особена важност". По това време се водят следните видове отчет:

-         Отчет на вражеските лица;

-         Отчет на секретните сътрудници на органите на КДС;

-         Отчет на разследваните лица от органите на КДС;

-         Оперативно-статистически отчет.

 
По време на цялото съществуване на Държавна сигурност документите, уреждащи въпросите за оперативния отчет са се отнасяли за всички поделения с изключение на разузнаването. То има самостоятелен архив и картотека и неговият оперативен отчет е определян с отделни инструкции, като последната е от 1976 г.

Последната инструкция за оперативния отчет от 1978 г.

През 1978 г. министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов утвърждава последната строго секретна инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност. Тя е документът, по който до 1990 г. работят всички управления и подразделения на ДС без разузнаването. Документът указва, че "оперативният отчет е едно от най-важните средства за оперативната работа на органите на ДС. Той способства за своевременното предотвратяване и разкриване на престъпления, позволява постоянно да се държат в полезрението на органите на ДС всички лица, заподозрени в провеждане или активно провеждали в миналото противодържавна дейност, помага своевременно да се разкриват и разобличават опасните държавни престъпници". В ДС се водят следните категории оперативен отчет:

- отчет на лица, които се проверяват, разработват, издирват и наблюдават от органите на ДС;

- отчет на секретните сътрудници на органите на ДС;

- отчет на разследваните от ДС лица;

- отчет на профилактираните лица;

- оперативно-статистически отчет.

В ДС се откриват следните видове дела:

Дело за оперативна проверка (лично и групово) – образува се при откриването на оперативна проверка за изясняване на фактически данни, които дават основание за подозиране на лице или лица в замисъл, подготовка или провеждане на противодържавна дейност. Тези дела имат различни срокове за водене. Например за шпионаж и за проверка на български граждани, свързани с чужденци, той е до две години, а за всички останали случаи – до половин година, като е предвидено удължаване на срока до една година.

Дело за оперативна разработка (лично и групово) –образува се при започване на оперативна разработка за разкриване, предотвратяване и пресичане на подривна дейност на конкретно лице (или лица), за което има достоверни данни, че се подготвя, извършва или е извършило престъпление против НРБ. За чужденци от капиталистически страни, временно пребиваващи в България, такова дело се открива и при наличие на материали, които дават основание лицата да бъдат подозирани в провеждането на вражеска дейност.

Дело за оперативно издирване – образува се за откриване и залавяне на укриващо се лице, представляващо оперативен интерес за органите на ДС, или на неизвестен извършител на противодържавно престъпление. Това дело се образува от поделението, на чиято територия издирваният се води на постоянно местожителство до укриването си, или на чиято територия той е извършил престъплението.

Следва едно друго дело, което по същество представлява най-широко разпространения способ, използван от ДС за тотален контрол върху обществото при драстични нарушения на основни човешки права:

Дело за оперативно наблюдение – образува се за контролиране поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност. Тези лица са обособени в следните категории:

а) бивши индустриалци, едри търговци, кулаци, буржоазни народни представители, царедворци, царски дипломати, висши служители от държавния апарат, ръководители и дейци на буржоазните партии, издатели и журналисти;

б) бивши ръководители и активни членове на фашистки организации – "Легион", "Ратник", Отец Паисий", "Бранник", "Стожер" и др.;

в) бивши царски офицери и разузнавачи от РО (разузнавателен отдел);

г) бивши полицейски началници, разузнавачи, техни сътрудници и други бивши служители от полицията и жандармерията;

д) бивши агенти и сътрудници на капиталистически разузнавания;

е) бивши агенти и помагачи на Гестапо;

ж) членове на масонски ложи и други международни организации с буржоазни ориентация;

з) бивши ръководители и активни дейци на белоемигрантски организации;

и) бивши ръководители и активни дейци на опозиционни партии след 9 септември 1944 г.;

к) бивши ръководители и активни членове на анархистически организации;

л) ръководни и други лица от средите на духовенството (православни, католици, мюсюлмани), религиозни секти и други религиозни фанатици;

м) националисти – турски, промакедонски, еврейски, арменски и др.;

н) бивши участници в задгранични антибългарски организации, завърнали се в страната бегълци и невъзвращенци;

о) лица, привърженици на западни буржоазни, ревизионистически и националистически теории и течения в областта на науката, културата и изкуството;

п) лица, осъждани, изселвани и изпращани в ТВО за антинародна дейност;

р) лица, изтърпяващи присъди за престъпления против НРБ;

с) синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива лица от горепосочените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия строй;

т) служители от посолствата, консулствата и други официални представителства на капиталистическите страни, за които няма данни, че развиват подривна дейност.

Оперативна преписка – образува се на граждани от капиталистически страни, представляващи оперативен интерес за органите на ДС, на които не е образувано друг вид оперативно дело.

Дело за обектова разработка – образува се на резидентури и разузнавателни пунктове на чуждите специални служби, действащи под прикритието на посолства и другите представителства на капиталистически държавни в НРБ, както и на отделни разузнавателни и идеологически центрове на противника, политически организации и центрове на вражеската емиграция, националистически и религиозни организации, участващи в шпионски и други подривни акции срещу НРБ

Литерно дело – образува се за систематизиране на материали, характеризиращи оперативната обстановка по отделни обекти с важно значение за сигурността на страната (предприятия, учреждения, ведомства, институти, творчески съюзи, военни части и др.), на капиталистически представителства, капиталистически търговски кораби, морски транспортни и туристически фирми, които имат постоянни контакти, лагери за бегълци зад граница и др.

Литерно дело се образува и по определена линия на работа на органите на ДС (американски, гръцка, турска и др.), по чуждестранни студенти, аспиранти, специлизанти, моряци, по противодържавни елементи и др., както и на провеждани у нас международни съвещания, конгреси, симпозиуми и др., в които участват и представители на капиталистически страни. Литерно дело може да се образува и за направление, което активно се използва от лица за преминаване на границата без разрешение от надлежните органи на властта.

Дела за секретни сътрудници. Те се делят на:

а) лично и работно дело на агент;

б) лично и работно дело на резидент;

в) лично дело на съдържатели на явочна и конспиративна квартира (само за лицата, които не се числят в негласния щат на ДС);

Дело за конспиративна квартира.

Документите, прилагани към делата по оперативния отчет, следват строго определен ред. В делата по оперативни проверки, оперативни разработки, оперативни издирвания и оперативни наблюдения се систематизират и подреждат по определен ред следните материали:

- опис на документите;

- предложение за откриване на делото;

- списък на оперативните работници, които са работили по него, и на служителите, които са се запознавали с него;

- списък на секретните сътрудници, които са работили по делото (по псевдоним);

- списък на връзките, представляващи оперативен интерес;

- списък на поделенията, които водят дубликат на делата за оперативно издирване;

- справка меморандум (отнася се само за оперативна разработка);

- аналитична справка (отнася се само за делата за оперативна проверка и разработка);

- планове за работа по делото и отчети по тяхното изпълнение;

- извлечение от бюлетина за издирване (само за дела по оперативно издирване);

- други материали, имащи отношение към дейността на обекта;

- справка за присъда (ако има такава);

- предложение за приключване или прекратяване на делото.

Материалите от техническите мероприятия (следене, подслушване, наблюдение), които по преценка на съответния началник следва да бъдат запазени, се подреждат в отделен том или томове към делото, а за унищожените се изготвя обобщена справка.

Материалите в литерните дела се систематизират в четири части:

1. Ръководни документи – предложение за образуване на делото, указания на висшестоящи органи (в оригинал), ориентировки, извлечения, преписи, справки. Материали за основните агентурно-оперативни мероприятия, проведени по дадена линия на работа. В делата за обекти на оперативно обслужване се съхраняват и материали с данни за личния състав на обекта, характерни негови слабости, състояние на охрана, пропускателен режим и др.

2. Оперативни материали – списъци на лицата, за които има компрометиращи данни, списък на секретните сътрудници по псевдоним, копия от техните сведения, обзори, справки и специални съобщения по отделни най-важни дела на оперативния отчет. Материали, отнасящи се за обкръжението на поделенията и военнослужещите от БНА и други секретни обекти.

3. Информационни материали – копия от справки, докладни записки и други съобщения за състоянието на работата по дадена линия или обект.

4. Други документи – такива, които не са от категорията на гореизброените.

Всяка част от едно дело не съдържа повече от 300 страници, като се води самостоятелен опис на приложените към него документи. В края на едно попълнено дело се поставя заверителен надпис, че систематизацията на материалите продължава в съответен друг том. На папката на всеки допълнителен том освен наименованието на дело се изписва и неговият номер.

Документи в личните дела на агентите:

- опис на материалите в делото;

- справка за начините на бърза двустранна връзка между оперативния работник и агента;

- списък на оперативните работници, при които агентът е бил на връзка;

- списък на запозналите се с личното дело на агента и на знаещите, че лицето е агент;

- списък на явочните и секретните квартири, в които е приеман агентът (посочват се псевдонимите на квартирите и номерата на личните им дела, датите на началото и завършването на приемането му и причините за извеждането му от квартирата);

- отчетен лист, в който се отразяват данните кога, къде и как са провеждани оперативно-техническите мероприятия чрез агента, но без негово знание;

- списък на обектите, по които агентът е работил;

- справка за проверка по оперативния отчет, проучвания на местожителство и други документи, свързани с подготовката и провеждането на вербовката;

- утвърдено предложение за вербовка и рапорт за извършена вербовка;

- регистрационна бланка;

- декларация за съгласие за секретно сътрудничество (ако е взета такава);

- биографичен анкетен лист на агента;

- списък на връзките, представляващи оперативен интерес;

- план за насоките на обучението, възпитанието и използването на агента;

- рапорти за резултатите от проведените контролни срещи;

- отчетен лист за поощренията на агента и разписки, взети за дадени възнаграждения;

- характеристики за работата на агента;

- други документи, отразяващи проверките на агента, промени в неговото служебно и семейно положение, предаването му на ръководство от един оперативен работник на друг.

Като правило към личното дело на агента се прилага и негова снимка. В работното му дело се подреждат и описват оригиналите от неговите сведения, преписи от тях, рапорти за устни съобщения на агента и списък на лицата, протичащи по сведенията.

Материалите към личното дело на резидента и на съдържателя на явочна и конспиративна квартира се систематизират както и при делата на агентите. Към делото на резидента се прилага и списък на агентите, които той ръководи (по псевдоним). В делата на съдържателите на явочни и конспиративни квартири се прилагат материали, характеризиращи квартирата, документи за легендата на дейното прикритие и използване, материали от проверки на обкръжението.

Към всички документи, прилагани към делата по оперативния отчет, са въведени строги изисквания. Те трябва да бъдат правилно оформени и подписани от съответно длъжностно лица. На документите, съдържащи информация за лица, прояви, произшествия или събития, допълнително се отбелязва степента на тяхната достоверност.

Получените от секретните сътрудници по друг път ръкописи, снимки и документи се прилагат в отделен том. Забранено е прилагането на неподписани и незаверени документи. Изземването на каквито и да било документи от делата се допуска само при наличието на предложение, утвърдено от началника, утвърдил образуването на делото. При необходимост се прилагат заверени копия на иззетите материали, за които се посочва причината на изземване.

Видове картотеки по оперативния отчет

Картотеките са следващият своеобразен "шифър" в оперативния отчет. Всички лица, на които са образувани дела за оперативна проверка, разработка, издирване или наблюдение, се завеждат на централизиран отчет. За организиране на този отчет и предоставянето на необходимата информация в ІІІ отдел на ДС (архива) и третите секции при окръжните управления се водят следните видове картотеки:

Справочна картотека №1 – в нея се подреждат по фонетичен ред картони образец 1 за лица, които са отчет по оперативна проверка, разработка, издирване или наблюдение; за лица, срещу които са образувани следствени дела и дознания; за лица от вражеската емиграция, такива, които имат запрещение за излизане зад граница и на лица, които имат дела в оперативния архив. Тази картотека съдържа и картони за секретни сътрудници, изключени за предателство, двуличие и други престъпления.

Справочна картотека №2 – съдържа картони на противодържавни организации и групи; на дела за оперативно издирване на неизвестни извършители на противодържавни деяния; на дела на обектови разработки; следствени дела и литерни дела. Картотеката се води по децентрализиран принцип. В нея се подреждат по фонетичен ред картони обр. 2, в които се вписват наименованията на противодържавните организации и групи, характерът на извършената противодържавна дейност. Окръжните управления са задължени след приключване на работата по дадено дело да изпратят в ІІІ отдел на ДС по един картон обр. 2, който се прилага там.

Статистическа картотека №3 – в нея се подреждат картони от няколко вида образци на действащите дела за оперативна проверка, разработка, издирване, наблюдение и делата-дубликати. Картоните се подреждат по раздели за всяко управление, самостоятелен отдел и окръжно управление.

Справочна картотека №4 – в нея се подреждат по фонетичен ред картони обр. 4 на действащите и изключените от сътрудническия апарат секретни сътрудници, сигнални картони на лица, подготвяни за вербовка, и на лица, чиято вербовка не се е състояла. Тук се картотекират и лицата, подготвяни за вербовка и секретните сътрудници – български граждани на разузнавателното управление на ГЩ на БНА.

Справочна картотека №5 – в нея се подреждат по фонетичен ред картони обр. 4 на действащите и изключените секретни сътрудници по псевдоними.

Статистическа картотека №6 – в нея се подреждат картони обр. 6 на действащите секретни сътрудници по раздели за всяко управление, самостоятелни отдели и окръжно управление. В тази картотека се водят на отчет и делата на явочните и конспиративни квартири.

Статистическа картотека №7 – тя съдържа картони обр. 7 за лицата, срещу които се водят следствени дела.

В ІІІ отдел на ДС (архива) се съхраняват и отделни регистри, в които се регистрират делата по оперативен отчет. Такива регистри са:

- регистър за делата за оперативна проверка, разработка, издирване и наблюдение;

- регистър за делата за оперативно издирване на неизвесни извършители;

- регистър на дела на обектови разработки;

- регистър за литерните дела;

- регистър за делата-дубликати;

- общ регистър за делата на всички категории секретни сътрудници.

Всички действащи оперативни дела при оперативните работници задължително се завеждат в специален образец дневник, който се води и съхранява от началника на отделението.

Делата се завеждат със своеобразна маркировка, наречена "окраска". Този белег отразява предварителната правна квалификация на подривната дейност. Едно дело може да се води под окраска – шпионаж, предателство, идеологическа диверсия, измяна, вредителство, изграждане или участие в действащи противодържавни групи и организации, противодържавна агитация и пропаганда, невъзвращенство и др.

След като се утвърди образуване на едно дело оперативният работник попълва картон за лицето или групата, срещу които започва разработката, и го представя в ІІІ отдел на ДС. Той от своя страна размножава картона в толкова екземпляри, колкото е необходимо за различните картотеки.

Дела, които се съхраняват в оперативния архив на ДС

 В оперативния архив на ІІІ отдел на ДС се приемат и съхраняват:

- лични и работни дела на изключени секретни сътрудници;

- материали на несъстояли се вербовки на лица, с които органите на ДС са установили контакт;

- приключени и прекратени дела за оперативна проверка, разработка, издирване, наблюдение и обектови разработки;

- преписки на бегълци зад граница, които са снети от бюлетина за общодържавно издирване;

- преписки на изселвани лица;

- преписки за лица, за които има данни, че ще извършват подривна дейност;

- приключили от производство съдебни и следствени дела;

- прекратени литерни дела;

- материали от профилактични мероприятия с оперативна стойност;

- дела на моряци от капиталистически страни, посетили страната, за които има данни, че са се занимавали с вражеска дейност.

Изграденият през годините механизъм на оперативния отчет е позволил на Държавна сигурност да развие такава мащабна дейност, чрез която в обсега й да попада всеки, който би могъл да бъде заподозрян в дейност, насочена срещу комунистическия режим и управляващата върхушка. Днес, документите за оперативния отчет разкриват невидимата репресия, на която е била подложена една голяма част от българската нация.