ТВ Европа, „Под лупа”

Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата

Водещ: Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия, накратко Комисията по досиетата, е наш гост сега. Повод е новият документален сборник. Ето го и него. „Държавна сигурност – структура и основни документи”, който днес официално беше представен. Здравейте и добре дошли.
Евтим Костадинов: Здравейте.
Водещ: Това е един сериозен труд, наистина от над 500 страници. Какъв извод Вие правите?
Евтим Костадинов: Аз първо искам да подчертая, че това е една вече поредица от дейността на комисията и тя е основана въз основа на чл. 10 от закона. Това е едно задължение на комисията и това, което до настоящия момент се тиражира в публичното пространство, че комисията само чете документи и установява принадлежност към бившите служби на ДС на публичните лица и другото ни основно задължение, което е с изграждането на архива, ние имаме и други няколко основни задължения. Едно от това е да развиваме тази дейност. Т. е., да информираме обществото с документи, т. е., да имаме тази възможност да предоставим на обществото документите да ги открие, да ги систематизира и да ги предоставим в този вид. А в крайна сметка и молбата, това, което искам да апелирам чрез Вашата медия, на изследователите, на журналистите да направят всичко възможно да популяризират тази документация и най-вече всъщност да се даде и трибуна и на жертвите, които са засегнати от дейността на бившите тайни служби. Това е поредно издание на нашата комисия. Всъщност целеше преди всичко да се даде един отговор – въз основа на какви документи е съществувала ДС и по-точно от периода 44-а година до нейното разпадане, 91-а година, откакто всъщност започва да действа един закон до 16 юли 91-а година. С този сборник не се изчерпва изцяло документацията въз основа на която е действала ДС, но целта е чрез тези документи да се даде една обща представа, основата, въз основа на която тя всъщност е създадена нейната структура, въз основа на която извършва своята вербовъчна и агентурна дейност.
Водещ: Между другото аз точно на това попаднах тук. „Инструкции по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата от органите на ДС. Подбор на агентурата. Вербовка на агенти, информатори и /.../”. Какво ново и най-важният въпрос, според мен, какво е влиянието на БКП и персонално на Тодор Живков върху структурата и функционирането на ДС? Става ли ясно от тези всички документи?
Евтим Костадинов: Именно в този сборник, аз ще направя една предварителна уговорка, че ще се постараем в рамките на месец-два и в един друг електронен вариант да поднесем в публичното пространство и останалите документи, които са също важни с цел да можем да завършим този порядък от документи, да дадем една завършена представа, че всъщност партийните документи на БКП са били основоположници на тези документи, инструкции, заповеди, които са издавани в последствие в МВР, специално за направлението ДС и именно те са регламентирали и тази дейност. Т. е., основните документи, въз основа на които са изградени в последствие тези инструкции, тези ... особено за вербовъчната и другата дейност, са въз основа на тези партийни документи. Т. е., това е връзката между ДС и единствената за него момент политическа партия – Българската комунистическа партия.
Водещ: А персонално на Тодор Живков?
Евтим Костадинов: Персонално на Тодор Живков, то е с неговия подпис основните документи предимно и на решенията на Централния комитет.
Водещ: Тук попадам и на още един документ – заповед. Тя е от 46-а година, въз основа на бюджета за 47-а. И първо постановление на МС за формирането на ..., т. е., разформироването на Дирекцията на Народната милиция, която се преструктурира в Главна дирекция „Народна милиция” с две дирекции – Държавна сигурност и Дирекция на народната милиция. До каква степен това ще бъде полезно, тези факти, за историци и изследователи? Този период, какво ново те ще научат?
Евтим Костадинов: Все пак не може един народ, който да не се съобразява и както се казва да изтрием паметта. И това всъщност е основата и чрез прочита на този сборник от документи ние можем да придобием ясната представа по какъв начин е била основана тази служба ДС, структурите й, основните моменти, основните направления. Вижда се, когато се четат последователно документите и нейното последователно изграждане във времето. Периодите 44-а-46-а, 47-а година. 47-а-48-а до 54-а, до 56-а и от 56-а до 81-а и т. н. до 90-а година. Вижда се и особено кога се създават и примерно Управление 6-о. Вижда се, че особено с тези моменти, когато всъщност се създава и така да се каже републиката в крайна сметка се създават и тези служби в услуга и в утвърждаването на тази политическа власт на единствената политическа сила, тогавашната партия, Българската комунистическа партия. И те са свързани предимно и с икономическите преходи. Знаете, че в първоначалния момент те установяват така да се каже една народно-демократична власт. Друг е въпросът в исторически момент и в практически как е станало и до каква степен се е получило. В последствие ...
Водещ: И въобще до колко е демократична, най-важното.
Евтим Костадинов: Да. И до колко е демократична. В последствие се вижда и установяването на колективизацията и национализацията. В последствие вече изграждането на развитото социалистическо общество и по този начин в последствие се вижда и прохождането и утвърждаването на Шесто управление върху наблюдението, натиска върху интелектуалните среди и културните дейци. Общо-взето това е един прочит на документи, но много е важно и начинът, по който е ставало привличането на агентурния апарат и в същото време и вербовъчната дейност.
Водещ: Всъщност колко пари са отделени точно за това и сега знаем ли пълния брой на агентурния апарат?
Евтим Костадинов: Пари колко са отделени, това може да се направи, когато се направи едно извлечение от бюджетите за тези години, когато се е развивала ДС, когато са били планирани. Както виждате, че още през 46-а година с издаването на тази заповед за разделянето на Народната милиция на две също се прави въз основа на бюджета, който е бил планиран за 47-а година. В годината също си е съблюдавано, този бюджет, с който е разполагала ДС е бил един от основните или по-голямото перо от МВР, ако смеем така да го кажем. А той всъщност винаги е ставал, бих казал, скрит бюджет, отколкото по-явния бюджет, който всъщност формираше и погледа пред обществото – издръжката на Гранични войски, издръжката на Народната милиция, на противопожарната охрана. Знаете, виждате в какво състояние са и към настоящия момент.
Водещ: А по отношение на брой привлечени агенти, доносници?
Евтим Костадинов: През този период към настоящия момент в отдел „Картотека и архив” в комисията са предадени над 1, 5 милион т. нар. картончета за регистрацията. Тук вече можем в годините да направим съответно и анализа тези регистрации през кой период са направени. И в крайна смета този апарат от 44-а година до към настоящия момент, 91-а година, говоря, от който всъщност ние имаме право да получим тази картотека разделена на годините дава един доста голям брой ...
Водещ: Милион и половина е била агентурата, която е работила.
Евтим Костадинов: Да, включая и делата за оперативно наблюдение, т. нар. обектови дела за лицата или за /.../ групи.
Водещ: Един много важен въпрос. Понеже говорим за това как е изградена ДС, как са положени нейните основи, до колко тя се доближава и копира т. нар. съветска?
Евтим Костадинов: Това, бих казал, че не искам да бягам от тази отговорност, историците имат по-голямата възможност да отговорят на този въпрос. Но в документално отношение това проличава след 47-а година. Респективно примерът на бившия Съветски съюз и изграждането на тези служби. Особено на последователите от България всъщност се насажда и се използва като един основен, водещ пример и по този начин службите на ДС са в България и в последствие с изграждането на разузнавателните управления, на контраразузнавателните управления, доказва ясно, че по този начин е подхождано и в зависимост все пак от мащабите на съответната държава, в случая нашата държава е с по-малки размери и естествено по този начин е подхождано и съобразено.
Водещ: Споменахте за нови издания, върху които работите.
Евтим Костадинов: Да, вярно е. Правим всичко възможно в рамките на настоящия бюджет да изпълним планираните задачи, които сме си поставили през 2010 година. И се надявам до края на годината да няма някакви съществени условия да попречат на това да излезе нашият сборник, последващ третия сборник „ДС и международния тероризъм”. И впоследствие също така се готви още едно издание, което всъщност вече тази година да приключим с три издания: „ДС и народнодемократичната власт”. Дали ще излязат под това название, още не е минало през обсъждане на комисията. Но надявам се, че това всъщност са работните теми. Предстои ни един проект, който преди 15-20 дни го съгласувахме с нашите колеги от Германия. Това ще бъде един проект „ДС и ЩАЗИ”, която вероятно ще работим съвместно през предстоящата 2011 година. Така че ще се постараем в рамките на този мандат основните документи, които касаят структурата, дейността на ДС в национален и в нейното международно сътрудничество да стане общодостъпно като една основа на всички изследователи, на всички историци, които естествено се занимават с тази тема, да имат полза и основа за работа.
Водещ: Понеже споменахте Германия и ЩАЗИ, много пъти се е чувала оценката, че Германия какво направи с досиетата и как подходи и ние какво направихме. Полша, Унгария – много примери могат да се дадат в това отношение. Сега вече четири години работи вашата комисия. Мислите ли, че достигнахте това ниво на разкриване на архивите, което имат Германия, Полша и Унгария?
Евтим Костадинов: Смело мога да кажа, че това, което комисията от нейното избиране, от нейното създаване през 2007 година, особено когато изградихме европейската мрежа и за нас беше много важно да станем членове на европейската мрежа, и то равноправни, защото още от самото създаване, ние сме от създателите на европейската мрежа, трябваше да работим с едни ускорени темпове, да наваксваме този период, който беше загубен от нашата държава по отварянето на архивите на тайните служби. Неминуемо опитът, който беше натрупала комисията от Германия, също така от Чехия и Полша беше много използван от наша страна. Успяхме в кратки срокове да направим това, което се искаше от нас, тоест успоредно да изграждаме архива, да вземем тези регистрационни картони за агентурния апарат и в същото време да обслужваме и желаещи в читалнята. Именно този период на натовареност на комисията в рамките на три години и половина, ние мисля че в края на тази година можем да кажем спокойно, че успяхме. Преди 20 дена се завърнахме от Полша, имаше среща на председателите европейската мрежа. И смело можем да заявим, че в отчетите си ние сме едни равнопоставени членове на европейската мрежа и желаещи да контактуват с нас, особено както е в случая този проект, за който говоря с Германия, означава, че все пак интересът и възможността да се реализира този проект е по-важно, защото я има нормативната база, има ги вече създадените условия, архивът вече е в комисията и се владее и се стопанисва от комисията. И дава възможност вече на тези изследователи да работят спокойно, без да се съобразяват с различни други инстанции.
Водещ: Хващам се за една ваша думичка „загубено”. Загубено като време, вие го използвахте в този контекст. Може ли да се окаже, че има и загубени документи, „загубени” го слагам тук условно в кавички. Защото била съм свидетел как личност в публичното пространство, няма да й споменавам името, не веднъж открито е споделяла, че е била сътрудник и е работила за ДС, се оказа при вашата проверка, не излезе от нито един списък, а имаше поне няколко опции, от които тя да излезе при проверка. Как може ето това да се случи? Защото така остава загадката за всички, че отново има нещо, което е унищожено, загубено, покрито за определени хора.
Евтим Костадинов: Аз употребих термина за времето. Аз считам, че документи не са загубени. Има документи, които са унищожени, но има някакъв прочит след тях, като регистрацията, за която сме говорили много пъти и е в регистрационните дневници и тези картончета. Също така считам, че тези, които са успели по един или по друг начин да се сдобият с тези документи, спомняте си, имаше даже публикация в печатните издания, където имаше даже и документи, които не са собственост на комисията, което означава, че тези документи не са загубени, не са унищожени. Всъщност не се стопанисват и не се управляват по надеждния начин. Именно тук разчитаме, все пак това беше и целта на закона, да спре и този рекет. Все пак тази институция е официалната, която към настоящия момент има правото единствено да установи принадлежност към бившите тайни служби и по този начин да се даде в обществото. Друг е въпросът, и все пак едно е желанието, друго е наличността на документацията. Знаем, че в обществото битуват такива мнения, че има хора, които по една или по друга причина има основание да се смята, че те са принадлежали към службите.
Водещ: Дори си признават.
Евтим Костадинов: Но в крайна сметка като липсва документацията, това все пак трябва да отговарят и на определени условия решенията на комисията. И ние стриктно спазваме. И така използвам в ефира, много от делата, които бяха заведени срещу комисията и които в момента се водят, единствено разчитаме, че комисията ги печели, защото работим и се уповаваме единствено на документацията, която законът ни дава.
Водещ: Колко дела спечелихте до тук?
Евтим Костадинов: Понеже вече броят им много нарасна, мога да кажа, че към настоящия момент нямаме загубени дела.
Водещ: Колко, над 10, 20?
Евтим Костадинов: О, над 30 дела са спечелени на втора инстанция.
Водещ: Добре, знаете, аз имам две любими тема. Едната е за журналистите. Приключихте ли всъщност с тях, защото на няколко пъти огласявахте списъци, първо започнахте с печатните медии.
Евтим Костадинов: Спомняте си, тук някъде мисля че в началото или в края на септември излязохме с поредното решение за представителите на частните печатни издания. Ако някой, мисля че всички са обърнали внимание на края на решението на нашата комисия, че проверката продължава. Има голяма част от представителите на медиите, които по един или по друг начин, надявам се, че не е недобросъвестно да са използвани, да не ни изпратят тези списъци. Предприели сме съответните мерки за издирването на тези, мисля че бяха около 31 на брой. Няколко вече си подадоха по надлежния ред списъците. Проверката ще бъде довършена изцяло от комисията и мога да ви уверя, че това, което всъщност комисията ще се постарае е към края на годината да приключим с печатните издания. Ако позволите няколко думи да кажа за намеренията в бъдеще време. Работим изключително по работата за социологическите агенции.
Водещ: Тоест собственици, управители.
Евтим Костадинов: Собственици, управители така, както е регламентирано в закона. Изключително комисията работи по...
Водещ: Тя ще приключи ли до края на годината, кога да очакваме?
Евтим Костадинов: Ще се постараем и така най-вероятният вариант е в началото на следващата година, но до края на годината сме си поставили за задача да излезем с решение за дипломатическите служби в чужбина. ..
Водещ: Дойде и техният ред.
Евтим Костадинов: ... за посланиците. Дойде и техният ред. Това се надявам в рамките на месец ноември да се случи. Работим изключително върху проверка на списъците, уточняването на лицата върху новоизградането за нас още служба ДАНС 2007 година, която беше създадена. Работим върху уточняване на списъците за всички кметства, общински съветници от създаването до настоящия момент и имаме една огромна работа.
Водещ: Във времето как я виждате? До колко години смятате, че ще приключите изцяло с разкриването на всички архивни единици, така ли ги наричате вие?
Евтим Костадинов: Ние говорим за тези лица, които са определени като задължение на комисията в чл. 3, ал. 1 и 2 – публичните лица и лицата с публична дейност, да бъдат задължително оповестени. Стараем се максимално, в рамките на тази година в рамките на оставащия период от година и четири месеца, говоря за 2011 – 2012, поне да наближим последните точки от чл. 3, тоест 28 – 29 точка, което означава, че това ще е така да се каже 80% от задължението на комисията да установи принадлежност...
Водещ: Тоест до края на 2012 година смятате, че 80% от архива...
Евтим Костадинов: Да,
Водещ: ... ще бъде отворен, прочетен, разкрит.
Евтим Костадинов: Става дума за установяване на принадлежност, на задължителната принадлежност на лица публичните лица и публичната дейност. Но архивът, който всъщност комисията, другата основна задача, трябва да изгради, определено считам, че до края на мандата ще бъде също събран.
Водещ: Мандатът на сегашното правителство или мандатът на комисията?
Евтим Костадинов: Мандатът на нашата комисия – 2012 година.
Водещ: 2012 година. Последен въпрос – за лустрацията. Имаше период, в който много се повдигаше тази тема.
Евтим Костадинов: Искам да добавя, понеже ставаше дума за архивната дейност. Изключително, използвам тази възможност да споделя, че изключително добре и това доказва, че когато има воля, върви предаването на архивните документи от регионалните дирекции, от МВР. Спомняте си, че в началото на годината ние подписахме едно тристранно споразумение и заедно с министъра на вътрешните работи и с проф. Бакалов - на Държавна агенция „Архиви”. Към настоящия момент мога да споделя, че всичко върви в ритъм и ще се постараем да изпълним тази задача, това споразумение – до края на годината всички архивни документи да бъдат прибрани от регионалните дирекции и естествено, да остане за следващата година прибирането от центъра, което към настоящия момент и от там сме започнали.
Водещ: Добре. Лустрацията. Защо пак, отново се замълча? Означава ли, че никога няма да стигнем до тази тема и никога няма да присъства тя?
Евтим Костадинов: Тази тема се беше, така, поставила и на нашето заседание в европейската мрежа, които страни също поставяха своето виждане. И спомняте си, тук също в студиото в предишно гостуване също говорихме. И тогава също поставихме въпроса – до коя степен да бъде лустрацията. И считаме, че във времето, ако беше в началото на прехода...
Водещ: Щеше да има смисъл. Сега се обезсмисля.
Евтим Костадинов: Щеше да има смисъл и щеше да има, според мен, и една справедлива рамка. Към настоящия момент трудно е да се определи до коя степен да бъде наложена тази лустрация.
Водещ: Добре. Така да завършим. Благодаря ви за този преглед.
Евтим Костадинов: И аз ви благодаря.