Защо е важно да познаваме основните документи за Държавна сигурност

www.capital.bg

Христо Христов

Публикуването на най-важните архивни материали за ДС отваря широки възможни пред изследователите за осветляване на близкото минало

 
Зам.-председателят на комисията по досиетата д-р Орхан Исмаилов представи новия сборник на пресконференция в СУ "Св. Климен Орхидски".
Комисията по досиетата представи днес в Софийския университет "Св. Климент Охридски" новия сборник "Държавна сигурност - структура и основни документи". Изданието съдържа най-важните документи за структурата, агентурния апарат и оперативния отчет на Държавна сигурност в периода 1946-1989 г. Сборникът, чийто електронен вариант може да бъде изтеглен от сайта на комисията по досиетата (http://www.comdos.bg) е вторият, който тя издава, след като през 2009 г. беше публикуван сборникът "ДС и КГБ - връзки и зависимости 1950-1991г.".
Представям ви въведението на зам.-председателя на комисията по досиетата д-р Орхан Исмаилов в новия сборник.

Сборникът "Държавна сигурност - структура и основни документи" е второто документално издание на Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. То е значима част от дейността на комисията в изпълнение на законовото изискване за осигуряване на достъп до архивните дела, които осветляват същността и действията на бившите тайни служби в България по време на комунистическото ни минало.

Сборникът е и част от научен проект за създаване на единен информационен модел на структурата и управлението на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

След приемането на закона за декласификация на тези документи пред изследователите се откриха широки възможности за проучвателска дейност. В работата им по отделни теми е от голямо значение запознаването им със самата структура на службите, задачите, които са изпълнявали, зависимостите им от партийното ръководство на държавата и от Съветския съюз и по специално от КГБ.

Структурирането на системата и промените, които са ставали през годините, контролът, който органите на Държавна сигурност са упражнявали върху останалите държавни институции и отделните граждани – български и чужди, механизмите на робота с агентура, появата на нови управления и отдели през годините, разрастването на апарата и целите на структурните промени. Това ни мотивира да публикуваме тези основни документи, за които смело мога да твърдя, че са "А" и "Б" на изследователската работата с архивите на бившата Държавна сигурност.

За разглеждания период от 1946 г. до 1989 г. документите, които бихме могли да определим като основни са над 200. В рамките на книжното издание, което предлагаме на изследователската аудитория сме включили само 46, поради техническите ограничения на хартиеното издание.

Водещият принцип на подбор на включените в сборника документи е свързан със значимостта на материалите по три основни теми, засегнати в изданието – структура на Държавна сигурност, работа с агентурния апарат и оперативен отчет на ДС, представляващ главния вътрешен механизъм, по който тя е осъществявала своята дейност. Така в процеса на изследване на различни архивни фондове в МВР, Националната разузнавателна служба и Държавна агенция "Архиви" са отсети най-важните документи по посочените по-горе три направления.

Същевременно с това приоритетни са били онези основни документи, които носят със себе си съответните атрибути, удостоверяващи тяхната автентичност и валидност, като оригинални подписи на длъжностни лица, печати, изходящи номера и специфични сигнатури. Подбраните документи се публикуват в тяхната цялост.

Хронологичният подход по трите основни направления спомага и за по-ясното проследяване на основните структури на Държавна сигурност, както и за открояването на тенденциите в задачите и оперативна й дейност за отделните периоди от историческото развитие на страната и зависимостта им от властовите промени в управляващата БКП.

От тази гледна точна могат да бъдат обособени три периода от развитието на Държава сигурност, засягащи едновременно проследените в изданието основни направления – структура, агентурен апарат и оперативен отчет. Първият от тях е свързан с овладяването на Държавна сигурност и промяната на заварената на 9 септември 1944 г. структура, както и подчиняването на силовия институт на теснопартийните интереси на БКП. Този период условно обхваща първите няколко години от установяването на т. нар. "народна власт" 1945 г. – 1949 г.

Вторият период е свързан с периода на култа към личността в България (1950-1954), когато партиен и държавен ръководител е Вълко Червенков, наложил сталинския модел на управление в страната. Впечатление правят следващите една след друга и само през няколко месеца промени в документите, уреждащи работата с агентурния апарат и оперативния отчет. Това е обяснимо с факта, че по това време ръководството на партията провежда чрез органите на Държавна сигурност чистка на "врага" с партиен билет, която не подминава и самата Държавна сигурност, където няколко хиляди служители са уволнени по подозрение, че не са лоялни към властта.

Този период е характерен и с първите по-сериозни структурни промени в Държавна сигурност и обособяването на Първо и Второ управление (разузнаването и контраразузнаването).

Третият условен период е свързан с управлението на Тодор Живков като генерален секретар на БКП и първи държавен ръководител (1956-1989). През този 35-годишен период структурата на Държавна сигурност се усъвършенства и развива по модела на съветския КГБ. Най-характерното от документите за този период е пряката подчиненост на ДС на генералния секретар на Политбюро на ЦК на БКП, постановка, която буквално е застъпена в един от основните документи – "Указ за "Основни положения на Държавна сигурност" от 1974 г.

* Тексът е част от въведението на д-р Орхан Исмаилов, публикувано в документалния сборник "Държавна сигурност - структура и основни документи". Заглавието е на водещия блога "Досиета" Христо Христов.