Урок по Държавна сигурност

в. "Пари"

Комисията по досиетата събра "а" и "б"-то за работата на службите в нова книга

Казват, че съществуването на тоталитарен режим е невъзможно без наличието на общ враг. Комунистическият режим в България се е крепял на сплотяването срещу два врага: външният в лицето на капитализма и вътрешният - "идеологическата диверсия". В продължение на десетилетия опасността от този втори враг се насажда чрез най-ефективното оръжие - страха. Днес документите, описващи структурата на тази машина за страх, вече са разсекретени.

Сборникът
Сборникът "Държавна сигурност - структура и основни документи" съдържа общо 46 документа от периода 1946-1989 г., изясняващи действието на Държавна сигурност (ДС) в 3 направления. На първо място са свидетелствата, свързани с променящата се през годините структура на ДС. На второ - изграждането на агентурния апарат, и на трето - оперативният отчет, установяващ строги правила в организацията на агентурно-оперативната работа на службата.
Сборникът е първата част от научния проект "Единен информационен модел" за разсекретяването на документи, свързани със структурата на ДС. Ръководителят на проекта Орхан Исмаилов от Комисията по досиетата разказа, че са подготвени още около 200 документа, които до месец ще бъдат включени в допълнително DVD издание на комисията. Иначе оперативните документи от периода наброяват около 2000-3000.
Всъщност сборникът, чиято премиера предстои в понеделник, вече е достъпен на сайта на Комисията по досиетата. От една страна, това е наше законово задължение, а от друга - принос към запознаването на изследователи с основната терминология на ДС, обяснява Исмаилов. Всеки, който се интересува от тематиката, трябва да прочете сборника, тъй като той събира "а"-то и "б"-то на службата, разказва той.
Периоди
Специалистите разделят историята на ДС на три периода. Първият обхваща първите години от "народната власт" (1944-1949), когато основният репресивен метод е насилието. Всъщност ДС съществува и преди 1944 г., но съвсем не в същите размери.
По данни на историка Момчил Методиев, ако щатните служители в началото са 76 души, през 60-те години броят вече е скочил на 13 хил. До 1954 г. ДС може да се опише като държава в държавата, занимаваща се с извънсъдебни репресии и изпращането в трудово-възпитателни общежития, разказва Методиев в публикуван на сайта на комисията документален филм.
Вторият период (1950-1954) минава под знака на "култа към личността" и Вълко Червенков. През тези години започва оформянето на агентурния апарат на ДС и професионализацията й като основна репресивна машина. Освен това се основават т. нар. I и II управление - разузнаването и контраразузнаването.
Третият период (1956-1989) обхваща управлението на Тодор Живков и усъвършенстването на агентурната мрежа на ДС по модела на КГБ. През 1967 г. се създава и известното VI управление, или неприкритата политическа полиция на ДС, следяща - по думите на Методиев - "критичните елементи" на обществото (младежта, интелигенцията, духовенството).

Агентура
През втория и третия период от развитието на структурата на ДС се усъвършенства и агентурният й апарат, условно отделящ пет качествени типа на разузнаване - агент, информатор, резидент, съдържател на явочна квартира и съдържател на конспиративна квартира (виж графиката). Неофициално обаче са съществували и други разузнавателни форми, като секретни сътрудници, доносници, разузнаватели и т. н.
Вербовката е била три вида - идейно-патриотична, материално стимулираща и компрометираща, обяснява Исмаилов. Предложението за привличане на някого идвало от оперативния работник, но самата вербовъчна беседа и одобрението са ставали от началник на съответния отдел.
Правилниците на ДС установяват, че до беседа се стига едва когато е сигурно, че лицето ще се съгласи да сътрудничи. Въпреки категоризацията, особено през късния период на ДС, границите между различните разузнаватели се размива. Съществувала е възможност и за прекатегоризация на информаторите в агенти, но при положителни резултати и одобрение.

Марина Узунова