Перо на „24 часа" разкри таен ДС отдел

в. "24 часа"

Алексения Димитрова

"Четях и не можех да повярвам на очите си. Да оцелеят толкова сензационни документи и никой да не ги е видял досега. Те доказваха нещо, за което от години витаят слухове, съмнения, спекулации, но не се е появявало черно на бяло
- че в Държавна сигурност е имало специален отдел за остри и специални мероприятия, създаден още през 1963 г., далече преди убийството на Георги Марков."
Това казва журналистката Алексения Димитрова. В понеделник "24часа" пусна най-новата й книга "Отдел за убийства".
Тайната история на секретна Служба 7 е четвъртото документално разследване на Алексения след " Железният юмрук", издадена в Англия, "Войната на шпионите" и бестселъра "Тайните досиета на царя", който" 24 часа" публикува миналата година. За да я напише, авторката е прочела близо 5000 страници от доскоро секретните архиви на Първо главно управление на ДС.
На документите се натъкнала случайно: " С дни разлиствах описите, предадени от Националната разузнавателна служба в Комисията по досиетата. Четенето на описи е досадна работа, но след дълго взиране изведнъж намерих нещо, което ме впечатли", казва Алексения.
Това били няколко съкращения - ОМ, СМ, АМи ДМ. От дългата си работа в архивите, допуснала, че те може би означават остри, специални, активни и дезинформационни мероприятия.
Оказала се права, когато месеци по-късно получила папките. От една страна била изненадана, защото в интервюта бивши офицери от разузнаването отричали съществуването на подобно звено. От друга, си спомнила митовете, чути през годините : "Не вярвам на слухове. Винаги опитвам да търся истината по друг начин и най-вече - в документите. Затова се зарадвах, че ги има, че не са унищожени и че най-после ще сложат точка на спора имало ли е такъв отдел, или не", споделя Алексения. Тя от години разрешава подобни спорове. През 1999 г. тръгна по дирята на слуха, че Георги Димитров е бил отровен. Тогава откри в лаборатория в София стъкленица с мозъка и кичури от косата му, успя да организира тройна експертиза, като привлече светилата на химическата наука и съдебната медицина. Така "24 часа" публикува сензационното откритие, че в мозъка на Димитров се е съдържал живак няколко пъти над нормата. Този път задачата й била не по-лесна - да изчете всяка буква от оцелелите документи. Но като допълнение решила да разбере какво е станало с 10-имата българи - мишени на отдела за остри мероприятия. Успяла да издири част от тях или близките им по света и у нас. Когато събрала документите и устните свидетелства, се получил "Отдел за убийства".
В книгата има близо 100 факсимилета, които ще убедят тези, които не вярват, че такъв отдел е съществувал. А тези, които вярват ще бъдат изумени от детайлите. Книгата се чете като шпионско-приключенски трилър. Предимството й е, че е подплатена със сериозен документален материал, който не търпи възражение, но е поднесен увлекателно.