Какво трябва да знаем за закона за досиетата

Капитал - инф. сайт

Хр. Христов

Малко известни факти от предисторията на приемането му и най-важните моменти от него

Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСЗСБНА) е приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. и е придобил публичност като закона за досиетата.

Той е третият опит за законодателно решаване на въпросите с отварянето на архивите на репресивните тоталитарни служби по време на комунистическото управление (1944-1989) и огласяването на сътрудниците на ДС. Първият закон е приет през 1997 г., а през 2001 г. парламентът разширява неговото поле на действие с прибавянето нови категории публични длъжности и проверка на лицата, които са ги заемали след 10 ноември 1989 г.

Законът от 2006 г. е гласуван от Народното събрание броени дни преди приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

Той е приет в резултат на рядък политически консенсус – в негова подкрепа се обявяват управляващите от тогавашната тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, както и от страна на опозицията в лицето на СДС, ДСБ, Български народен съюз.

По това време ГЕРБ не е парламентарно представена партия, но нейният формален лидер Цветан Цветанов публично подкрепя гражданските призиви пред парламента за пълно отваряне на досиетата.

В началото на 2006 г. обаче никой не предполага, че точно по време на правителството, оглавявано от лидера на БСП Сергей Станишев, ще се стигне до приемането на нов закон за досиетата, след като четири години по-рано с гласовете на същите тези партии – БСП, НДСВ и ДПС е отменен предишния закон за досиетата.

Предистория на закона от 2006 г.

е свързана с изкушението за избирателно използване на досиетата от управляващите. Този път изкушилият се е тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков. Чрез отварянето на избрани досиета на журналисти той се опитва да уязви Георги Коритаров, тогава водещ на сутрешния блок в Нова телевизия. Причината е, че водещият прави публична критика на дейността на министъра във връзка с убийството на Ангел Димитров – Чората в Благоевград при полицейската операция "Респект", насочена срещу криминално проявени лица.

Ударът срещу Коритаров се състои в огласяването на досието му като агент "Алберт", съдържащо донесения за негови състуденти и други лица. В схемата на удара срещу Коритаров е включена журналистката на свободна практика Ангелина Петрова. Тя се обръща с искане до вътрешния министър за отварянето на няколко досиета на журналисти, сред които и това на водещия от Нова телевизия. Това е формалният повод за огласяване агентурното минало на Коритаров. Малко по-късно се оказва, че Ангелина Петрова също е сътрудник на ДС – съдържател на явочна квартира "Липа".

Части от досието на Коритаров пък е огласено няколко години преди това с публикация във в. "Стандарт" (през 2010 г. собственикът на "Стандарт" Тодор Батков беше обявен като сътрудник на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване при проверката на собствениците на електронни и печатни медии от комисията по досиетата).

Близката цел е ударът срещу Георги Коритаров, а по-далечната е отклоняване на общественото внимание от сериозните критики на Европейската комисия и на опозицията към вътрешния министър Румен Петков за несправянето му в противодействието на организираната престъпност.

Разразилият се скандал обаче приема съвсем неочаквана за авторите му посока. Общественото мнение е против избирателното отваряне на досиетата и призовава управляващите за пълното им отварянето. Този път настроенията в обществото са въпросът да бъде решен по категоричен начин, за да не се допускат други заигравания и злоупотреби с тях.

Въпреки че в препоръките на Европейската комисия няма специално изискване по този въпрос редица евродепутати, предимно от групата на Зелените в Европейския парламент, неколкократно повдигат темата. Един от най-активните, както в Брюксел, така и при посещенията си в България по това време е евродепутатът от Зелените Елс де Грун (Холандия).
 

В София тя поставя въпроса при срещите си с представители на управляващите, сред които е и Румен Петков. Холандският евродепутат е сред инициаторите и организаторите на международна конференция за досиетата в българската столица, на която пред правителството и парламента е представен законодателния опит за справяне с проблема в другите бивши социалистически страни.

Обръщането на Станишев на 180 градуса

Активната външна позиция за отварянето на досиетата на ДС в България и силният обществен натиск в страна принуждават тройната коалиция да предприеме ход, с който да отговори на обществените очаквания за трайно решение на този проблем, съпътствал всички години на прехода.

След специална среща на лидерите на тройната коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган на 5 юни 2006 г. тримата обявяват решението си за приемането на нов закон за досиетата.

Интересното е, че преди тази среща лидерът на БСП Станишев се обявява против отварянето на досиетата и ги обявява за "отрова". А социалистическата партия използва законопроекта за създаването на Държавна агенция "Архиви" на мястото на Главно управление на архивите към Министерския съвет, с който се предвижда досиетата на ДС да преминат в Държавния архив и да се засекретят за период от 100 години.

Според мнозина на срещата между Станишев, Сакскобургготски и Доган ключова за отваряне на досиетата се оказва позицията на лидера на ДПС. Това едва ли може да се сметне за изненада. През 1997 г. Доган преживява без никакви последствия удара срещу него при приемането на първия закон за досиетата, когато той и голяма част от ръководството на ДПС са обявени за агенти на ДС. Темата за досиетата няма политически последствия за Доган и партията му и не повлиява на твърдия електорат на движението. Вероятно това е една от причините през 2006 г. лидерът на ДПС да се обяви твърдо за отварянето на архивите на ДС.

Това принуждава Сергей Станишев да промени бързо позицията си и от противник публично да обяви подкрепата за този процес, заявявайки, че "обществото има право да знае кой кой е бил в държавата".
Лидерът на НДСВ също се обявява "за", защото в противен случай партията му би поела негативите от обществото.

Ролята на гражданското общество за приемане на закона

В силния граждански натиск няколко представители на медиите и на неправителствени организации изиграват важна роля за приемането на такъв закон, който да е далеч по-ефективен от предишните. Медийният експерт Георги Лозанов инициира акция "Чисти гласове", с която работещите в медиите са призовани сами да поискат да им се отворят досиетата. Една немалка част от журналистите в различни печатни и електронни медии подкрепят тази идея и доброволно се обявяват за огласяване на информацията дали са били сътрудници на ДС или не.
 

Георги Лозанов инициира и среща на ядрото от кампанията с Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която се явява водеща при създаването на закона. От комисията присъстват всички членове с изключение на Татяна Дончева (БСП). На срещата от страна на гражданското общество участват Лозанов, юристът Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на фондация "Програма достъп до информация", Юлияна Методиева от Българския хелзинкски комитет и журналистите Асен Григоров и Христо Христов.

Председателят на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров представя трите законопроекта за досиетата, внесени по това време във вътрешната комисия – на НДСВ, на ДПС и на ДСБ, като обяснява, че те ще бъдат обединени в един общ проект. Предвижданията са на бъдещата комисия по досиетата да бъдат дадени широки правомощия.

Христо Христов излага виждането, че каквито и правомощия да бъдат дадени няма да има нужния ефект, ако не се възприеме нова философия по отношение на архивите на ДС, а именно тяхното обединяване на едно място и разпореждането с тях да се извършва единствено от комисията. Този елемент липсва и в трите законопроекта, които следват предишната линия комисията да няма пряк достъп до документите на ДС, а да изисква информация от различните специални служби, които са наследили архиви на Държавна сигурност.
 

Юристът Александър Кашъмов подчертава голямото значение на достъпа до документите на ДС, който следва да е значително по-широк и да е гарантиран с ясна процедура. Въпросът за достъпа също не е развит в законопроектите на НДСВ, ДПС и ДСБ. Христов и Кашъмов познават проблемите с достъпа до архивите на ДС и са водили успешни дела срещу министъра на вътрешните работи в правителството на Сакскобургготски Георги Петканов и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров за отказ за достъп до определени документи на ДС в период, когато не е функционирал закон за досиетата.

При изготвянето на общия законопроект депутатите, членове на вътрешната комисия, възприемат тези две основни идеи – за обединяване на архивите на ДС и за широк достъп до тях. Александър Кашъмов е поканен да предложи конкретни текстове, уреждащи въпросите за достъпа. Юристът изготвя цялата глава за достъпа в бъдещия закон, като процедурата е обвързана с правилата в Закона за достъп до обществена информация. Тези текстове са внесени във вътрешната комисия от членовете й Елиана Масева и Атанас Атанасов, тогава депутати от ДСБ и са гласувани по-късно от парламента във вида им, предложен от експерта от фондация "Програма достъп до информация".

Представителите на гражданското общество участват и в изготвянето на закона за досиетата и с някои предложения в списъка на лицата, извършващи публични дейности, които следва да подлежат на проверка за съпричастност към ДС.

С активната си позиция представителите на гражданското общество успяват да съдействат за изработването на такова законодателство, с което трайно да се решат основните проблеми с архивното наследство на ДС, съществували дотогава.

Основните моменти в закона за досиетата

Три са основните цели на закона за досиетата. Първата цел е обединяването на всички документи на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служба на Българската народна армия в един общ архив. Този архив е определен в закона като "централизиран", а задачата по създаването му е възложена на комисията по досиетата. Тя е единственият орган, който се разпорежда с него, контролира достъпа, ползването и съхранението му.

Формирането на централизирания архив се извършва, като държавните институции, предимно различните специални служби и МВР, в които след 1989 г. се съхраняват документи на ДС, ги предават на комисията по досиетата при специално разписана в закона процедура.

Този подход, както беше отбелязано по-горе, се различава от предишното законодателство (закона за досиетата от 1997 г. и поправките на същия от 2001 г.), при което създадените комисии нямат пряк достъп до архивите на ДС и на разузнавателните служби на БНА.

През годините на прехода документите на тоталитарния репресивен апарат са пръснати в различни специални служби, като последните имат пряк контрол над тях, а не както би трябвало да бъде с тях да се разпорежда съответната комисия по досиетата.

Това дава предпоставки за  манипулации и укриване на материали и на практика до невъзможност комисиите да контролират напълно архивното наследство на ДС. От друга страна достъпът до тези архиви остава силно ограничен.

Именно въвеждането на широк достъп до архивите на бившата Държавна сигурност е втората основна цел, постигната със закона. В него е разписана ясна процедура за достъпа до документите на ДС. Достъпът до архивите включва:

- правото на всеки до информацията, събирана за него или негови починали роднини по права линия до втора степен;

- правото на всеки да поиска извършването на проверка за него или за негови починали роднини по права линия до втора степен, включително за установяване на принадлежност към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА;

- правото на всеки до документите на ДС за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност по реда на Закона за достъп до обществена информация.

За първи път със закона от 2006 г. изследователите има възможност да се запознават с кадровите и лични дела на щатните служители на ДС и на разузнавателните служби на БНА, т.е. на офицерите в тоталитарните служби. Възприето е положението, че те не представляват лични данни и класифицирана информация.

Законът е съобразен с правата на т. нар. трети лица. В случаите, когато в документите се съдържат данни за трети лица и когато няма тяхното съгласие информацията се предоставя без данните, отнасящи се до тях.

Ограничение за достъп до документи на ДС е наложено по отношение на информация, чието разкриване би навредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна заплаха за живота на дадено лица. В тези случаи съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията по досиетата. Тя се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Документи, които не се разкриват поради горните съображения, се регистрират в отделен от централизирания архивен фонд, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията.

Третата основна цел е значителното разширяване на кръга на проверяваните лица за съпричастност към ДС. Освен, че обхваща трите власти – законодателна, съдебна и изпълнителна полето на действие на закона за първи път се разпростира и върху местната власт, както и върху четвъртата власт – медиите. За разлика от останалите власти при четвъртата проверките на печатните и електронни медии не обхващат целия период на прехода, а започват от декември 2006 г., т.е. когато е приет закона. За всички останали лица, заемащи държавни длъжности или извършващи публични дейности периодът обхваща времето след 10 ноември 1989 г. По този начин скрити от обществото остават агентите на Държавна сигурност в медиите в периода 10 ноември 1989 г. – декември 2006 г.

В закона са обособени два основни списъка на лица, които подлежат на проверка. В първия списък попадат лицата, заемащи публични длъжности, като президента и вицепрезидента, народните представители в Народното събрание и Европейския парламент, министър-председателя, заместниците му, министрите и заместниците им, председателя и членовете на Конституционния съд, омбудсманът, ръководствата на държавните комисии, съдиите, прокурорите, следователите и дознателите, членовете на Висшия съдебен съвет, посланиците, ръководствата на държавните агенции и различни регулаторни органи, БНБ, Сметната палата, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, областните управители, кметовете, секретарите на общини и общински съветници, лицата на ръководни постове в централната и териториална администрация и много други лица (виж пълния списък в чл. 3, ал. 1 от закона за досиетата в прикачения файл).

За първи път на проверка подлежат ръководните служители в МВР, Министерството на отбраната и съвременните специални служби. Изключение правят следните длъжности: началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" (военното разузнаване) към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на сектор в Националната разузнавателна служба. Този текст е предложен буквално в последния момент от приемането на закона в пленарна зала от депутата Татяна Дончева (БСП) и е гласуван само от мнозинството на тройната коалиция. Той е включен в преходните и заключителни разпоредби на закона (параграф 12) и с него са скрити от огласяване кадровите служители на ДС и разузнавателните служби в БНА, които заемат споменатите ръководни постове в съвременните военна и цивилна разузнавателни служби.

Във втори списък са изброени лицата, подлежащи на проверка за принадлежност към ДС, извършващи публични дейности. Към тази категория спадат водещите журналисти и собствениците на печатни и електронни медии, собствениците на рекламни и пи ар агенции, учените, заемащи ръководни постове в БАН, както и ръководните кадри във висшите учебни заведения. Тук попадат и ръководствата на политическите партии, на синдикалните организации, на Висшия адвокатски съвет, на Българския лекарски съюз, Българския Червен кръст, управителните и контроли органи на националните спортни организации и БОК.

На проверка подлежат и членовете на управителните, контролните и надзорни органи и прокуристите на банки, на застрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, организиращи неофициален пазар на ценни книжа, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества. В тази категория проверявани лица попадат и едноличните търговци, организиращи хазартни игри и ръководствата и контролните органи, свързани с хазартни игри (пълният списък на лицата, извършващи публични дейности виж в чл. 3, ал. 2 от закона за досиетата в прикачения файл).

Обявяването на сътрудничество към ДС създава само прозрачност към миналото на държавните и обществени фигури, които следва да бъдат проверени и няма лустрационен характер, а по-скоро морален.

Законът прекратява търговията с досиета и неофициалното обявяване на сътрудничество към ДС. Създаден нов член в Наказателния кодекс, който предвижда от 3 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 50 000 лева за незаконно разгласяване на принадлежност към ДС на дадено лице. Единственият орган, който прави това, е комисията по досиетата.

Същите наказания са предвидени за онзи, които унищожи, скрие или преправи документ на ДС или на разузнавателните служби на БНА, както и на онзи, който нерегламентирано държи документи на двете тоталитарни структури.

Изборът на комисия по досиетата

Едно от най-важните следствия от приемането на закона е създаването на независим държавен орган, който да го прилага. Това е Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСЗСБНА), придобила публичност като комисия по досиетата.

Изборът й се забавя с близо 5 месеца след приемането на закона.

Въпреки че първоначално има идея в бъдещата комисия квота да имат представителите на гражданското общество до подобно решение не се стига. Налага се положението кандидатурите за членове на комисията да бъдат предложени от парламентарно представените партии. В закона е предвидено нито една политическа сила да няма мнозинство в комисията.

Две са основните изисквания към кандидатите: първото съдържа единствения лустрационен елемент в закона, а именно те да не са били щатни или нещатни сътрудници на ДС и на разузнавателните служби на БНА. Те не трябва да се служители в съвременните специални служби и трябва да отговарят на условията за боравене с класифицирана (секретна) информация, т.е. да им бъде издаден такъв допуск.

Последното условие се превръща в препъни камък за кандидата, издигнат от СДС – съденият по политически причини при комунизма Георги Константинов. Националната служба "Сигурност" отказва да му издаде такъв допуск. Мотивът е свързан с факта, че Константинов участва в група, взривила паметника на Сталин в Борисовата година, дейност, която е определена като терористична.

Отказът отново разпалва политическите страсти, но тогавашният лидер на СДС Петър Стоянов остава непреклонен и отказва СДС да предложи друга кандидатура. Така опозицията губи правото да има още един представител в бъдещата комисия. Кандидатът на партия "Атака" Камен Каменов пък не попада сред обсъдените от вътрешната комисия имена.

В първоначалните предложения на БСП фигурират кандидатурите на Христо Марински и историка Искра Баева. Марински, е един от членовете на предишната комисия по досиетата с председател Методи Андреев, който през 2001 г. при разглеждането на данните за агентурната принадлежност на лидера на БСП Георги Първанов (секретен сътрудник "Гоце"), като кандидат за президент, се обявява случаят да не се подлага на гласуване от комисията.

Марински е лансиран от БСП този път дори като фигурата, която ще оглави новата комисия. В пресата обаче се появява информация, че при разглеждане на данните от кадровото му досие във вътрешната комисия е установено, че няколко месеца той е получавал заплащане по щата на ДС. Това автоматично го прави кандидат, неотговарящ на законовите условия и малко по-късно той доброволно оттегля кандидатурата си.

Същото прави и Искра Баева, когато  разбира, че не може да съвместява евентуален пост в комисията и работата си като университетски преподавател. На тяхно място БСП предлага кандидатурите на Апостол Димитров и на Татяна Кирякова.

Тъй като партиите в парламента правят по няколко предложения в крайна сметка се договорят сами да редуцират своите кандидати за избор на 9-членната комисия. Тези предложения са разгледани на заседание на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която от своя страна внася разглеждането им в пленарна зала (виж по-подробно стенограмата за избора на комисията в прикачения файл).

На 5 април 2007 г. Народното събрание гласува следния състав на комисията:

Евтим Константинов – председател, предложен от БСП

Георги Георгиев – член, предложен от БСП

Апостол Димитров – член, предложен от БСП

Татяна Кирякова – член, предложена от БСП

Румен Борисов – секретар, предложен от НДСВ

Тодор Трифонов – член, предложен от НДСВ

Орхан Исмаилов – зам.-председател, предложен от ДПС

Екатерина Бончева – член, предложена от Български народен съюз

Валери Кацунов – член, предложен от ДСБ.
 

Евтим Костадинов е депутат от БСП, директор на РДВР – Добрич през 1995-1997 г., а преди 10 ноември 1989 г. е работил в милицията в Добрич. Георги Георгиев е юрист, зам.-министър в Министерството по регионално развитие и благоустройство (2001-2003), а след това консултант по право и бизнес. Апостол Димитров е, депутат от БСП, общински съветник във Варна (1999-2005), председател на общинския съвет във Варна (2004-2005). Татяна Кирякова е историк, журналист във в. "Дума", Румен Борисов е историк, парламентарен секретар в Министерството на отбраната 2001-2003 г., Тодор Трифонов е юрист и адвокат. Орхан Исмаилов е един от младите кадри в ДПС, преди това зам.-председател на Държавната комисия за сигурността на информацията. Екатерина Бончева е журналист, работила е в радио "Свободна Европа", директор на пресслужбата на Министерския съвет в служебния кабинет на Стефан Софиянски през 1997 г. Валери Кацунов е архивист, преподавател в СУ "Св. Кл. Орридски".

Въпреки първоначалните резерви към комисията и факта, че кандидатите на тройната коалиция образуват мнозинство, а опозицията има едва двама представители, членовете на новосформираната комисия бързо доказват, че могат да загърбят личните си политически пристрастия и имат намерение да работят така, че действително да се утвърдят като независим държавен орган. Показателно е, комисията обявява сътрудничеството на президента Георги Първанов, нещо, което не прави комисията Андреев по време на управлението на СДС.

Кабинетът на Станишев саботира дейността на комисията Костадинов, като с близо година забавя предоставянето на необходимия сграден фонд, в който да бъдат обединени и събрани на едно място всички архиви на ДС.

През лятото на 2009 г. комисията все пак получава необходимата база и започва усилен ремонт. През пролетта на 2010 г. една част от новото архивохранилище вече започва да функционира.

Администрацията на комисията е настанена на ул. "Врабча" 1 в столицата, а централизирания архив е организиран в Банкя. На "Врабча" 1 е организирана и читалня за гражданите и изследователите. Подобни помещения се предвиждат и в архива в Банкя.

Законът предвижда всяко решение на комисията за обявяване на принадлежност да подлежи на съдебен контрол. От заведените над 20 дела срещу решения на комисията тя е спечелила всичките, по които съдът се е произнесъл с окончателно решение.

Комисията е задължена два пъти в годината (юли и декември) да внася в парламента доклади за своята дейност, които се разглеждат и приемат.

Досега е правен един опит за атака срещу закона за досиетата. През януари 2010 г. съзидателите на в. "Земя" Светлана Шаренкова и Димитър Иванов, бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС се обръщат към омбудсмана с искане да сезира Конституционния съд за противоконституционност на закона за досиетата. Те са подкрепени от Асоциациите на разузнавачите и контраразузнавачите от запаса (бившите служители на Първо и Второ главни управления на ДС).

Омбудсманът Гиньо Ганев отказва да сезира Конституционния съд, след като на консултациите, които прави с известни конституционалисти и общественици, те стигат до категоричния извод, че законът не противоречи на конституцията.