Готова ли е България да се присъедини към Европейската конвенция за достъп до официални документи?

БНР (Хоризонт) - Преди всички 06:04 ч.

Тема: Готова ли е България да се присъедини към Европейската конвенция за достъп до официални документи?

Гости: Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация”; Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата

Водещ: На 27 ноември 2008 година Съветът на Европа прие първия в света правно-задължителен документ, гарантиращ достъпа до информация. Всъщност темата се дискутира в Съвета на Европа поне от 1994 година, когато идеята кристализира около приета от Съвета на министрите през 1981-ва година препоръка за достъпа до информация, съхранявана от обществените институции. Вече сме през 2009 година, 28 юли, програма „Достъп до информация” изпрати две писма до новоизбраните тогава министър на правосъдието Маргарита Попова и на външните работи Румяна Желева по повод позицията на България във връзка с откритата малко по-рано процедура за подпис на Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официалните документи. С това писмо Гергана Жулева, изпълнителен директор на програма „Достъп до информация”, призовава за стартиране или ускоряване, ако е започнал процесът на подготовка за присъединяване на България към конвенцията. Днес на голяма конференция в парламента ще се говори за това как изглеждат нещата десет години след влизането в сила на Закона за достъп до обществена информация. Какво се случи през тези години? Какъв е опитът на трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна, на гражданското общество, готова ли е България да се присъедини към Европейската конвенция за достъп до официалните документи. два разговора в аванс преди конференцията.

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация”, ще говори за промените в Закона за достъп до обществена информация, нови стандарти и предизвикателства. Добър ден, г-н Кашъмов.

Александър Кашъмов: Добър ден.

Водещ: На телефона е и Евтим Костадинов, който е председател на наричаната за краткост Комисия по досиетата, с когото ще говорим за достъпа до информация до архивите на Държавна сигурност. Здравейте, г-н Костадинов.

ЕК: Здравейте и добър ден от мен.

Водещ: Г-н Кашъмов, да започнем първо от така формулирания от вас въпрос – готова ли е България да се присъедини към Европейската конвенция за достъп до официални документи?

Александър Кашъмов: Аз само ще направя едно уточнение в началото, че конференцията ще се проведе в „Радисън”, точно срещу парламента.

Водещ: Да, за да не заблудим някой наистина. Понеже и председателят на парламента ще е там, по инерция реших, че ще е в парламента, нищо. Значи, в „Радисън” в 14 ч.

Александър Кашъмов: Да. Това действително е така. Според оценката на програма „Достъп до информация” България е готова да подпише Конвенцията за достъп до официалните документи. Ние дори съжаляваме, че България не беше една от първите страни, която да подпише тази конвенция, тъй като тя вече е подписана от 12 държави. И тъй като гражданите у нас, журналистите и неправителствените организации непрекъснато ползват правата си по Закона за достъп до обществена информация, отвоюват парчета информация от управлението, успяват да го направят по-открито, заради това и ние смятахме, че България би трябвало, дори и на по-ранен етап, да подпише конвенцията. В ден днешен страната е готова, особено след промените в Закона за достъп до обществена информация от 2008 година, да подпише конвенцията и така да се приобщи към европейското семейство на открито управление, ако мога така да се изразя образно.

Водещ: Какво процедурно точно трябва да направи държавата?

Александър Кашъмов: На първо място, разбира се, трябва да се приеме становище от страна на управлението на най-високо ниво, с което да се вземе решение, да стане това подписване, защото разбира се, който и да е министърът, който да отиде да подпише, дали това ще бъде министърът на външните работи или ще бъде министърът на правосъдието, както е в някои държави, това няма значение, защото трябва да има политическа воля, за едно такова решение, така че това е първата стъпка, а след това трябва да се пристъпи и към ратификация на конвенцията в парламента, разбира се.

Водещ: Вие ще можете да чуете днес, предполагам, на тази дискусия каква е позицията на законодателя, вероятно ще има представители на изпълнителната власт, но е по-важно с вас сега да кажем какво би дал на България този достъп до откритата европейско информационно пространство.

Александър Кашъмов: Това, което е ясно е, че подписването на една конвенция означава на първо място, че се поема международен ангажимент на ниво Съвета на Европа, т.е. голяма част от държавите, които имат такива закони, подписват една конвенция, не защото тя непременно ще даде още едно право на техните граждани, а защото смятат, че могат публично да заявят да, ние сме една държава, която признава това право на достъп до обществена информация за международно право, това е първото. На второ място – конвенцията предвижда много ясно да се прави баланс на интересите във всеки един случай, когато има отказ, основан на някакво ограничение, на достъпа до информация. Разбира се, такъв баланс се прави и по нашия закон, но ние смятаме, че краткият и сбит текст на конвенцията дава много по-добър ключ към някои от текстовете на Закона за достъп до обществена информация, които дълги години не бяха добре разбрани или пък се тълкуват противоречиво в практиката.

Водещ: От това, което аз прочетох в конвенцията, тя въвежда и някои ограничения по отношение на допуск до определен вид информация, но пък прави едно голямо но, че това ограничение може да падне, ако става дума за надделяващ обществен интерес, всъщност това е може би най-ценното на тази конвенция, че няма как да има злоупотреба с укриване на информация, ако сме част от тази конвенция.

Александър Кашъмов: Точно така. И трябва да се добави тук и още нещо. Към конвенцията има обяснителен доклад, в който много ясно и прецизно се пояснява защо съществува всяка една дума от тази конвенция, което е изключително важно, за да може да бъде добре разбран и нашия Закон за достъп до обществена информация и да бъде прилаган именно според принципа, че откритостта е принцип, а ограничаването на достъпа до информация може да е само изключение.

Водещ: Г-н Костадинов, от гледна точка на вашата толкова, как да кажа, интересна и любопитна понякога комисия, как стои въпросът с интереса към информацията, която съхранявате, е ли той вече е рутинен, постоянен или продължава да е, така, как да кажа, временен, когато огласите поредната порция досиета с интересни данни?

Евтим Костадинов: Тук аз искам да поясня и преди всичко да поздравя колегите от програма „Достъп до информация”, които имат една голяма заслуга да съществува и този закон за отварянето на досиетата. Все пак надделя мнението на обществото да бъде информирано... правото на информирания човек. И тук е мястото, ролята и заслугата на програма „Достъп до информация”, които са и в настоящия момент едни така да се каже постоянно професионално подпомагащи работата на комисията служители от тази програма. Преди всичко информацията, която комисията е длъжна да предостави на обществото, е насочена към индивидуалния човек, не към служебните институции и преди всичко към тези, които искат да се занимават с изследователска дейност. И тук точно законът, със своето предварително обсъждане и приемане през 2006 година за досиетата в текста в т. нар. член 31 дава тази практическа възможност за голямата дългоочаквана информираност на обикновения човек, т.е. тези архиви, които бяха едно табу в миналата до 90-та година, в настоящия момент във всеки изминал ден, това е видно и от регистрацията на подадените индивидуални заявления, а пък в по-голяма радост за членовете на комисията, когато и изследователите започнаха и виждате и броя на издадените книги вече, които вече голяма част от журналисти, от общественици започнаха да излизат в публичното пространство, дава отговор, че интересът към настоящия момент все още е възходящ.

Водещ: Това е и благодарение на възможностите да не бъде отказван този достъп, който съществува. Законодателно какво, г-н Кашъмов, според вас има още да се пипа в закона или вече нещата са почти перфектни, в нашия закон?

Александър Кашъмов: Когато говорим за Закона за достъп до обществена информация и тук в скоби искам да кажа – действително Законът за достъп до документите на бившата ДС и разкриване, както и комисията на г-н Костадинов върши прекрасна работа и може да бъде пример за много други институции, които пък трябва да прилагат Закона за достъп до обществена информация, но за съжаление не са толкова добри, колкото Комисията по досиетата, това, което към ден днешен може да се каже е, че политическата власт, най-вече в лицето на изпълнителната власт, трябва да положи повече усилия за доброто прилагане на този закон, тъй като до ден днешен в него няма какво толкова да се пипа. Едно единствено нещо ни дели от конвенцията. Това е, че в нашия закон не е записано задължение за администрацията да подпомага заявителя в случаите, когато той не знае точно каква информация и какъв документ иска, но трябва да го идентифицира, уточни и т.н.

Водещ: И на това формално основание може да му се откаже достъп.

Александър Кашъмов: То не може да се откаже достъп, но проблемът е, че той в този случай няма да знае какво точно иска и действително може да бъде въртян, както се казва, да му се казва – уточни си искането, без да му се оказва никаква помощ. Ние смятаме обаче, че и без да бъде записано в Закона за достъп до обществена информация, това задължение за подпомагане може да бъде реализирано, тъй като всички институции, знаете, по закон трябва да създадат свои вътрешни правила за работа по Закона за достъп до обществена информация. Вече повечето институции са създали такива правила според нашия опит, но въпросът е, че в редица случаи те са доста формални и не отиват именно към тези важни подробности, в които администрацията и държавният служител ще станат едни приятели на гражданина, а не както за съжаление има някакви /.../ и от миналото, някакъв чиновник, враг или противник на гражданина. Така че необходими са още усилия, но те са предимно в полето на изпълнителната, а не толкова в полето на законодателната власт, която към ден днешен можем да кажем, че си е написала домашното.

Водещ: Това е добро като извод и като заключение. Остава да чуем и по-интересни подробности, които ще бъдат съобщени на дискусията. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация”, Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата – двама от участниците в днешната дискусия, която започва в 14 ч. в хотел „Радисън” на тема „10 години Закона за достъп до обществената информация – нови стандарти в областта на достъпа до информация”.